Posted on

Философски колоквиум във Велико Търново

Велико Търново. 21-ви, 22-ри и 23-ти март. 3 дни философи от разнообразни страни – Испания, Братислава, Полша, Америка, Япония, Австрия, Индия и България, събрани на философски колоквиум. Всеки с тема, която представяше и дискусия след това. Шапката на колоквиума „Глобално мислене, локално съществуване“ беше доста гостоприемна за интересни презентации. Моята беше на тема „ДАРПЛЕЙ – да изградиш общност от различия.“

Фокусът беше ИЗСЛУШВАНЕТО като свързваща спойка между хората, които могат да имат различни мнения и гледни точки. И всички те искат да споделят, да чуят мислите си на глас и да получат приемане и място за съществуване. Различните гледни точки са богатство и излезли наяве, те формират парченца от един по-голям пъзел. В центъра е една идея, една карта от ДАРПЛЕЙ. И тя чака да бъде огряна, развита. Различните мнения на хората, които играят, са просто различни ъгли, от които хвърляме светлина на нея. Допълват се и я осветяват по-пълно. Така идеята расте, обогатява се от хората, и те създават общност около себе си, основана на приемане, разбиране и уважение.

За това говорих около 10 минути изправена пред погледите на професори, доценти, преподаватели и студенти по философия на високо международно ниво. Чувствах се леко притеснена от това, че презентацията ми може би не е на тяхното академично ниво. Но пък имах много страст в себе си и горях във всичко, което излизаше от устата ми.

Преди мен беше една индийка, тя говореше за важността на чувствата, да ги наблюдаваме и да анализираме как се чувстваме при правене на различни дейности. След това съветваше да медитираме и да осъзнаем какво всъщност ни е приятно да правим в Живота, какво ни мотивира. Вдъхнових се от посланието й, взех една топка и я пуснах в аудиторията. Помолих всеки да каже как се чувства и какво го прави щастлив. Беше спонтанно и приятно. За 5 минути всички споделихме, чухме се. Индивидуалното чувство и „щастие“ беше прието и ние изградихме малка общност. И да, общността е къща, в основата е смисълът, конструкцията се държи от емоциите.

В края трима от преподавателите искаха да си вземат игра за да играят със своите студенти. Единият от тях, японецът Томо, каза, че ще играе с тях на „философското“ кафе, които си организират в Токио. ДАРПЛЕЙ отива в Токио!!!

Вечерта отидохме на механа. Томо извади картите и започна да ни пита какво мислим по тези ДАРПЛЕЙ въпроси. Беше толкова хубаво. Почувствах тих екстаз, споделяхме един смисъл. Смисъла на Въпросите и Изслушването. Янтра спокойно течеше на 100 метра под нас, обляна от светлините на прекрасно Търново.

Дени, 23-ти март 2018

Posted on

Интервю с Мелина-Елина Бондокова за книгата „Шепа случки за доброто“

Вие сте нарисували илюстрациите към две от приказките в детската книга „Шепа случки за доброто“ – „Капката вода“ и „Малкото чадърче“. Какво е за Вас водата? Какво асоциирате с нея? Казват, че водата символизира адаптивността, как се чувствахте докато рисувате капката вода?

Водата е начало, живот, чистота, безкрайност, магична материя.

Стилистиката на капката е леко наивна. Чисто по детски тя е разказана в прости форми без контур и ограничения. В представите ми това е историята, която най-лесно би стигнала от най-малкия до най-големия читател.

За коя от двете приказки направихте първо илюстрациите? С коя приказка започнахте?

Първо илюстрирах „чадърчето“. Първата история, която прочетох. Още помня емоцията, която ми донесе срещата с тези текстове. Бях впечатлена колко леко вървят, колко ясно изплуваха образите в главата ми, колко непринудено станах близка с героите.

Образите ни въздействат на емоционално ниво. Как избрахте цветовата гама в приказките?

Цветовете си идват сами, тях никой не ги е канил. Отново всичко е на емоционално ниво, това е срещата на читател и текст. Магия!

Подред ли рисувахте илюстрациите според сюжета?

Да. Текстът носи ритъм и ключови ситуации. Той те води и определя акцентите, илюстрациите.

Коя от репликите или сцените от приказките остави най-ярък спомен у Вас, след като ги прочетохте за първи път?

Не са  конкретни. Харесвам как добродетелите на героите са извлечени от чистотата на деската наивност. Героите разбират света като деца, носят тяхната емоционалност без да анализират, без да чакат изгода, похвала, поощрение… без задни мисли и предразсъдъци.

Нещо, което ние губим в годините на израстване. Хората го наричат опит, аз му казвам обременяване. Децата живеят за тук и сега, без да мислят за последиците. Ние живеем за последиците и за това живеем в постоянен страх и стрес.

Кои илюстрации от световната класика приказки са Ви любими?

Много са! Ще трябва да многословнича за всеки по отделно.

Всяка илюстрация носи послание, вътрешна емоционалност. Няма илюстрации, които не харесваме, има такива които не разбираме. Ценете труда на хората, дори да изглежда незначителен. Това време е отделено за вас.

Как решихте да се занимавате професионално с илюстрации? Как започнахте?

Имам да пиша толкова много по този въпрос… а трябва да го събера в две изречения.
Детство, наивност, безкрайност, приятелство, бягство, минало, бъдеще, надежда, тъга, неразбиране, човечност, живот, цел, вселена, болка, инат, себеизразяване, доверие, цел…

Това е. Надявам се всеки да намери своята котва, която да го държи в спокойни води.

Снимки: Мелина-Елина Бондокова

Мелина е завършила анимация в София. Тя е илюстратор на книги и комикси. Създава късометражни анимационни филми, някои от които участват на различни фестивали у нас, в Румъния, Италия и Великобритания и се радват на признание и успех. Работи активно като един от основателите на Креативно студио Павилион.

Снимки: личен архив

Posted on

Интервю с Енио Коласанте за книгата „Шепа случки за доброто“

Какво ви доведе в България?

Дойдох по работа, но срещнах Любовта на живота си. Сега съм тук и обединявам любов, работа и семейство и се старая винаги да намирам време за красотите на тази страна.

Какви прилики намирате между българските и италианските приказки?

Културата на двете страни е много близка, ценностите и вярата  –  също. Така е и с приказките.

На какво са базирани приказките в книгата „Шепа случки за доброто“? На опит, преживявания, нещо, което искахте да споделите с децата?

Когато разказвах историите на Антонио, не знаех предварително какво ще се случи в тях. Гледах да имат послание, защото съм израстнал в семейство, в което ценностите винаги са били изключително важни. Има много нюанси на лошото и доброто и зависи от нас самите къде минава границата. Приказките имат за цел да покажат това на децата.

Как реагираха вашите деца?

Измислих ги една лятна вечер, когато Антонио беше в прегръдките ми и искаше да бъде само с мен. Той посочваше различни предмети наоколо и искаше да чуе приказка за тях – така се родиха главните герои. И всъщност не осъзнавах какво разказвам. Това, което ме водеше да продължавам, беше неговото любопитство, с което слушаше. Колкото по-заинтригуван ставаше той, толкова повече ми идваше отвътре да разказвам, като и аз самият не знаех какво ще се случи с героите накрая.

Искат ли да им ги разказвате отново и отново?

Да, в някои дни харесват повече едни приказки, в други моменти – други. Обичат главните герои и харесват развръзката.

Как реагираха децата, когато видяха приказките в книга с истински илюстрации към тях?

Ентусиазирано!

Ани добавя: Взеха книжката и започнаха да ни разказват и показват какво се случва вътре, сякаш винаги са си били нарисувани. Веднага познаха и харесаха героите.

Случвало ли ви се е да ги прочетете или разкажете на деца на познати или роднини?

Да, на Бъдни вечер ги четохме на семейството в Италия. Беше незабравима атмосфера, племенниците ми четяха заедно с мен и всички слушаха и мислеха над чутото.

Някой друг споделял ли е с вас какви са реакциите на други малки читатели към тях?

Да, споделяли са близки, които са ги чели на децата си. В приказките има много от мен, а аз дадох книгата на приятели и те, обичайки мен, обичат и приказките. Много съм любопитен как ще реагират децата на тях, след като книгата излезе от печат.

Коя е любимата ви приказка от детството?

Книгата „Приключенията на Том Сойер“ винаги много ми е харесвала както и басните на Езоп и разбира се Джани Родари, с когото е отраснало всяко италианско дете 🙂

В „Шепа случки за доброто“ е разгледана под различни ъгли дълговечната тема за сблъсъка между доброто и злото. Какви са поуките от приказките?

В тях доброто има много проявления – кураж, обич към ближния, вяра в себе си, уважение, разбиране, помощ, благодарност. Когато нещата се правят с любов, те са правилни. Лошото се крие под различни дрехи – завист, неудовлетвореност, в арогантността… но когато има любов и страст, доброто винаги триумфира.

На кой от героите на „Шепа случки за доброто“ се оприличавате?

Енио: Във всички има много от мен. Който ме познава добре, ще види в приказките толкова много от мен самия, колкото и аз не предполагам. Ако трябва да избера един герой, това е Никола от приказката „Житното зрънце“ (не само защото си приличаме на илюстрациите). За мен е важно да градя и да закрилям това, което обичам и в което вярвам.

Ани се включва: Чашата чувствам особено близка, може би и затова избрах да се опитам именно нея да илюстрирам.

Това е проект, в който участват много светли хора, които влагат сърцето си в него. Той носи голям заряд от любов. Това е, което ми се иска да стигне до децата.

Тук можете да харесате страничката на книгата във fb и да следите новостите около нея: https://www.facebook.com/forakindheart/

***

Създадената през 2009 г. комуникативна игра Darplay носи незабравими мигове на спокойно говорене и изслушване. През 2014 г. започнахме поредица от книги Interview Play за учене на езици и развиване на комуникативни умения чрез игра на интервю. Първите тиражи осъществихме с „Издателство Ина“, за което сме им много благодарни.

В края на 2017 г. Darplay пое издателската дейност на проектите, обединени от мотото „Учене чрез общуване“ – обмяна на опит, идеи и ценности. Learning through Communication.

Детските книги са ни на сърце и сме щастливи да подкрепим семейството на Анна и Енио Коласанте в сбъдването на тяхна книга, измислена за двете им дечица, която ще излезе и за по-широка публика през пролетта на 2018 г.

Книгата „Шепа случки за доброто“ е двуезична на български и английски и на български и италиански език, тъй като таткото е италианец и е главният разказвач на историите.

Posted on

8 март – една споделена женственост

Питагор е знаел, че числата имат послание, смисъл и значение. Изучавал ги е години наред. Осмицата е безкрай, символ на безвремието. Единствената цифра, която е затворена. А пък 8-ми март е празник на жената. Нима е случайно? Нима жената се зарежда от безкрайна и неизчерпаема енергия?

Това си говорихме с моите три приятелки, с които празнувахме снощи. Светланка ни организира, запази ни място в едно приятно заведение с приглушена светлина и старинни лампи. Дойдох последна, настаних се и попаднахме в един водовъртеж от разговори и споделяния. Бяхме седнали две по две, две въздушни и огнени стихии, пълни с истории за разказване.  След час разбъркани приказки Светланка извади Дарплей от дамската си чанта. Винаги я носи със себе си и играе винаги, когато може. Притихнахме. Всеки си изтегли карта и говори по нея. Слушахме. Ани играеше за първи път, вълнуваше се дали ще може да подреди и изкаже мислите си. Хареса й много. Шумното „А, У“ отстъпи място на една медитативна вълна, която се разля меко около нас.

Пуснаха нежна българска естрада. Завъртяхме едно кръгче. Искахме пак. Този път изтеглихме само една карта за всички. Падна се „ Виждам красота в…“. Всяка от нас говореше от душата си и красотата излезе от нея. Излезе по различен начин. И се разля наоколо. Момичетата от съседната маса се чудеха с какво се забавляваме така атрактивно. Показахме им играта. Искаха да опитат.

Детелина презентира ДАРПЛЕЙ с усмивка. „Това е най-яката игра. Възбужда мозъка ти.

С хубава българска музика като фон удоволствието расте. Храната и питието дори са по-вкусни. Времето спира. Усещаш безкрая….

Дени, 8.03.2018

Posted on

Енергия от хората за хората

Отидох във Варна по покана на един приятел на име Оги Карам. Той харесва играта и иска да организира събития с Дарплей във Варна. Искаше да види на живо как се води такова събитие. „Чудесен повод да представя играта и да я преживеем заедно“, си казах.

Обожавам да играя Дарплей с непознати. През годините съм играла със стотици хора и тези 3 минути отварят врата и се открива един нов свят. Интересен, богат и красив. Вярвам че Дарплей прави света по-добър и свързан. И искам тя да бъде в живота ни, всеки ден и навсякъде.

Отидох с автобус. Взех си двупосочен билет от Велико Търново до Варна. Събитието беше в Социалната чайна. Намерих я лесно. Влязох и ме посрещна едно много мило момче. Предложи ми чай. Видях и останалите момчета, които работят там. Имаха престилки, на които пишеше TeaHouse и отношението им беше топлокато чая, който сервираха.

Видях на практика как Социалната чайна изпълнява своята мисия да подкрепя млади хора от проблемна социална или семейна среда, като им създава възможност за независим начин на живот. Започват работа, учат нови неща, заети са, срещат се с хора.

Всички бяха много мили и отзивчиви и очите им светеха, като говорех с тях. Единият свиреше на пиано, другият харесваше историята, третият по време на играта сподели, че иска да се занимава с подобни социални проекти. В сърцето му гореше огън.

Бях силно впечатлена от общуването си с тях. Виждах ги за първи път, а сякаш ги познавах отдавна.

Малко след 19 ч. се събрахме около 20 човека и започнахме. Разказах им за играта, как и защо сме я създали, за експеримента с изслушването при двойки, които са имали семейни проблеми. Поговорихме си за чувствата и какво ни спира да споделяме. След това си подавахме една топка и всеки казваше как се казва и как се чувства: „напрегнат“, „спокоен“, „изморен“, „любопитен“, „развълнуван“, „сънен“.  Някои споделиха, че се чувстват изморени и спонтанно ми хрумна да направим няколко упражнения по смях в началото. От 7 години водя сесии по йога на смеха и от опит знам големия ефект на малките и смешни упражнения по смях. Станахме, наредихме се в кръгче и се посмяхме. Изморените бяха качили нивото с „една идея“ след 5 минути смях. От смеха тялото се насища с кислород. Идеален момент за Дарплей.

Изтеглихме си картончета и се разпределихме по масите. На картончетата имаше указания кой на коя маса е и какъв е редът на говорене. Първият кръг е най-труден. Една карта Дарплей и четири мнения по нея. Изслушване без прекъсване. Ако не си свикнал да говориш и ти се наложи да говориш 3 минути по дадена тема, може да ти се стори трудно да запълниш времето. По време на първия кръг в групата, в която бях, си помагахме с допълнителни въпроси, ако човекът, който говореше, имаше нужда. Тя постепенно отпадна при другите 3 кръга.

Сменяхме местата и темите за говорене общо 4 пъти. Играхме четири кръга. На всеки кръг нова маса, други хора, друго споделяне. Най-хубавото на Дарплей е, че можеш да си кажеш всичко. И си прав. И в края на играта разбираш, че всички са прави. Просто имат различни гледни точки по една тема. Така тя се разширява, става по-жива и близка до теб.

Завършихме отново наредени всички в кръг със споделяне. Топката премина през всеки. Нямаше уморени. Имаше трансформация. Най-споменаваните чувства бяха „зареден и обогатен“. Какво се беше случило с умората? Сякаш се беше превърнала в светлина… в енергия, излъчвана от хората и връщаща се при тях.  Изслушването беше ключът!

Дени, 10.02.2018 г., Варна

***

КАК се чувствате в края на играта и какво осъзнахте за себе си?

„Дарплей беше като един оазис за мен през този натоварен уикенд. Дойдох и просто спазвах правилата на играта. Говорих, следях времето и изслушах другите 3-ма души на масата. Дарплей ми помага да съм тук и сега.“

„Осъзнах, че страховете които имам, не са само мои, споделят се и от други хора. Това ме успокоява и ме кара да се чувствам по-свързана с тях.“

„Много ми допадна този формат със смяна на масите. Чувствам се заредена от другите хора. Осъзнах, че 3 минути са достатъчно време за да получиш богата информация от хората и да дадеш най-доброто от себе си.“

„Чувствам се отпочинала. В началото на играта се чувствах изморена, а сега от умората няма и следа.“

„Преди да дойдем мама ми обясни къде отиваме. По време на играта ми беше много приятно да изслушвам различните мнения на хората по една тема. Чух и ценни съвети.“

„Чувствам се разсънен. Научих много интересни факти и се заредих с положителна енергия.“

„След Дарплей осъзнах колко ми е трудно да изслушвам. Чувствах се свободна да изразя емоциите си, чувствам се облекчена, обогатена и заредена.“

„Чувствам се заредена. По време на играта споделях лични неща и съм благодарна на всички, които ме изслушаха.“

„Хем се позабавлях, хем си и починах, мога да преборя стреса за седмицата.“

„Осъзнах повече отколкото си мислех, че ще осъзная.“

„Чувствам се изслушана.

„Играта беше много вдъхновяваща за мен. Осъзнах, че много ми се говори и сега си мисля да си направя блог.“

Posted on

Каузата Академия за родители

Интервю с Мариела Станулова

Дарплей: Мариела, каузата Академия за родители е на възрастта на твоя син Мартин. За четвърта година в София на 24-ти февруари ще съберете над 30 вдъхновяващи лектори, 70 водещи организации, 20 работилници за малки и големи, 30 безплатни консултации по изключително актуални за всяко семейство теми в Парадайз център. Как се чувстваш? Успяваш ли да приложиш наученото като организатор на събитието, насочено към предизвикателството да бъдеш родител?

Мариела: Със сигурност черпя много познания покрай различните лектори и специалисти, с които работим и често, когато съм изправена пред нещо ново, знам на кого да звънна, за да попитам 🙂 Това, което обаче най-много ме вдъхновява, е, че всяка година откривам все повече страхотни родители, които са се сблъскали с даден проблем и са решили да запретнат ръкави и да го решат за всички останали.

Д: През 2018 г. предстоят Мини Академии на колела в Бургас, Стара Загора и Ямбол. Кои са темите, които от сега можеш да си представиш, че ще присъстват в програмата?

Мариела: Темите, които със сигурност ще засегнем, са какво да правим, когато се появи бебето, ще обсъждаме ранното детско развитие и отношенията в семейството след появата на детето. Надявам се събитията да предоставят възможност на родителите да се запознаят не само с нашите специалисти, но и да заформят много нови приятелства с други родители.

Д: Ти познаваш Дарплей от създаването й. Щастливи сме, че механизмът на играта за спокойно говорене и изслушване ще може да се използва от посетителите  на Академията за родители в зоната за създаване на контакти. Това ще е възможност за хората да се запознават помежду си и да обменят впечатления от лекциите и консултациите. Защо за вас тази зона е важна?

Мариела: От една страна много искам да показваме нови и полезни продукти и услуги за семейството и затова много се радвам, че Дарплей ще участвате за да могат повече родители да разберат за вас. От друга страна, общуването между родителите е изключително ценно и бихме искали да ги подпомогнем чрез вашето участие. Когато човек стане родител, приятелският и социалният кръг често се променят и вярваме, че тази зона може да помогне за сформирането на нови семейни приятелства. През годините сме виждали много родители, които се запознават с други, но и много организации, които стартират взаимни проекти, благодарение на това, че са се запознали в положителна и радостна атмосфера.

Д: Благодарим, за това интервю и за това, че сте направили канал, където могат да се гледат всички лекции от проведените до сега академии. Ето една лекция, която гледахме наскоро, за детските кризи от 0 до 7 г.:

Posted on

Да изиграеш мечтата си на сцена

В началото на годината направихме „Театрална работилница за мечти“ с актьора Стоян Борисов в центъра, който създадох в Търново, Къща на езиците ДАРПЛЕЙ. Името, разбира се, не е случайно. Когато играта Дарплей за спокойно говорене и изслушване е важна за теб, кръщаваш нещо значимо на нея. Пространството, в което творя, получи своето име през 2012 г.

Театралната работилница, на която Къщата беше домакин, се получи изключително интересно. Всеки трябваше да подготви и опише една своя мечта. Водещият ни вдъхнови със своята лична история, как от нищо е станал актьор, въпреки че семейството му е имало съвсем други очаквания и планове за него.

Бяхме 13 участници. Само трима си бяхме описали мечтата предварително. Но пък мечтите са заразни. Когато почнахме да си подаваме една мека, оранжева плетена топка, нещо се  отключи и ние сякаш се „запалвахме“ един от друг. Всеки разказа мечтата си. Всеки имаше мечта. Явно мечтите живеят на едно място и когато хората са в група, достъпът до тях е по-лесен.

След като бяха поканени да излязат, нашите плахи още мечти получиха сцена. Те можеха да оживеят на нея, все едно се случват. Тук и сега. Ти си сценаристът, режисьорът и продуцентът на собствения си филм  „Случването на твоята мечта“. И това е КАТАРЗИС.

Още Шекспир е казал, че светът е сцена и ние сме просто актьори на нея. И да, това ти звучи интересно като го прочетеш, но когато го ПРЕЖИВЕЕШ, вече всичко е различно. Ти си вътре във филма и го играеш! Ти се променяш, химията в тялото ти също!

За три часа пред нас ОЖИВЯХА 12 мечти, бяхме на конференция, организирана от фондация, в сервиз за коли, в дом за разказване на истории, на прослушване за актьорско майсторство, на семинар по емоционална интелигентност, в холистичен център, на Арбанаси, на представяне на книга, в ТИР към Скандинавските страни, на бизнес среща с различни издателства.

Толкова богат и пъстър свят, който оживя пред нас и ние играхме в него. Играхме мечтите си. Играхме своите мечти и помагахме в изиграването на мечтите на другите. Много се впечатлих от ентусиазма, с който се впускахме в ролите, когато помагахме на другите да преживеят мечтата си. Ние искрено искахме техният филм да стане!

А когато аз бях в главната роля и изиграх представянето на нашата игра DARPLAY на бизнес среща с представители от водещи европейски издателства изпитах огромно въодушевление. Толкова силна емоция, че това се случва и аз съм там. Ентусиазъм и благодарност към Стоян Борисов за създаването на този курс и провеждането му и на всички участници, че заедно играхме и подкрепихме мечтите си.

На другия ден направихме това видео с Оги след чаша чай. Той също беше част от курса за мечтите.  Бях много заредена от предния ден. Оги подходи много професионално относно интервюто, за което всички от Darplay сме му безкрайно благодарни.

Дени, 18.01.2018, Велико Търново

Posted on

За силата на изслушването и приятелството

Ваня, ти имаш прекрасна дъщеря на десет години, преподаваш английски език на деца на възраст от 3 г. до 16 г. Разкажи ни каква е силата на изслушването за теб?

Конкретно за мен, когато споделям с някого нещо, то не е защото искам да го натоварвам или той/тя да ми разрешава проблемите. Единственото, което очаквам, е изслушване и непорицаване. Критикуването моментално ме кара да съжалявам, че не съм си спестила говоренето.

Това харесвам и в любимия човек, това даже в началото ме дразнеше, сега го обожавам. Когато му разказвам нещо, той обикновено мълчи… Преди си мислех, че не го интересува, но сега разбирам, че така е идеално, спокойно, на мен ми става леко от самото споделяне, а също и от това, че не прекъсва.

Когато нещо ме вълнува, нямам нужда от съвети, от решения, от отговори, а само от разбиране и споделеност. Така виждам аз нещата, така ми е добре, така ми е леко и нежно.

Защо според теб хората имат нужда да говорят за себе си?

Хората искат да говорят за себе си, защото все пак всеки се бори да оцелее в този свят, всеки е индивидуалност, личност, с място, което трябва да отстоява, защитава. Ежедневно ни се налага да доказваме какво можем и на какво се способни. Дори в училище всеки индивидуално получава оценки за знанията си. Макар, че тук идва моментът на изслушването, което пък ни напомня, че не цялата Вселена се върти около един човек, че ние сме част от едно население на планетата Земя и колкото сме еднакви, толкова сме и различни и че можем да научим по нещо от другите, а също и да им да дадем любов, значимост, нежност посредством изслушването. Така правим някого щастлив. Като го изслушваме. Ние го правим център, важен в този момент от неговото изказване.

Какво мислиш за Дарплей?

Относно играта – ценна е, защото така хората може да се опознаят по-добре, да си дадат време, може даже да се харесат. Понякога в забързаното ежедневие дори и близки хора нямат време да споделят как се чувстват, какво мислят, а когато е под формата на игра е разтоварващо, а и полезно за отношенията. Тоест Дарплей е 3 неща в 1 – споделяне, изслушване и сприятеляване. А това е най-хубавото на живота, да се създават приятелства.

Posted on

„Говорящ вестник“ на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Мездра

Здравейте! Бихте ли ни казали няколко думи за себе си?

Казвам се Цветана Трифонова и съм учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Мездра повече от 30 години, а от 13 – ръководител на така наречения „Говорящ вестник“. За всяко издание на вестника каним по един специален гост, с когото учениците разговарят по различни теми, свързани с неговото основно занимание или хоби.

Какви са темите на вашия „Говорящ вестник“?

Темите са различни като „Когато светците маршируват“, „Между земята и небето“, „Макар да е жилаво злото, у човека все пак побеждава доброто“, „Уелс моя страна, България – моя съдба“, „С мирис на тамян и босисек“, „Дарплей – игра за пълноценно говорене и изслушване“, „Българинът Хайтов“.

А кои са били ваши гости?

Гости са ни били Жени Божилова-Хайтова, Мира Добрева, отец Боян Саръев, Николай Петков, Мадлен Алгафари, Тити Папазов, Радой Ралин, Леда Милева, шеф Ангелов, Станислава Цалова, проф. Анелия Клисарова, Явор Хайтов, Янко Лозанов и други достойни за уважение личности. Щастливи сме, че и вие посетихте нашето училище.

Почти винаги след всяко „издание“ на „Говорящ вестник“ има и продължение. Така по покана на гостите ние посетихме БНТ, където видяхме истинска апаратна, истинско студио и се потопихме в атмосферата на предаването „Отблизо с Мира“, посетихме българския Парламент, гостувахме на проф. Клисарова в МОН, на Станислава Цалова в bTV, на Захари Миленков в БНР.

