Posted on

Нова година, спокойствие, баланс

Моля, представете се с няколко думи:

Иванина Анчева, психолог, обожавам да работя с хора, обичам да слушам джаз, да играя различни игри и да въртя пой от време на време.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Мисля, че беше на един рожден ден преди няколко години. Играта помага на хората не само да се докоснат един до друг, но и да научат нещо за себе си, да се вгледат в себе си, да се докоснат до нова и непозната своя страна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни?

Има нужда не само от механизъм как да слушаме, но и как да говорим за себе си. За да говориш за нещо, трябва да го познаваш, а ние често не се познаваме.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? 

С общи компании и приятели. Бих я използвала в работата си – групови тренинги, работа с деца. Структурирането на споделянето и изслушването много го улеснява и някак всичко е като игра.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Спомням си, че я играхме веднъж на една нова година.. и ми е останало усещането за спокойствие, баланс и точно това да се докоснеш до другия. Определено си мисля, че бих я ползвала по-често в бъдеще.

 

 

 

 

 

 

Posted on

Пълноценно общуване на живо

Здравейте, кажете ни няколко думи за себе си: 

Всички ми викат Таня, но името ми е Стоянка. По професия съм Маркетолог. Обичам природата, истинските приятели, семейството и разговорите с интересни събеседници. Вдъхновяват ме позитивните хора и различното мислене.

Откъде научихте за Дарплей и какво харесвате в нея?

За играта Дарплей научих от моята учителка по английски език Деница Александрова  /аз й викам Дени/. По време на уроците Дени ни запозна с играта и в края на някои от тях започнахме да играем Дарплей на английски език. До този момент не осъзнавах от какво важно значение е за мен да мисля и да мога да говоря по теми, които винаги са ме вълнували, но по които, предвид натовареното ми ежедневие, нямах време нито да мисля, нито да говоря с подходящи хора. Играта ме накара да погледна навътре в себе си, да погледна под различен ъгъл на живота, да чуя и други хора с различен начин на мислене. Като че ли ПРЕОТКРИХ себе си. На всички познати и приятели разказвам за Дарплей.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъсната? 

Свободното ми време е подходящо за Дарплей. Харесвам въпросите, които са много различни и да си призная понякога се затруднявам да говоря и да размишлявам, но Дарплей развива мисълта и всеки път преоткривам нови и нови неща както за себе си, така и за другите.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо? 

Има, да, ние не общуваме за важните неща. Говорим си за повърхностни, ежедневни неща, не влизаме в дълбочина. А във всеки човек има един свят, който иска да се прояви, да се изрази. Дарплей създава среда това да се случи.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Обичам да играя играта с непознати хора, защото по този начин разбирам колко различен прочит има всяка една тема, колко различни гледни точки има и винаги научавам нещо ново. Наскоро бях в Рила и се запознах с една учителка по литература. Разказах й за играта. Тя беше много впечатлена. За да усетиш Дарплей трябва просто да играеш.

Интересен въпрос. Общуването и споделянето. През последните години се наблюдава тенденция за общуване онлайн, най-ярко изразена сред младото поколение. Общуването става чрез така наречения ЧАТ през Messenger, VIBER,  SKYPE и други платформи.

Дали онлайн може да се изразяваме правилно, дали ответната страна може да ни разбере какво чувстваме и мислим без да ни вижда, усеща и чувства, без вербалната комуникация? Едва ли… Все повече се отдалечаваме един от друг и все повече оставаме неразбрани. Проблемите на съвременните хора идват от липсата на пълноценно общуване, а пълноценното общуване трябва да възпитаваме в самите себе си и да го предадем на децата си, за да бъдем разбрани.

Определено Дарплей дава този механизъм за пълноценно общуване чрез изслушване.  Щастлива съм, че я има тази игра – механизмът на пълноценното общуване!

Posted on

Вълнуващо приключение

Здравейте, Силвия. Разкажете ни повече за себе си:

Казвам се Силвия Ганева, вече повече от 8 години се занимавам със… смях 🙂 Провеждам и разпространявам йога на смеха – практика, която ни дава възможност да се смеем искрено и чистосърдечно, без нуждата от шеги и вицове. Смехът заедно с другите хора ме зарежда, извисява и пречиства. Смятам, че игрите са чудесна възможност да се научат много полезни неща по приятен начин. Като деца ние притежаваме вродена мъдрост и изучаваме света чрез играта. За съжаление с годините губим част от тази мъдрост и забравяме да играем. А играта е много важен елемент от живота – хем за да учим нови неща, хем да се забавляваме и животът ни да бъде едно вълнуващо приключение. Същевременно, като възрастни ние имаме друг вид мъдрост и можем да играем осъзнато и да превърнем играта в такава, в която да печелят всички.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Научих за играта от Дени. Участвахме заедно в TEDx – платформа за споделяне на вдъхновяващи идеи. Помня първия път, в който играхме Дарплей с нея в една чайна. След първата минута аз бях казала всичко, което си мисля по принцип по темата. И после не можех да се сетя какво повече да кажа и в мислите ми настана вакуум : ) Тогава Дени започна да се смее и в останалите 2 минути просто се смяхме. Беше прекрасно преживяване!

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за ИЗСЛУШВАНЕ и защо?

Обикновено хората казват: защо ми е нужна структура, механизъм, метод за да говоря или да се смея? Е, аз смятам че определено имаме нужда, защото сме забравили как да го правим истински. Ние често слушаме само за да отговорим, а не за да разберем. Нямаме време. Слушайки човека отсреща, превъртаме в главата си мисли какво да кажем ние и дори не го изслушваме докрай. Затова игри като Дарплей са нужни, защото дават пространство, контекст, в който хората да могат да бъдат равнопоставени в разговора. Всеки да се почувства уважен, всеки да се почувства чут и да се почувства споделен. Не можеш да кажеш „Нямам 3 минути, за да те изслушам.“ Всеки има 3 минути.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играла съм Дарплей с различни групи хора – с приятели, с детски учителки, лекари, със случайни хора, с бизнес екипи, ползвам я при всяка възможност в център Фрейле, в който водя йога на смеха. Виждала съм колко са жадни хората за истинско общуване, за истинско споделяне. Вярвам, че да се научим да общуваме пълноценно и сърдечно е нещо, на което трябва да отделяме време и внимание.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Мислих известно време какво да напиша, но все ми се появява пред очите един образ, затова ще напиша за него. На един тийм билдинг, който водихме с Дени, имаше Дарплей игра. Хората в началото бяха леко дистанцирани, беше им трудно да се отпуснат и затова правихме с тях различни игри, включително и Дарплей. По време на Дарплей играта забелязах как по бузите на едната от жените се стичат сълзи. Помислих, че нещо я е разстроило, но тя каза: „Никога не съм се чувствала толкова изслушана“. Това бяха сълзи на благодарност, толкова искрени. Тя беше отворила сърцето си в този момент, беше забравила за маските, за ролите и беше себе си. Помня този образ и до днес, защото много ме докосна и той ми напомня какво всъщност е значението на тази игра – да вади от нас това, което наистина мислим, което наистина чувстваме, което наистина сме. И да го разкриваме на другите без страх, че ще ни осъдят, че ще ни игнорират или че ще ни прекъснат. Благодаря за всички мои срещи с тази игра, за прекрасните мигове на общуване чрез нея и на трите феички Дени, Ани и Руми за ентусиазма и чистотата, с която я разпространяват сред хората!

Posted on

Медитация в думи

Моля, представете се с няколко думи:

Виолина по рождение. Violine в онлайн пространството, в което творя между думите, за да разкажа историите, които ме вълнуват. Три минути за всичко, което ме вдъхновява. Животът. Любовта. Смисълът, който добавям с моето съществуване. Семейството. Благодарността. Простотата във всичко. Невинността в детските усмивки. Хората. Книгите. Добрите истории. Природата. Новите светове. Две минути. Прошката. Истината. Моята. Твоята. Вярата в човека. В невъзможното. Във възможното. В чудесата. Една минута. Любопитството. Осъзнатостта. Творчеството. Три минути за важните неща.

Откъде научихте за играта и какво казвате, когато искате да разкажете за нея?

Дарплей е чистота на мисълта, която преодолява всякакви ограничения, за да премине в един откровен разговор за живота, в който умението да изслушваш хората ти дава най-голямата свобода да чуеш гласа в теб. Дарплей е като началото на една истинска история, в която може да изразиш себе си с думи, емоции и чувства, докато откриваш красотата на ума в човека срещу теб. Дарплей е споделено пътешествие, толкова чакано и така вълнуващо, че когато играта върви към своя край, разбираш, че на всеки три минути си научил повече за важните неща, опознал си себе си и различната страна на хората, променил си отношението си към нещо или някого. Това е ДАР. Безценен.

С Руми, един от създателите на играта, се открихме преди шест години, а след това тя ми разказа за Дарплей. И тогава заедно разбрахме, че еднакво обичаме живота, но през различните преживявания, които ни придружават по пътя. Тя се докосна до моето усещане за света и ми позволи да се приближа до нейното. Въпросите в играта не са просто въпроси, а послания, които правят това възможно. Да изслушаш и да бъдеш чут. Да даваш и да получаваш. Това е равновесие.

В какви моменти Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?

Дарплей ме откъсва от всичко и ме кара да осъзная силата на настоящето и думите, които се изплъзват почти неусетно, без да попадат в плен на ума. Нещо леко и толкова ефирно, като глухарче, което едва потрепва от полъха на вятъра, без да се разпилява напразно във въздуха. Дарплей ми дава отговори и ми позволява да разбера какво се случва в момента, без да изисквам повече. Медитация в думи, която освобождава ума от егото. Три минути, в които мога да споделя всичко на глас и да се чувствам напълно спокойна в искреността и прямотата. Играта е форма на психотерапия за душата, в която няма правилен и грешен отговор, добри и лоши герои, победители и победени. Дарплей е хармония на цялото между въпрос и отговор, между Вселената на един човек и тази на друг. Аз се свързвам с теб, а ти с мен.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Сред природата. С човека до мен. С приятели. Най-любопитното е, че преди няколко години опитах да приложа Дарплей в по-голяма група, по време на един тиймбилдинг в планината. Хората в началото подходиха предпазливо към непознатото, но след това се отпуснаха и започнаха да говорят. Не очаквах, че ще се случи, но истинският разговор придаде още по-голям смисъл на важните неща в живота на всеки човек. Тогава видях сълзите в очите на някои и неприкритите емоции в погледа на други. Опознахме се. Открихме се през времето, въпросите и отговорите, споделянето и изслушването.

Искам да те чуя, важният си ти. И нови три минути. За теб. За мен.

Това е ДАР. Това е Дарплей.

Posted on

Начин на мислене

Моля, представете се с няколко думи 🙂

Здравейте! Казвам се Светла Станоева и преподавам английски език на деца. Правя го с голямо удоволствие и с пълно спокойствие. Децата имат нужда от внимание и смятам, че успявам да го давам. Това, което ми хрумна наскоро, е как бих могла да използвам Darplay в уроците като упражнение за говорене (speaking) в края на урока. Смятам, че Darplay е страхотна възможност!

Откъде научихте за Дарплей и как разказвате за нея?

Аз лично научих за Дарплей от фейсбук и заведох двете си деца първия път. Изумих се колко много неща не знаех за тях. Чух страшно много полезна информация за техния начин на мислене и разсъждения. Наскоро изкуших две мои приятелки. Споделих им анонса във фейсбук и мнението си за играта – интересна, забавна, вълнуваща, интригуваща, разпускаща. Така те решиха да пробват и останаха доста удовлетворени.

В какви моменти Ви се играе Дарплей?

На този етап сме играли малко, но я нося навсякъде с нас и планувам да играем по-често. Лично аз смятам, че човек се отпуска и говори спокойно и свободно по този начин.

Останах силно впечатлена как нашият татко се притесни и не можа да говори. Ние го молихме, но той ни отказа. Какъв е изводът, ами това е, че човек има нужда да се отпусне и да си изказва мнението, тръпката, вълнението. Необходимо е да се чувства предразположен. Важно е също така времето и мястото, където се провежда играта.

На мен ми се играе, когато искам да разпусна и да си поговоря на спокойствие. Доставя ми удоволствие както да говоря, така и да изслушвам. Първият път, в който отидох, доста се притеснявах да говоря, но втория бях впечатлена от себе си. Отпуснах се и говорих спокойно.

Благодарим Ви. Пожелаваме много здраве на цялото семейство и успешна учебна година!

 

Posted on

Словото, автентичното общуване и красивите идеи

Моля, представете се с няколко думи

Казвам се Стелиян Славов, професионално работя като психолог в сферата на теоретичната и практическа психология. Привърженик съм на хуманистично и духовно ориентираните подходи за света и човека. От известно време се занимавам и с разпространяването на Психосинтеза, създаден от д-р Р. Асаджоли. Част съм от създателите на Сдружение „Вихъръ“ – пространство за култура и изкуство.

Вдъхновяват ме: словото; автентичното общуване; красивите идеи; човеците, работещи за едно по-добро бъдеще.

В какви моменти играете Дарплей?

До момента съм използвал Дарплей основно в работата си. Забелязвам, че работи както за ученици, така и за възрастни. Подходяща е и при игри за запознаване. Харесва ми, че повечето въпроси са от житейско естество и че са свързани с теми, които обикновено човек (за жалост) не подхваща в ежедневните си разговори.

През първите за България „Дни на Психосинтеза“, които организирахте в партньорство с Италианския културен институт, представихте творчеството и живота на д-р Асаджоли. Кое в неговата философия е важно за Вас и какво мислите за важността да се изслушваме?

Теорията и практиката на Психосинтеза дават възможност на човек да започне един пълноценен разговор със себе си, в който всеки може да заеме позицията на изслушващ и чуващ собствената си същност.

Това звучи много просто, дори безсмислено, но реално човек в ежедневието си рядко се заслушва в своите вътрешни мисли, чувства, копнежи и потребности. Ние често живеем на повърхността на своя Аз без да подозираме какви дълбочини и височини се крият в нашата душевност.

Това е като човек цял живот да не напуска къщата си, построена на брега на морето. Да не се е гмуркал в собствените си води, където обитават много чудати създания, наред със скрити съкровища. Или да не е изкачвал близките върхове, където може да погледне от птичи поглед към малките си проблеми и фалшив комфорт. Да не е усещал свежестта на височинния вятър или тишината в гърдите си.

Психосинтезът предлага на човек да се размърда, да впрегне сили и да изостави поне за миг сигурността на ежедневния си Аз. Да, в началото той ще се тревожи дали някоя вълна няма да унищожи тъй обичната му къщичка или пък злодей да не открадне някои от скъпоценностите му. Но рано или късно всеки един ще трябва да напусне убежището си, за да чуе наистина какви въпроси му е подготвил животът.

Ние грешно си мислим, когато казваме: „Човек задава въпроси на света, на които чака или търси отговор“ – тъкмо обратното – животът пита всеки един от нас „Какъв е твоят смисъл?“, „Накъде вървиш?“, „Какъв искаш да бъдеш?“ и чака търпеливо да им отговорим в ежедневието си. Но отговори човек може даде, само когато слуша, чува и се движи напред.

Дарплей предлага по прост начин нещо подобно – едновременно да прекрачиш през прага на комфорта си и да се заслушаш какво ти казва Другият, от срещуположния бряг. И когато се върнеш обратно при себе си, у дома – да си по-богат, усмихнат и спокоен. Дарплей може да помага за преодоляване на егоизма и невежеството, които все повече ни пречат днес.

Posted on

Споделянето е успокояване. Общуването е лек

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Маргарита Симеонова. Родител, учител, младежки работник, доброволец, нечовек. Част съм от няколко неправителствени организации и се опитвам да реализирам събития за деца и младежи. Една от целите ми през последните две години е да стимулирам родителите да прекарват повече време с децата си по време на ежедневните им занимания.

Времето никога не ми стига и всичко се случва на магия в последния момент. Вярвам, че ако не успея да осъществя едно нещо, то значи е време за друго – по-вълнуващо. Обичам природата, аромата на росна трева и хората, които се усмихват!

Какво Ви харесва в играта Дарплей?

Използвам играта при работата си с деца и младежи, а също така и със сина ми вкъщи. За мен Дарплей е любопитството в очите на слушателите, когато чакат с нетърпение и отнесения поглед на говорещите, когато се увлекат в собствения си свят от мисли и емоции.

Какво мислите за общуването и споделяне между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Ние вечно бързаме. Бързаме за работа, за училище, за сериала. И от цялото това бързане, често нямаме време да изслушаме самите себе си и да пообщуваме с вътрешното си аз, което също си има нужди. И както често забравяме за това вътре в нас, така забравяме, че и хората наколо имат нужди. Понякога нуждата е просто да споделят – болка, радост, тъга. Споделянето е успокояване. Общуването е лек.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играя Дарплей най-вече с младежи от страната и чужбина. Това, което често ми прави впечатление, е разнообразяването на речта при разговор на роден език и явно повишаване на уменията за говорене на чужд език.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Тригодишният ми син Ивайло отговаря на въпроса „Животът е …“

„Животът е бонбони и да скачам в локви.“

Posted on

Диалог през сърцето – Калин Георгиев

Какво Ви дава професията на психолог?

Като психолог имам удоволствието и честта да се докосвам до вселената, която всеки един човек Е! Пристъпвайки с уважение и внимание, ми се открива един дълбок и съкровен свят, който може да е объркан, неясен, непознат, но който същевременно носи огромен потенциал за движение, развитие, промяна. Пътят навътре и навън, към себе си и другите, макар понякога да е труден и тежък – ме вдъхновява и радва.

Вдъхновява ме силата, която всеки носи, когато осветлява своята душевност. Радва ме отдъхването, когато нещо си е намерило мястото. В този смисъл „психолог“ за мен не е просто професия, а най-вече призвание. Призвание да бъдеш с човека в болка и радост, в слабост и сила, докато способността да продължи сам не ни раздели 🙂

Кои са едни от най-големите предизвикателства пред съвременния човек в света, в който живеем?

Две ми се открояват най-много – съзнателност и смелост. Съзнателност да преборим собственото си невежество, арогантност и ограничения (или липсата на такива). Смелост да се изправим пред собствените си страхове и болки. И тогава наистина ще видим, че в обединението е силата. Но първата стъпка не е навън, а навътре според мен – приобщаване, свързване и интегриране на отчуждените ни части. С две думи – оцелостяване на Аза. И в това оцелостяване ще намерим своя център и мир със себе си.

Вие се занимавате с телесна осъзнатост (Somatic Mindfulness). Как помага това на хората? Разкажете ни повече.

За западния човек, който е предимно в главата, тялото остава на доста заден план. И когато е стресиран или емоционално объркан например, мислите и емоциите оставят своя отпечатък под формата на телесни усещания като тежест, свиване, стягане, напрежение в корема, гърдите, гърлото, главата, мускулите и други части. Забързани в ежедневието, ние забравяме, че това са сигнали на нервната система, чиято цел е да ни помогне, като на първо място насочва вниманието ни.

Забравили сме също, че тялото ни носи потенциала да се самолекува, самовъзстановява, възобновява. С телесната съзнателност всъщност се учим как да активираме саморегулацията на нервната система при справянето с психосоматични симптоми. Освен това въплътяваме съзнателността, което ни прави по-спокойни, присъстващи, заземени, центрирани, балансирани.

