Posted on

Интервю с Николай Узунов за книгата „Шепа случки за доброто“

Вие сте нарисували илюстрациите към две от приказките в детската книга „Шепа случки за доброто„. Завършили сте „Графика и реклама“ в University for Applied Arts Vienna (Университета за приложни изкуства във Виена). Как решихте да се занимавате професионално с илюстрации? Как започнахте?

Рисувам откакто се помня. Изборът ми да уча графика и реклама стана малко по случайност, тъй като първата година в университета следвах архитектура. След като осъзнах, че това не е посоката, в която искам да се развивам, започнах да търся специалност по-близка до илюстрацията. Така открих класа за графика и реклама на същия университет, в който бях започнал. Много от принципите на илюстрацията се прилагат и в сфери като графичния дизайн, типографията и фотографията. Реших да се концентрирам върху илюстрацията и concept design.

Кои бяха предизвикателствата пред Вас, свързани с илюстрациите на приказките „Житното зрънце“ и „Старият стол“?

Целевата група. Смятам, че да илюстрираш детски приказки крие доста различни предизвикателства от тези при илюстрациите, предназначени за възрастни. С порастването и формирането ни като личностни ние до голяма степен се научаваме, какво да харесваме. Като „възрастни“ често сме склонни да се възхитим на нещо само заради техниката и комплексността на изработката му. При децата всичко е много по-първично и емоционално. Това и фактът, че нямам толкова опит в областта на детската илюстрация, направи проекта предизвикателен, но и доста интересен. Трябваше да се опитам да си спомня, какво е разпалвало въображението ми като дете.

Коя част от сюжета на приказката „Житното зърно“ Ви се отдаде най-лесно? А в сюжета на „Старият стол“?

Разработката на героите и начина, по който изглеждат. За мен това винаги е най-интересната и приятна част. Една история никога не съществува във вакуум. Обичам да си представям как героите са стигнали до даден момент от живота си и какво се случва с тях след сюжетната развръзка. Особеното при „Старият стол“ беше, че главният герой е неодушевен предмет, но трябваше да е способен да изразява доста емоции.

Освен огромен талант и усилия, какво според Вас е нужно за успеха?

Аз не вярвам в таланта, така че бих казал доста усилия. Това и позитивното мислене – с правилната нагласа усилията далеч не са толкова неприятни. Бих добавил и късмет, но това зависи от начина, по който всеки дефинира успеха сам за себе си. Ако успехът за мен е да стана най-богатият човек в света, вероятно няма да бъда щастлив, колкото и усилия да вложа. Но ако под успешен имам предвид да мога да се издържам и развивам в дадена сфера, като илюстрацията например, тогава шансовете са реалистични дори и без много късмет. Всичко е въпрос на адекватна мотивация и реалистични цели.

Как рисувате? Рисувате ли първо на хартия или използвате дигитални инструменти?

Когато работя, почти винаги рисувам дигитално. И въпреки това свободното си време главно прекарвам над добрия стар скицник.

Спомняте ли си коя Ви беше любимата приказка като дете? Имате ли любими илюстрации от световната класика приказки?

Една от любимите ми илюстрирани книги като малък беше “Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада“ на Ено Рауд. Става дума за трима аутсайдъри, които стават най-добри приятели. Помня, че историите им бяха изключително странни. Техните чудати навици осмисляха живота им. Илюстрациите също бяха страхотни.

Какво ви вдъхновява във Вашата работа? А в живота?

Може би творби като тази, която току-що споменах. Абсурдни, нелепи, балансиращи между необикновеното и клишето. Определени истории са толкова невероятни, но в същото време звучат странно познато. Въпреки всичко моментално се асоциираме с тях. Като илюстратор и консепт дизайнер част от работата ми е да търся точно тази златна среда.

Снимки: личен архив