Posted on

За сродните души

Има хора, с които ме среща животът и след тези срещи се усещам по-пълна, по-богата и споделена.

С Ганка се запознах миналото лято. Ходихме заедно да гледаме playback theatre в Габрово. Бяхме четирима души в колата и говорихме един през друг. Направи ми впечатление, че е много умна и е постигнала много в професионалното си развитие. На 34 г. е, а вече беше преподавател в университет в Абу Даби. Изразяваше се много добре и някак авторитетно. Разменихме си фб и дотам. Сега по Коледа обаче ми писа. Беше в Търново за няколко дни. Предложи да се видим. Искаше да си вземе една игра Darplay и да я пробва със студентите си. Много се зарадвах нашето „българско духовно чудо“ да стигне до Арабския свят и да доближи световете на хората, които я играят.

Видяхме се с Ганка и си намерихме топло и уютно местенце за нашата среща уж набързо. Има хора, с които вярвате в едни неща, зове ви един глас и ви е нужно едно чайче за да го откриете.

Сякаш преди да слезем на Земята и двете сме били на едно клонче от по-голямо дърво, хранили са ни едни сокове и сега във вените ни тече една страст.

Чувството е неповторимо. Гледаш другия и виждаш себе си. Като в огледало, и не можеш да спреш да се усмихваш. Бях й донесла Darplay. Обясних й как се играе. Предложих й да опитаме. Изтеглих си карта. Беше „Намирам смисъл във…“. И двете говорихме по нея. Ганка имаше толкова много да каже. Имаше толкова много неща, в които виждаше смисъл. За мен беше екстаз да слушам. Вдъхновението винаги е заразно. Когато някой гори, огънят топли и теб.

След това тя си изтегли карта „ Бих направила филм за…“. Говорихме по нея. Човешкият мозък е уникален събирач на идеи, сърцето ги отсява сякаш и сценариите за филми оживяват. А този елементарен жест на изслушване и приемане на идеите на другия е толкова даряващ и свързващ. Ние играехме и се свързвахме, а светлината от нас се изливаше.

Незабравима вечер. И двете имахме срещи след това. И двете закъсняхме.

Благодаря ти, Джиджи.

Дени, 29 декември 2017