Posted on

Велико Търново, Дарплей в пространство за културни и социални събития, ТАМ

Отидох 15 минути по-рано в ТАМ. Поръчах си горещ шоколад на бара и се заговорих с един познат. Наскоро беше гледал един филм на Майкъл Мур и разпалено ми разказа за него. Тайничко си пожелах да играем Darplay заедно в една група, имаше толкова много да каже.

Помолих да намалят музиката, застанах в центъра и започнах да разказвам за нашата игра Darplay, за моята лична история, за болката, творението, създаването на Darplay, стотиците хора, с които сме играли и безбройните ползи от спокойното говорене и изслушване.

Попитах присъстващите кой иска да играе. 12 човека вдигнаха ръка, някои от тях доста плахо. В началото на играта едно от момичетата ми сподели, че доста се притеснява да говори пред хора и затова е дошла. Помислих си, какъв ли товар може да падне от нея за един час след няколко кръга Darplay. Товар, събиран с години.

Разпределихме се на три маси. Бях приготвила листчета с букви и номера за фасилитиране и ред на говорене. Първият кръг беше най-труден. По една карта на маса. Всеки говори по нея. При някои отговорите идваха лесно, при други едва едва, но това беше окей, ние просто присъствахме и подкрепяхме човека, който беше на ред.

След първия кръг сякаш падна стена. Самият акт на изслушване и приемане се оказа лечебен. Сменихме масите, говорихме пред други хора, изслушвахме се с тях. Нови гледни точки и ти се намираш в тях. Доближават се световете ни.

Трета смяна. Имаш чувството, че някои от хората ги познаваш отдавна. На втория кръг споменах, че искам да се науча да свиря на китара. На третия вече имах учител. Бързо се случват нещата. Някои от хората си взеха игра и тръгнаха някак успокоени, други останаха да си говорят. Аз си тръгнах пълна и доволна от споделянето и изслушването. Януари продължаваме с Darplay игра в ТАМ.

Дени, 18 декември 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *