Posted on

Виждам красота в…

Имах среща с една моя приятелка. Не се бяхме виждали от месец и половина и бяхме зажаднели да си говорим.  Имаме си хубаво споделяне с нея, меко и топло, с разбиране и съпреживяване. В сладкарничката се оказаха и едни наши приятели от групата по народни танци, гаджета.  Момчето го виждах за първи път. Неочаквана среща. Седнахме на една маса, те си поръчаха горещ шоколад, от онези богатите със сметана и захарни пръчици отгоре. Разкош, дори да го гледаш само пак се разтапяш.

Почнахме да си говорим някакви общи неща, за Коледа, кой къде ще ходи, празниците, подаръци. Картите Darplay бяха на масата. Исках да ги покажа на моята приятелка. Предложих на всички да играем, да си изтеглим карта и да си поразсъждаваме 3 минути на глас и да се изслушаме. Момчето попита дали има победители, казах му, че няма и че всеки печели, защото го изслушват. Съгласи се да играе.

Бях първа, май винаги съм първа, защото си говоря спонтанно и хората се успокояват, че няма страшно и че и те могат. Падна ми се картата за здравословния начин на живот и аз си говорих за различни малки начини, по които можеш да радваш тялото си, беше ми супер приятно и си се изненадвах откъде ми идват всички тези мисли.

След това момчето на масата изтегли „Виждам красота в….“. Ах, времето спря за мен. Човек, който виждам за първи път говореше за Красотата. За красотата в малките, прости неща, нещата, които ти се случват всеки ден, за красотата, която ни спасява. За изкуството и несъвършенствата, които ни помагат да видим красивото отвъд тях. Поток от красота от непознат. Слушах и не мигах, потънах в този монолог. Свързвах се… с един човек.

Неговата приятелка след това изтегли картата „ Любовта е…“. И тя не знаеше какво ще каже, просто започна и 3 минути не спря. Вдъхновяваше се от мислите си и ги пускаше да оживяват на глас. Вдъхновяваше и мен. Усетих, че и приятелят й я слуша с интерес, а са заедно от години, преоткриват се.

Момичето, с което имах среща, изтегли въпроса „Бих направила филм за…“ и така се въодушеви и ни разказа цял сценарий за филм. Виждаше детайлите, филмът беше пред очите й. Вълнението ме завладя и мен.

Дарплей в 12 минути, невидими нишки между нас и едно остатъчно чувство на споделеност.

Дени, 20.12.17 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *