Posted on

„Говорящ вестник“ на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Мездра

Здравейте! Бихте ли ни казали няколко думи за себе си?

Казвам се Цветана Трифонова и съм учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Мездра повече от 30 години, а от 13 – ръководител на така наречения „Говорящ вестник“. За всяко издание на вестника каним по един специален гост, с когото учениците разговарят по различни теми, свързани с неговото основно занимание или хоби.

Какви са темите на вашия „Говорящ вестник“?

Темите са различни като „Когато светците маршируват“, „Между земята и небето“, „Макар да е жилаво злото, у човека все пак побеждава доброто“, „Уелс моя страна, България – моя съдба“, „С мирис на тамян и босисек“, „Дарплей – игра за пълноценно говорене и изслушване“, „Българинът Хайтов“.

А кои са били ваши гости?

Гости са ни били Жени Божилова-Хайтова, Мира Добрева, отец Боян Саръев, Николай Петков, Мадлен Алгафари, Тити Папазов, Радой Ралин, Леда Милева, шеф Ангелов, Станислава Цалова, проф. Анелия Клисарова, Явор Хайтов, Янко Лозанов и други достойни за уважение личности. Щастливи сме, че и вие посетихте нашето училище.

Почти винаги след всяко „издание“ на „Говорящ вестник“ има и продължение. Така по покана на гостите ние посетихме БНТ, където видяхме истинска апаратна, истинско студио и се потопихме в атмосферата на предаването „Отблизо с Мира“, посетихме българския Парламент, гостувахме на проф. Клисарова в МОН, на Станислава Цалова в bTV, на Захари Миленков в БНР.

След вълнуващата среща с екипа на Дарплей вече повече от седем години играем тази игра за пълноценно общуване. Кога по-често, кога по-рядко, но винаги с желание и интерес. Децата се привързаха към пясъчното часовниче, което отмерва само и единствено тяхното време, в което имат възможност да споделят своите мисли и преживявания честно и без страх, че някой след приключването на играта ще им се подиграва за споделеното. Просто спазват правилата.

Дарплейският си опит споделихме на среща във Видин с учители по български език и литература от област Враца през 2017 г, пред директори на всички областни училища, пред представители на МОН. С нетърпение и истинско вълнение очакваме новата среща с нашите Дарчета.

Близо десет години получаваме и в-к „Китай днес“ от Съветника на културните въпроси към Китайското посолство, а „Ловецът на мълнии“ Златан Димитров е нашият фотографски консултант.

Срещи с история, откровени разговори, гостувания, игри – ето това е нашата емоционална визитка, наречена „Говорящ вестник“.

Цветана, днес ние ви благодарим за това специално за нас интервю и желаем на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Мездра много творческо вдъхновение и здраве на всички деца, техните родители и вашия сплотен колектив.

Публикуваме с вълнение видеото от посещението на Дарплей в Мездра.

Posted on

11 години по-късно

По празниците се случват интересни срещи. От само себе си ли си или ние ги предизвикваме, не знам. Навярно задвижваме невидими нишки и те ни срещат. Не бях виждала Миленчето от 11 години. Учихме заедно в Математическата гимназия в Търново, сядахме на един чин години наред. Бяхме близки приятелки, смеехме се много. След като тя се омъжи и отиде да живее в Испания, не се виждахме вече. Имаше семейство и две деца. Някак си загубихме връзка. Сега по Коледа тя ми писа да се видим. Зарадвах се. Да видиш приятелка след толкова време е така вълнуващо. Разбрахме се да се видим в една сладкарничка.

Отидох първа и намерих маса да се настаним. Мислех си как ли се е променила за това време. Тя дойде, влезе и видях усмивката й. Беше си същата. Радостна и по детски истинска. Тя никак не се беше променила. Седнахме една срещу друга и потънахме в разговор. Искахме да си кажем толкова неща. Питахме се какво ли не и си отговаряхме честно и искрено както едно време. Все едно не бяха минали 11 години. Гледахме се в очите и въпросите се нижеха един след друг. Разказвахме си детайли от живота си, кой къде е и какво прави.  Увлечени не усетихме времето. Повече от половин час тя не стана да си поръча нищо.

По едно време отиде да си вземе чай. През това време аз извадих играта Darplay. Исках да споделя моето вдъхновение и смисъл с приятелката ми от училище. Показах й ги. Обясних й простите правила на говорене и изслушване без прекъсване. Оказа се, че й двете не сме били изслушвани като деца, никой не ни е питал какво мислим и чувстваме. И ето, че сега след толкова години можеше да си дадем това, от което имаме нужда. Миленчето си изтегли карта „Мечтая да се науча да…“. Искаше да си помисли какво ще каже. Да си се подготви. Започна да говори. Чудеше се дали се справя добре. Аз само я слушах и окуражително й се усмихвах. След това аз си изтеглих карта. Тя слушаше. После тя изтегли нова карта „Съдя ли себе си и другите?“. Двете говорихме по нея. Darplay е като просветление отвътре. Осъзнаваш неща и подаряваш това осъзнаване на другия. Магия, която се случва лесно и без усилие.

Почувствах, че искам да й подаря една игра. Вечерта тя ми прати снимка как е играла с цялото семейство. Не са спрели докато не говорят по всичките карти.

Дени, 30.12.2017

Posted on

За сродните души

Има хора, с които ме среща животът и след тези срещи се усещам по-пълна, по-богата и споделена.

С Ганка се запознах миналото лято. Ходихме заедно да гледаме playback theatre в Габрово. Бяхме четирима души в колата и говорихме един през друг. Направи ми впечатление, че е много умна и е постигнала много в професионалното си развитие. На 34 г. е, а вече беше преподавател в университет в Абу Даби. Изразяваше се много добре и някак авторитетно. Разменихме си фб и дотам. Сега по Коледа обаче ми писа. Беше в Търново за няколко дни. Предложи да се видим. Искаше да си вземе една игра Darplay и да я пробва със студентите си. Много се зарадвах нашето „българско духовно чудо“ да стигне до Арабския свят и да доближи световете на хората, които я играят.

Видяхме се с Ганка и си намерихме топло и уютно местенце за нашата среща уж набързо. Има хора, с които вярвате в едни неща, зове ви един глас и ви е нужно едно чайче за да го откриете.

Сякаш преди да слезем на Земята и двете сме били на едно клонче от по-голямо дърво, хранили са ни едни сокове и сега във вените ни тече една страст.

Чувството е неповторимо. Гледаш другия и виждаш себе си. Като в огледало, и не можеш да спреш да се усмихваш. Бях й донесла Darplay. Обясних й как се играе. Предложих й да опитаме. Изтеглих си карта. Беше „Намирам смисъл във…“. И двете говорихме по нея. Ганка имаше толкова много да каже. Имаше толкова много неща, в които виждаше смисъл. За мен беше екстаз да слушам. Вдъхновението винаги е заразно. Когато някой гори, огънят топли и теб.

След това тя си изтегли карта „ Бих направила филм за…“. Говорихме по нея. Човешкият мозък е уникален събирач на идеи, сърцето ги отсява сякаш и сценариите за филми оживяват. А този елементарен жест на изслушване и приемане на идеите на другия е толкова даряващ и свързващ. Ние играехме и се свързвахме, а светлината от нас се изливаше.

Незабравима вечер. И двете имахме срещи след това. И двете закъсняхме.

Благодаря ти, Джиджи.

Дени, 29 декември 2017

Posted on

Виждам красота в…

Имах среща с една моя приятелка. Не се бяхме виждали от месец и половина и бяхме зажаднели да си говорим.  Имаме си хубаво споделяне с нея, меко и топло, с разбиране и съпреживяване. В сладкарничката се оказаха и едни наши приятели от групата по народни танци, гаджета.  Момчето го виждах за първи път. Неочаквана среща. Седнахме на една маса, те си поръчаха горещ шоколад, от онези богатите със сметана и захарни пръчици отгоре. Разкош, дори да го гледаш само пак се разтапяш.

Почнахме да си говорим някакви общи неща, за Коледа, кой къде ще ходи, празниците, подаръци. Картите Darplay бяха на масата. Исках да ги покажа на моята приятелка. Предложих на всички да играем, да си изтеглим карта и да си поразсъждаваме 3 минути на глас и да се изслушаме. Момчето попита дали има победители, казах му, че няма и че всеки печели, защото го изслушват. Съгласи се да играе.

Бях първа, май винаги съм първа, защото си говоря спонтанно и хората се успокояват, че няма страшно и че и те могат. Падна ми се картата за здравословния начин на живот и аз си говорих за различни малки начини, по които можеш да радваш тялото си, беше ми супер приятно и си се изненадвах откъде ми идват всички тези мисли.

След това момчето на масата изтегли „Виждам красота в….“. Ах, времето спря за мен. Човек, който виждам за първи път говореше за Красотата. За красотата в малките, прости неща, нещата, които ти се случват всеки ден, за красотата, която ни спасява. За изкуството и несъвършенствата, които ни помагат да видим красивото отвъд тях. Поток от красота от непознат. Слушах и не мигах, потънах в този монолог. Свързвах се… с един човек.

Неговата приятелка след това изтегли картата „ Любовта е…“. И тя не знаеше какво ще каже, просто започна и 3 минути не спря. Вдъхновяваше се от мислите си и ги пускаше да оживяват на глас. Вдъхновяваше и мен. Усетих, че и приятелят й я слуша с интерес, а са заедно от години, преоткриват се.

Момичето, с което имах среща, изтегли въпроса „Бих направила филм за…“ и така се въодушеви и ни разказа цял сценарий за филм. Виждаше детайлите, филмът беше пред очите й. Вълнението ме завладя и мен.

Дарплей в 12 минути, невидими нишки между нас и едно остатъчно чувство на споделеност.

Дени, 20.12.17 г.

Posted on

Велико Търново, Дарплей в пространство за културни и социални събития, ТАМ

Отидох 15 минути по-рано в ТАМ. Поръчах си горещ шоколад на бара и се заговорих с един познат. Наскоро беше гледал един филм на Майкъл Мур и разпалено ми разказа за него. Тайничко си пожелах да играем Darplay заедно в една група, имаше толкова много да каже.

Помолих да намалят музиката, застанах в центъра и започнах да разказвам за нашата игра Darplay, за моята лична история, за болката, творението, създаването на Darplay, стотиците хора, с които сме играли и безбройните ползи от спокойното говорене и изслушване.

Попитах присъстващите кой иска да играе. 12 човека вдигнаха ръка, някои от тях доста плахо. В началото на играта едно от момичетата ми сподели, че доста се притеснява да говори пред хора и затова е дошла. Помислих си, какъв ли товар може да падне от нея за един час след няколко кръга Darplay. Товар, събиран с години.

Разпределихме се на три маси. Бях приготвила листчета с букви и номера за фасилитиране и ред на говорене. Първият кръг беше най-труден. По една карта на маса. Всеки говори по нея. При някои отговорите идваха лесно, при други едва едва, но това беше окей, ние просто присъствахме и подкрепяхме човека, който беше на ред.

След първия кръг сякаш падна стена. Самият акт на изслушване и приемане се оказа лечебен. Сменихме масите, говорихме пред други хора, изслушвахме се с тях. Нови гледни точки и ти се намираш в тях. Доближават се световете ни.

Трета смяна. Имаш чувството, че някои от хората ги познаваш отдавна. На втория кръг споменах, че искам да се науча да свиря на китара. На третия вече имах учител. Бързо се случват нещата. Някои от хората си взеха игра и тръгнаха някак успокоени, други останаха да си говорят. Аз си тръгнах пълна и доволна от споделянето и изслушването. Януари продължаваме с Darplay игра в ТАМ.

Дени, 18 декември 2017