Как се промени общуването между хората в последните години според Вас?

Последните години ежедневието ни е толкова динамично, че тази забързаност определено влияе негативно върху общуването с другите. Често се очаква да разбираме и да ни разбират, защото уж използваме общ език. Не се интересуваме какво точно другият е разбрал, а често докато слушаме всъщност сме основно в собствения си смисъл за нещата. Разминаването, което следва, често е повод за конфликти на междуличностно, дори на световно ниво.

Някак си не намираме времето да поискаме обратна връзка, нито намираме енергията да изслушаме. Пропускаме, че с всеки важен и значим за нас човек е нужно ДА СЕ УЧИМ да комуникираме! Да потърсим, уеднаквим, разберем смисъла и значението на езика, който ползваме, както вербално, така и невербално. Да даваме пространство и внимание. Освен да чуваме, също да слушаме.

Какво мислите за играта Дарплей и за силата на изслушването?

Дарплей има потенциала да ни научи на качествена комуникация. Да ни свърже с другия/другите по един лек и приятен начин. Да ни даде така нужното усещане, че сме почувствани и видяни. Да надскочим собствените си притеснения и ограничения, като например „няма какво ценно да кажа“, „няма да ме разберат“, „никой не ме чува“ и т.н.

Да отдаваме това, което наричам „качествено внимание“ – внимание, освободено от оценки, осъждане, анализи, коментари. Така бихме могли да усилим тази съзнателност, която на запад наричат „майндфулнес“. С други думи – да слушаме медитативно.

Както казва Антъни де Мело – два са пътищата да се пробудим – чрез страдание и слушане. С Дарплей избирате втория!

Posted on

Егото и изслушването

Моля, представете се с няколко думи… 

Здравейте! Казвам се Паскал Николов и съм електроинженер поддръжка на фотоволтаични (слънчеви) централи. Вярвам, че упоритата работа с правилната подготовка и вътрешната нагласа е ключът към успеха в нещата, които човек прави. В тази връзка, ако човек желае да бъде добър в общуването, преди всичко трябва да бъде добър слушател. Ето защо първата стъпка в случая – изслушване, е заложена в играта Дарплей и тук идва елементът на подготовката да изслушаш отсрещния човек. Второто е по-лесно: да си повтаряш: „Аз съм страхотен в общуването“.

Откъде научихте за Дарплей и какво казвате на Ваш познат/приятел, когато искате да му разкажете за нея и да го запалите да играе?

За първи път с играта се запознах покрай приятелството ми с Деница, която ми разказа за играта и направихме една сесия в приятна обстановка и много голяма емоционална свързаност поради характера на играта. Когато искам да разкажа на мой приятел за играта, обикновено казвам, че ние българите много знаем и много приказваме, а не умеем да се изслушваме, но аз имам предложение да играем Дарплей, за да се научим да се изслушваме. Обикновено реакцията е следната: „Какво е толкова важно на изслушването?“

За да запази човек добрата си форма и добрите си отношения с хората, трябва да направи едно просто нещо – да си затваря устата навреме 🙂

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? 

Дарплей ми се играе в приятна компания, в сравнително тиха обстановка, за да може човек да чува отсрещния и мислите си. Харесвам Дарплей заради възможността да избягаш от обичайния разговор относно ежедневието ти. Чувството, когато говоря по въпросите и знам, че няма да бъда прекъснат, е страхотно, защото всеки знае, че времето не може да се върне, а ти имаш три минути, в които си господар и си свободен да изразиш себе си.

Какво е за Вас изслушването?

Изслушването за мен е една голяма вътрешна борба над моето его, защото има теми, по които съм доста запознат и човек винаги иска да изпъкне, дори и да бъде груб, като прекъсне отсрещния човек. Дарплей ме учи да смачкам егото си и да уважавам личното времево пространство от 3 минути и да мълча неподвластно на времето в пълна концентрация върху отсрещната страна, далеч от моето самодоволно и неуважително его.

