Posted on

Прекрасни умове

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Момчил Цонев и съм видео оператор. Вдъхновява ме природата, както и „топлите хора“.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

За играта научих лично от една от създателките й – Дени.  Един от слънчевите хора в сивотата край нас. Играта ме грабна с идеята си, преди всичко. Общуването, изслушването…. време за теб, както и за събеседника, в което чуваемостта е неизбежна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Общуването и споделянето… да, живеем в такъв етап от човешката цивилизация, че те биват пренебрегнати, или поне в цялостния и истински смисъл на двете понятия. Причините са много, различни и не на последно място – комплексни. Като започнем от забързания начин на живот, минем през стресовите ситуации в работата, новите начини за комуникация в ерата на електронните устройства.. рязко изсмукват желанието и възможността за реални контакти, изолирайки ни, колкото и да ни изглежда обратното.

Да, намирам тази игра за един макар и плах опит за завръщане към доброто старо общуване, разбира се не в класическия му вид, но все пак на фона на гореспоменатото, определено е крачка напред. Колкото до нуждата от подобни „помощни колела“ в човешкото общуване – бих нарекъл нуждата крещяща!

Къде и с кого играете Дарплей?

Къде и с кого? Основно практикувам с Деница (слънцето, което споменах по горе, помните ли?) Да, няма как да отрека, че тази игра е нещо като барометър за това… кой си, къде си… достатъчно любопитен ли си за чуждото мнение… искаш ли да се отвориш за човека отсреща и да споделиш дори и понякога съкровени твои мисли… А ЗАЩО НЕ?

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Да, де факто това бе и първата ми игра. Бях физически изморен, но с жаден ум от похода, на който се запознахме с Дени и компания. Седнахме в една сладкарничка в Трявна и изтеглих първата карта, случайно или не, в края на този ден… картата бе: „Природата е…“. Започнахме да споделяме. За по-опитните пясъчното часовниче беше кратък отрязък от време… за мен звучеше стресиращо, но с времето разбрах, че все по-малко искам да поглеждам към него. Чух прекрасни умове… и сякаш отново повярвах… в иначе поразклатената ми вяра в днешния ЧОВЕК.

P.S. Колкото и банално да звучи това… Христо Стоичков беше казал преди доста години нещо от сорта на: „…Койт’ играй – пИчели, койт’ нИ играй – нИ пИчели…“ .

Играйте „ДАРПЛЕЙ“ – удовлетворение (печалбата) е гарантирана. Никога не знаеш колко ценен човек може да стои до теб, ако не общуваш с него, нали така?

Posted on

Пеша до Трявна и Дарплей за финал с торта

Калин е от хората, които истински ме вдъхновяват. Запознах се с него през 2014 г. Тогава тъкмо се беше върнал от Америка и направи TarnovoRuns. Оттогава не спира да организира събития за спорт и движение, тренировки на открито, веломафии, йога и всичко е безплатно.

Калин има страст – ДВИЖЕНИЕТО, ЗДРАВЕТО и хората. Виждам я в очите му и това е много силно. Залива, вдъхновява, пречиства.

Вчера, събота, той организира поход – „Златните гори на Балкана“,  еднодневно пътешествие на крак и влак от Търново през Боженци до Трявна и обратно. Толкова пълен ден. Прибрах се в 22:30 вкъщи и ако не чувствах никаква умора в тялото, бих тръгнала пак, такъв вътрешен адреналин и тиха еуфория ме обливаха от чудния ден. Бяхме 265 души от различни краища на България. Аз на такъв поход с толкова хора не бях ходила.

Срещата ни беше на гарата в 8:30. Купувахме си билети. Влакът дойде и ние го изпълнихме целия. Бяхме един до друг. Прави в купетата, отвън, навсякъде.  Бях чувала, че така пътуват в Индия. Сега го видях и на живо. Слънцето нежно галеше лицата ни. Краят на октомври ни готвеше топла и шарена изненада и никой не мрънкаше. Слязохме на Царева ливада и поехме по пътеката към Боженци. Едно момиче ни раздаде народни и популярни наши песни, разпечатани на А4 да пеем по полянките. И така и стана, вървяхме, играхме на асоциации по пътя с непознати хора, събирахме жълъди за засаждане на гора, спирахме, играхме хора, хапвахме.

Времето минаваше неусетно, някъде към 14:00 следобед излязохме на една голяма поляна, голяма като селски стадион с наклон надолу, пръснахме се по нея и налягахме по меката трева. Калин носеше малка колонка, пусна музика и пяхме. „Хубава си, моя горо“ и „Една българска роза“ огласяха Балкана и слънцето пак нежно галеше лицата ни. Не ми се тръгваше от таз поляна, но имахме още ходене до Боженци.

По пътя се запознах с хора от Казанлък, Търговище, Варна и Русе. И всички бяха дошли специално за похода, някои станали в 4:00 сутринта за да стигнат навреме. В Боженци ядохме боб и качамак. И тръгнахме по баира нагоре към Трявна. Жълто зелени и оранжеви килими от листа се стелеха под краката ни. Вървяхме като в приказка. Есента ни се откриваше в пълната си прелест. В Трявна бяхме към 19:00. Изпуснахме първия влак. Повечето се прибраха към Търново с него. Ние бяхме четирима души, които не си давахме зор с вървенето и искахме да се наградим за хубавия ден и многото ходене.

Намерихме местенце да хапнем тортички.  Имахме два два часа до следващия влак и предложих на моите приятели да играем ДАРПЛЕЙ. Те се съгласиха и първата карта, която се падна беше „Природата е…“. Има ли въобще нещо случайно? Всеки имаше да каже толкова много. Продължихме да играем и във влака на път за Търново. Мислех си, колко добре, че играта беше в мен. Една чудесна възможност да чуеш всеки и всеки да чуе себе си… след като слънцето нежно е галило лицето ти и топлило сърцето ти през деня.

 

Дени, 28.10 2018 г.

Боженци/Трявна

Posted on

Прилив и отлив

Обичам петък и сесиите по Йога на Смеха и Дарплей. Искам да разкажа за срещата с Георги, специален гост в Музикална и театрална къща на езиците „Дарплей“. Когато го видях за първи път, висок господин с много интелигентно и приятно излъчване, говорихме за различните езици и кой как ги е учил. Георги ми разказа, че знае английски, руски и малко френски. Учил ги е в училище. Има две пораснали дъщери, които живеят в Германия и сега би учил немски.

Вътрешно празнувах, че при мен идва човек с отношение и знания по няколко езика и му предложих да играем ДАРПЛЕЙ и да си говорим на различни езици по карти от играта. Той се съгласи. Взех торбичката с картите и седнахме един срещу друг.

Поканих го да изтегли карта и да говорим по нея. Картата беше „За мен вярата е….“. Въпросът му се стори доста дълбок и философски, мислеше че трябва да говори дълбоко и философски и избра да говори на български. Аз притихнах и го слушах. Слушането за мен е като оазис и почивка, като един отлив. След което идва ред на прилива и ти отиваш от другата страна на вълната. Хрумна ми, че може би затова обожавам да играя ДАРПЛЕЙ. Мога да бъда в ролята и на ИН и на ЯН, да съм активна и пасивна, да усетя енергията на Прилива и Отлива. Да се слея с Природата.

След като Георги говореше за вярата на български, аз пожелах да говоря на английски. Почувствах интереса, с който ме слушаше, увеличен от предизвикателството му да слуша и разбира английската реч. Теглихме си нова карта. „Мечтая да се науча да….“. Пак завъртяхме пясъчния часовник и се изслушвахме. Георги на български, аз се пробвах на руски и той ми помагаше като имах нужда от някоя дума. Още повече ни хареса с тази „добавена стойност“ на различните езици. Георги изтегли трета карта  – „Любовта е…“. Той си разсъждава на български, а пък аз се пробвах на френски.