Откога играете Дарплей?

След вълнуващата среща с екипа на Дарплей вече повече от седем години играем тази игра за пълноценно общуване. Кога по-често, кога по-рядко, но винаги с желание и интерес. Децата се привързаха към пясъчното часовниче, което отмерва само и единствено тяхното време, в което имат възможност да споделят своите мисли и преживявания честно и без страх, че някой след приключването на играта ще им се подиграва за споделеното. Просто спазват правилата.

Дарплейският си опит споделихме на среща във Видин с учители по български език и литература от област Враца през 2017 г, пред директори на всички областни училища, пред представители на МОН. С нетърпение и истинско вълнение очакваме новата среща с нашите Дарчета.

Близо десет години получаваме и в-к „Китай днес“ от Съветника на културните въпроси към Китайското посолство, а „Ловецът на мълнии“ Златан Димитров е нашият фотографски консултант.

Срещи с история, откровени разговори, гостувания, игри – ето това е нашата емоционална визитка, наречена „Говорящ вестник“.

Цветана, днес ние ви благодарим за това специално за нас интервю и желаем на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Мездра много творческо вдъхновение и здраве на всички деца, техните родители и вашия сплотен колектив.

Публикуваме с вълнение видеото от посещението на Дарплей в Мездра.

Posted on

11 години по-късно

По празниците се случват интересни срещи. От само себе си ли си или ние ги предизвикваме, не знам. Навярно задвижваме невидими нишки и те ни срещат. Не бях виждала Миленчето от 11 години. Учихме заедно в Математическата гимназия в Търново, сядахме на един чин години наред. Бяхме близки приятелки, смеехме се много. След като тя се омъжи и отиде да живее в Испания, не се виждахме вече. Имаше семейство и две деца. Някак си загубихме връзка. Сега по Коледа тя ми писа да се видим. Зарадвах се. Да видиш приятелка след толкова време е така вълнуващо. Разбрахме се да се видим в една сладкарничка.

Отидох първа и намерих маса да се настаним. Мислех си как ли се е променила за това време. Тя дойде, влезе и видях усмивката й. Беше си същата. Радостна и по детски истинска. Тя никак не се беше променила. Седнахме една срещу друга и потънахме в разговор. Искахме да си кажем толкова неща. Питахме се какво ли не и си отговаряхме честно и искрено както едно време. Все едно не бяха минали 11 години. Гледахме се в очите и въпросите се нижеха един след друг. Разказвахме си детайли от живота си, кой къде е и какво прави.  Увлечени не усетихме времето. Повече от половин час тя не стана да си поръча нищо.

По едно време отиде да си вземе чай. През това време аз извадих играта Darplay. Исках да споделя моето вдъхновение и смисъл с приятелката ми от училище. Показах й ги. Обясних й простите правила на говорене и изслушване без прекъсване. Оказа се, че й двете не сме били изслушвани като деца, никой не ни е питал какво мислим и чувстваме. И ето, че сега след толкова години можеше да си дадем това, от което имаме нужда. Миленчето си изтегли карта „Мечтая да се науча да…“. Искаше да си помисли какво ще каже. Да си се подготви. Започна да говори. Чудеше се дали се справя добре. Аз само я слушах и окуражително й се усмихвах. След това аз си изтеглих карта. Тя слушаше. После тя изтегли нова карта „Съдя ли себе си и другите?“. Двете говорихме по нея. Darplay е като просветление отвътре. Осъзнаваш неща и подаряваш това осъзнаване на другия. Магия, която се случва лесно и без усилие.

Почувствах, че искам да й подаря една игра. Вечерта тя ми прати снимка как е играла с цялото семейство. Не са спрели докато не говорят по всичките карти.

Дени, 30.12.2017