Как Дарплей може да подобри общуването между хората според Вас?

В природата си има неоспорими закони като земното притегляне. Спъваш се и падаш на земята. Ако разгледаме правилата на Дарплей като неоспорими закони като „Изслушай. Помисли преди да говориш. Бъди себе си.“ със сигурност се подобрява общуването между хората, благодарение на „законовите“ рамки на играта.

Posted on

Приятели на Дарплей – Светлана Николова

Моля, представете се с няколко думи (с какво се занимавате, какво Ви вдъхновява и е важно за Вас)

Казвам се Светлана Николова. Аз съм социален психолог и предучилищен и начален педагог. Значимите неща в този свят всъщност не са нещата, а отношенията между хората. Това е ѝ причината, поради която играта Дарплей ме плени от момента, който успях да я почувствам. Вдъхновението, което черпя всекидневно, идва от силната ми вяра, че животът е чудесен приятел на човека, стига да умее да го цени.

Откъде научихте за Дарплей?

Радвам се да споделя своето виждане за тази невероятна „игра“ Darplay, наричам я игра, но всъщност е нещо много по-дълбоко. Ще започна от самото начало, случи се така, че през есента на 2015 г. се запознах с едно много мило момиче на име Деница, една от създателките на играта. Тя ми показа играта и започна да ми разказва с толкова плам, за предимствата, които има играта. Сподели ми, че чрез нея човек се научава не само да общува с хората свободно, но може да се отпусне да говори на някой от 5-те езика, които са включени в картите, разбира се чрез упражнения и постоянство.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъснат?

Още отначало ми стана любопитно. Каква е тази игра?! И реших да я взема с цел изучаване на език, но се случи  нещо друго. Отначало започнах да си я играя сама, когато имах малко свободно време. В момента, в който изтеглях даден въпрос, започвах да разсъждавам, изпитвах силно желание да наблюдавам мислите си, изказани на глас. Наблюдавах и как реагираше тялото ми, на изказани от мен определени думи и какви емоции ме връхлитаха при изтичането им. След това чувството на удоволствие идваше всеки път, когато започнах да я играя със събеседник. Ставаше ми все по-интересно и важно да наблюдавам как реагират околните.

Започнах да я прилагам и с малки групи,  така разбрах уникалността на ума и различната потребност при всеки един от нас. Имаше такива, които слушаха и чакаха с нетърпение своя ред, имаше и такива, които се притесняваха от този факт, но винаги желаеха отново да повторят играта.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Започнах да прилагам играта в практиката си с клиенти, колеги, приятели, познати. Случвало ми се е да я играя в парка с непознати, а най-голямо щастие ми е доставяло, когато я играех с децата, голяма забава.

Последно се сещам за едно дете на 10 г., казваше се Анна. Толкова много разбрах от това момиченце, че дълго след това размишлявах. Още ми е пред очите… беше толкова щастлива, че има възможност да мисли, разсъждава и изказва всичко, което знае без някой да я прекъсне или поучава. Просто говори и говори. Очите на това дете ставаха все по-светещи, а гласът все по-уверен в думите, които казваше. Запомних, че на въпроса „Животът е …“ тя направи накрая едно обобщение „Животът, това е начин на живот, всеки сам избира, но най-добър е здравословният начин на живот, за това обаче е нужно да има човек силна воля.“ А на въпроса “Учителят за мен е…“ толкова бързо ми изстреля „Това е човек, който може да изслушва“ и продължи…

Толкова малка, а говори толкова мъдро. Докосна ме силно и ме замисли за начина, по който общуваме в днешно време. Казах си, колко много би могла да помогне Дарплей на хората в ежедневието им, само чрез обръщане на една карта и 3-минутно време за изслушване. Това е игра, която развива личността и й помага да придобие увереност и стремеж за живота.

Вярвам, че всеки който играе, ще разбере силата на мисълта си и ще бъде вдъхновен за бъдещето.