Казват, че той бил езикът на Любовта и аз наистина изпитвах тази нежност и красота, докато се опитвах да си построявам прости изречения и с грешки, разбира се. Но какво значение имат грешките, когато трептиш на вибрацията на Любовта и потъваш в красотата на френския език? И някой друг присъства и те слуша. Трите минути изтекоха много бързо и аз изпитах истински екстаз от моя монолог на френски за Любовта. Георги ме разбра и ми пусна на телефона си песента на Jean Gabin “Je sais”. Слушахме…

Дени, 12.10.2018

Posted on

Общуване, общност, общество

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Светла Иванова и съм на 46 години. Прекарах близо 30 години в робство на наркотиците. В момента съм втора година студентка по психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, смела, усмихната и свободна. Свободна съм да избирам как да продължа живота си и да поема отговорност за своите решения и последствията им. Опитвам се да науча нещичко от всеки един човек и ситуация, защото не смятам, че само личният опит може да бъде от полза.  Старая се, чрез моя опит и знания, да бъда в помощ на хора, желаещи да се измъкнат от оковите на зависимостта, така съм полезна и за тях, и за самата себе си.

Паралелно с това съм си поставила и едно много сериозно предизвикателство: упорито търся ефективни методи за превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи, тъй като явлението заема все по-застрашителни позиции в техния живот.

Аз смятам, че един от факторите водещи до употребата им, тук не говоря за експериментиращите тийнейджъри, това е друга тема, а за бягство от реалността и от себе си, се корени именно в нарушената комуникация на всички нива – деца, родители, учители, институции. Всеки има нужда да говори, но когато никой не иска да го чуе, идва страхът от самотата и отчуждението.

Аз обожавам природата, вдъхновява ме хармонията й. Във всяко едно нейно проявление се старая да откривам очарование и смисъл. Има и едно друго нещо, което работи безотказно, за да стопли и вдъхнови душата ми във всяка една ситуация и състояние, това е детската усмивка, приятният звук на детски говор и смях – ето това трябва да се научим да виждаме, да слушаме и да чуваме.

Книгите, движението и музиката са другите ми благотворни стихии. Това съм аз: светла Светла, просто човек, който обича живота.

Откъде научихте за Дарплей? 

За първи път се докоснах до Дарплей във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” на Четвъртата международна студентска конференция, чието мото беше: „Аз и другите: „Перспективи на общуването“. Полк. Невена Атанасова от Военния университет беше човекът, който ни  предложи да играем на една много интересна игра, която на практика да ни илюстрира колко необятно и богато е пространството на един от най-важните елементи на общуването, а именно това да изслушаш другия, без да съдиш, без да даваш оценки, без да го прекъсваш… Влюбих се! Имаше участници, които бяха изумени от собствените си разсъждения! Според мен, това е едно от предимствата да говориш и да знаеш, че ще бъдеш изслушан, докрай.

Смятам, че Дарплей трябва да присъства във всяко едно семейство, във всяко едно училище, да се превърне в част от забавлението на всяко едно парти, без значение възрастта на участниците. Тази игра, за мен, е животворно съкровище, защото истинският живот е в общуването.

Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване в наши дни и защо?

Човекът е социално животно, той е „осъден” да бъде социален. От самото начало на еволюцията ние, като вид, винаги сме живели в група – племена, кланове, общности и т.н. Думите общност, общество, общуване имат един корен. Няма как да имаме здраво общество, ако няма качествено общуване между членовете му. Няма как да се развиваме, израстваме и съществуваме, ако не си споделяме, не се подкрепяме и не се учим от историята и от опита.

Днес, за съжаление, много хора свързват общуването със социалните мрежи и телефонните разговори. Не отричам, че тези форми на комуникация имат и положителна страна, но има нещо особено тревожно и то идва от факта, че все повече хора, по една или друга причина, го предпочитат пред живия контакт. Моят личен опит с деца, засегнати от проблема с употребата на психоактивни вещества, сочи, че липсата на общуване, неумението да изслушаш човека срещу себе си, е един от водещите фактори, довели до такава употреба и ако не се коригира комуникацията в семейството, ако липсва СПОДЕЛЯНЕ, ИЗСЛУШВАНЕ и ПОДКРЕПА, в повечето случаи води до проблемна употреба и зависимост.

Разбира се, че има нужда от „механизъм” за изслушване, защото много често хората, в желанието си да изкажат или да наложат своето мнение, пропускат или дори грубо и критично отхвърлят съществуването на друга гледна точка. И в крайна сметка, замислете се, всички проблеми в личен и в глобален мащаб се зараждат именно, защото не се изслушваме, а интерпретираме собствените си виждания и очаквания във всяка една ситуация.

Замислете се, колко често в забързаното ни ежедневие чуваме: „Нали ме разбираш?”, но често под формата на риторичен въпрос. А дали наистина сме разбрани? Няма как да бъдеш в главата на другия, а да не говорим пък за тоталното различие между женския и мъжкия начин на мислене. Единственият начин за хармонични и здравословни взаимоотношения е в говоренето и изслушването.

И не на последно място, искам да кажа, че човек понякога просто спира да говори и да споделя, когато осъзнае, че не го слушат и… веригата на общуването е прекъсната. И какво ни остава? Една невербална комуникация между едни сърдити, наранени, обидени и гневни лица, често водеща до някакъв вид агресия. Аз не искам това! Аз искам да говорим, да се изслушваме и да се чуваме, да уважаваме мнението на другия.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Нямам търпение да направим играта част от времето ни за отмора, забавление и взаимно обогатяване. Категорично смятам, че тази игра може да донесе само положително развитие на общуването между хората от всички възрасти.  Бих я използвала във всеки един удобен момент, когато съм в компания и ако можех, бих я направила част от всяко едно семейство, училище, институция. От цялото си сърце ми се иска всички да прилагаме механизма на Дарплей, под една или друга форма в нашето ежедневие. Благодаря на създателките на играта.

Posted on

Дарплей на път

Пътувате ли често? С личната си кола или се и возите с други хора? Пътуването с непознати хора също е опция. Понякога ползвам групата за споделено пътуване, когато пътувам за София. Много често е било приятно и доста общително. Говориш си с хората, споделяте си, разказвате си.

Вчера пътувах с уникален човек. Млад, на 28 години. Той шофираше. Много ме вдъхнови. Създал е хранителен продукт, смесвайки няколко супер храни. Изключително здравословен микс, който дава енергия на тялото и ти помага да се чувстваш добре. Впечатли ме страстта му, търпението и постоянството му, с което го развива. Произвежда го, пакетира и разпространява. За няколко години е постигнал много и е вдъхновен от това. Разказваше ми за пътя си и нещата, през които е минал, в колата.

Аз го слушах с голям интерес, задавах въпроси, разпознавах нашата история с ДАРПЛЕЙ в неговата и постоянно правех паралели, връзки, аналогии. Говореше много, на задната седалка имаше още 2 момчета, които мълчаха през по-голямата част от времето. Едното на моменти се включваше, другото въобще не. Исках по някакъв начин да ги въвлека в разговора. Извадих ДАРПЛЕЙ играта от раницата си и им предложих да играем.

Изтегли карта от играта. Падна му се въпросът „България за мен е…“. Усетих как той говореше спонтанно и открито, мислите нахлуваха в главата му и виждаха бял свят. Беше ми така приятно да слушам и знаех, че това щеше да има край. 3 минути свобода на мислите ти и след това е следващият човек.

Нямах търпение да изслушам и момчетата на задната седалка. Исках да усетя техния вътрешен свят, да чуя мислите им. Забелязала съм, че хората, които не говорят много, имат всъщност много да кажат, ако им се даде пространство и възможност. И да, те говориха и ми беше така хубаво да ги чуя. Да ги усетя, да им дам вниманието си. Слязоха на Севлиево. Но чувството на свързаност остана.

Дени, 12.10.2018

Posted on

Нова година, спокойствие, баланс

Моля, представете се с няколко думи:

Иванина Анчева, психолог, обожавам да работя с хора, обичам да слушам джаз, да играя различни игри и да въртя пой от време на време.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Мисля, че беше на един рожден ден преди няколко години. Играта помага на хората не само да се докоснат един до друг, но и да научат нещо за себе си, да се вгледат в себе си, да се докоснат до нова и непозната своя страна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни?

Има нужда не само от механизъм как да слушаме, но и как да говорим за себе си. За да говориш за нещо, трябва да го познаваш, а ние често не се познаваме.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? 

С общи компании и приятели. Бих я използвала в работата си – групови тренинги, работа с деца. Структурирането на споделянето и изслушването много го улеснява и някак всичко е като игра.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Спомням си, че я играхме веднъж на една нова година.. и ми е останало усещането за спокойствие, баланс и точно това да се докоснеш до другия. Определено си мисля, че бих я ползвала по-често в бъдеще.

 

 

 

 

 

 

Posted on

Пълноценно общуване на живо

Здравейте, кажете ни няколко думи за себе си: 

Всички ми викат Таня, но името ми е Стоянка. По професия съм Маркетолог. Обичам природата, истинските приятели, семейството и разговорите с интересни събеседници. Вдъхновяват ме позитивните хора и различното мислене.

Откъде научихте за Дарплей и какво харесвате в нея?

За играта Дарплей научих от моята учителка по английски език Деница Александрова  /аз й викам Дени/. По време на уроците Дени ни запозна с играта и в края на някои от тях започнахме да играем Дарплей на английски език. До този момент не осъзнавах от какво важно значение е за мен да мисля и да мога да говоря по теми, които винаги са ме вълнували, но по които, предвид натовареното ми ежедневие, нямах време нито да мисля, нито да говоря с подходящи хора. Играта ме накара да погледна навътре в себе си, да погледна под различен ъгъл на живота, да чуя и други хора с различен начин на мислене. Като че ли ПРЕОТКРИХ себе си. На всички познати и приятели разказвам за Дарплей.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъсната? 

Свободното ми време е подходящо за Дарплей. Харесвам въпросите, които са много различни и да си призная понякога се затруднявам да говоря и да размишлявам, но Дарплей развива мисълта и всеки път преоткривам нови и нови неща както за себе си, така и за другите.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо? 

Има, да, ние не общуваме за важните неща. Говорим си за повърхностни, ежедневни неща, не влизаме в дълбочина. А във всеки човек има един свят, който иска да се прояви, да се изрази. Дарплей създава среда това да се случи.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Обичам да играя играта с непознати хора, защото по този начин разбирам колко различен прочит има всяка една тема, колко различни гледни точки има и винаги научавам нещо ново. Наскоро бях в Рила и се запознах с една учителка по литература. Разказах й за играта. Тя беше много впечатлена. За да усетиш Дарплей трябва просто да играеш.

Интересен въпрос. Общуването и споделянето. През последните години се наблюдава тенденция за общуване онлайн, най-ярко изразена сред младото поколение. Общуването става чрез така наречения ЧАТ през Messenger, VIBER,  SKYPE и други платформи.

Дали онлайн може да се изразяваме правилно, дали ответната страна може да ни разбере какво чувстваме и мислим без да ни вижда, усеща и чувства, без вербалната комуникация? Едва ли… Все повече се отдалечаваме един от друг и все повече оставаме неразбрани. Проблемите на съвременните хора идват от липсата на пълноценно общуване, а пълноценното общуване трябва да възпитаваме в самите себе си и да го предадем на децата си, за да бъдем разбрани.

Определено Дарплей дава този механизъм за пълноценно общуване чрез изслушване.  Щастлива съм, че я има тази игра – механизмът на пълноценното общуване!

Posted on

Вълнуващо приключение

Здравейте, Силвия. Разкажете ни повече за себе си:

Казвам се Силвия Ганева, вече повече от 8 години се занимавам със… смях 🙂 Провеждам и разпространявам йога на смеха – практика, която ни дава възможност да се смеем искрено и чистосърдечно, без нуждата от шеги и вицове. Смехът заедно с другите хора ме зарежда, извисява и пречиства. Смятам, че игрите са чудесна възможност да се научат много полезни неща по приятен начин. Като деца ние притежаваме вродена мъдрост и изучаваме света чрез играта. За съжаление с годините губим част от тази мъдрост и забравяме да играем. А играта е много важен елемент от живота – хем за да учим нови неща, хем да се забавляваме и животът ни да бъде едно вълнуващо приключение. Същевременно, като възрастни ние имаме друг вид мъдрост и можем да играем осъзнато и да превърнем играта в такава, в която да печелят всички.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Научих за играта от Дени. Участвахме заедно в TEDx – платформа за споделяне на вдъхновяващи идеи. Помня първия път, в който играхме Дарплей с нея в една чайна. След първата минута аз бях казала всичко, което си мисля по принцип по темата. И после не можех да се сетя какво повече да кажа и в мислите ми настана вакуум : ) Тогава Дени започна да се смее и в останалите 2 минути просто се смяхме. Беше прекрасно преживяване!

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за ИЗСЛУШВАНЕ и защо?

Обикновено хората казват: защо ми е нужна структура, механизъм, метод за да говоря или да се смея? Е, аз смятам че определено имаме нужда, защото сме забравили как да го правим истински. Ние често слушаме само за да отговорим, а не за да разберем. Нямаме време. Слушайки човека отсреща, превъртаме в главата си мисли какво да кажем ние и дори не го изслушваме докрай. Затова игри като Дарплей са нужни, защото дават пространство, контекст, в който хората да могат да бъдат равнопоставени в разговора. Всеки да се почувства уважен, всеки да се почувства чут и да се почувства споделен. Не можеш да кажеш „Нямам 3 минути, за да те изслушам.“ Всеки има 3 минути.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играла съм Дарплей с различни групи хора – с приятели, с детски учителки, лекари, със случайни хора, с бизнес екипи, ползвам я при всяка възможност в център Фрейле, в който водя йога на смеха. Виждала съм колко са жадни хората за истинско общуване, за истинско споделяне. Вярвам, че да се научим да общуваме пълноценно и сърдечно е нещо, на което трябва да отделяме време и внимание.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Мислих известно време какво да напиша, но все ми се появява пред очите един образ, затова ще напиша за него. На един тийм билдинг, който водихме с Дени, имаше Дарплей игра. Хората в началото бяха леко дистанцирани, беше им трудно да се отпуснат и затова правихме с тях различни игри, включително и Дарплей. По време на Дарплей играта забелязах как по бузите на едната от жените се стичат сълзи. Помислих, че нещо я е разстроило, но тя каза: „Никога не съм се чувствала толкова изслушана“. Това бяха сълзи на благодарност, толкова искрени. Тя беше отворила сърцето си в този момент, беше забравила за маските, за ролите и беше себе си. Помня този образ и до днес, защото много ме докосна и той ми напомня какво всъщност е значението на тази игра – да вади от нас това, което наистина мислим, което наистина чувстваме, което наистина сме. И да го разкриваме на другите без страх, че ще ни осъдят, че ще ни игнорират или че ще ни прекъснат. Благодаря за всички мои срещи с тази игра, за прекрасните мигове на общуване чрез нея и на трите феички Дени, Ани и Руми за ентусиазма и чистотата, с която я разпространяват сред хората!

Posted on

Медитация в думи

Моля, представете се с няколко думи:

Виолина по рождение. Violine в онлайн пространството, в което творя между думите, за да разкажа историите, които ме вълнуват. Три минути за всичко, което ме вдъхновява. Животът. Любовта. Смисълът, който добавям с моето съществуване. Семейството. Благодарността. Простотата във всичко. Невинността в детските усмивки. Хората. Книгите. Добрите истории. Природата. Новите светове. Две минути. Прошката. Истината. Моята. Твоята. Вярата в човека. В невъзможното. Във възможното. В чудесата. Една минута. Любопитството. Осъзнатостта. Творчеството. Три минути за важните неща.

Откъде научихте за играта и какво казвате, когато искате да разкажете за нея?

Дарплей е чистота на мисълта, която преодолява всякакви ограничения, за да премине в един откровен разговор за живота, в който умението да изслушваш хората ти дава най-голямата свобода да чуеш гласа в теб. Дарплей е като началото на една истинска история, в която може да изразиш себе си с думи, емоции и чувства, докато откриваш красотата на ума в човека срещу теб. Дарплей е споделено пътешествие, толкова чакано и така вълнуващо, че когато играта върви към своя край, разбираш, че на всеки три минути си научил повече за важните неща, опознал си себе си и различната страна на хората, променил си отношението си към нещо или някого. Това е ДАР. Безценен.

С Руми, един от създателите на играта, се открихме преди шест години, а след това тя ми разказа за Дарплей. И тогава заедно разбрахме, че еднакво обичаме живота, но през различните преживявания, които ни придружават по пътя. Тя се докосна до моето усещане за света и ми позволи да се приближа до нейното. Въпросите в играта не са просто въпроси, а послания, които правят това възможно. Да изслушаш и да бъдеш чут. Да даваш и да получаваш. Това е равновесие.

В какви моменти Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?

Дарплей ме откъсва от всичко и ме кара да осъзная силата на настоящето и думите, които се изплъзват почти неусетно, без да попадат в плен на ума. Нещо леко и толкова ефирно, като глухарче, което едва потрепва от полъха на вятъра, без да се разпилява напразно във въздуха. Дарплей ми дава отговори и ми позволява да разбера какво се случва в момента, без да изисквам повече. Медитация в думи, която освобождава ума от егото. Три минути, в които мога да споделя всичко на глас и да се чувствам напълно спокойна в искреността и прямотата. Играта е форма на психотерапия за душата, в която няма правилен и грешен отговор, добри и лоши герои, победители и победени. Дарплей е хармония на цялото между въпрос и отговор, между Вселената на един човек и тази на друг. Аз се свързвам с теб, а ти с мен.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Сред природата. С човека до мен. С приятели. Най-любопитното е, че преди няколко години опитах да приложа Дарплей в по-голяма група, по време на един тиймбилдинг в планината. Хората в началото подходиха предпазливо към непознатото, но след това се отпуснаха и започнаха да говорят. Не очаквах, че ще се случи, но истинският разговор придаде още по-голям смисъл на важните неща в живота на всеки човек. Тогава видях сълзите в очите на някои и неприкритите емоции в погледа на други. Опознахме се. Открихме се през времето, въпросите и отговорите, споделянето и изслушването.

Искам да те чуя, важният си ти. И нови три минути. За теб. За мен.

Това е ДАР. Това е Дарплей.

Posted on

Начин на мислене

Моля, представете се с няколко думи 🙂

Здравейте! Казвам се Светла Станоева и преподавам английски език на деца. Правя го с голямо удоволствие и с пълно спокойствие. Децата имат нужда от внимание и смятам, че успявам да го давам. Това, което ми хрумна наскоро, е как бих могла да използвам Darplay в уроците като упражнение за говорене (speaking) в края на урока. Смятам, че Darplay е страхотна възможност!

Откъде научихте за Дарплей и как разказвате за нея?

Аз лично научих за Дарплей от фейсбук и заведох двете си деца първия път. Изумих се колко много неща не знаех за тях. Чух страшно много полезна информация за техния начин на мислене и разсъждения. Наскоро изкуших две мои приятелки. Споделих им анонса във фейсбук и мнението си за играта – интересна, забавна, вълнуваща, интригуваща, разпускаща. Така те решиха да пробват и останаха доста удовлетворени.

В какви моменти Ви се играе Дарплей?

На този етап сме играли малко, но я нося навсякъде с нас и планувам да играем по-често. Лично аз смятам, че човек се отпуска и говори спокойно и свободно по този начин.

Останах силно впечатлена как нашият татко се притесни и не можа да говори. Ние го молихме, но той ни отказа. Какъв е изводът, ами това е, че човек има нужда да се отпусне и да си изказва мнението, тръпката, вълнението. Необходимо е да се чувства предразположен. Важно е също така времето и мястото, където се провежда играта.

На мен ми се играе, когато искам да разпусна и да си поговоря на спокойствие. Доставя ми удоволствие както да говоря, така и да изслушвам. Първият път, в който отидох, доста се притеснявах да говоря, но втория бях впечатлена от себе си. Отпуснах се и говорих спокойно.

Благодарим Ви. Пожелаваме много здраве на цялото семейство и успешна учебна година!