Posted on

За сродните души

Има хора, с които ме среща животът и след тези срещи се усещам по-пълна, по-богата и споделена.

С Ганка се запознах миналото лято. Ходихме заедно да гледаме playback theatre в Габрово. Бяхме четирима души в колата и говорихме един през друг. Направи ми впечатление, че е много умна и е постигнала много в професионалното си развитие. На 34 г. е, а вече беше преподавател в университет в Абу Даби. Изразяваше се много добре и някак авторитетно. Разменихме си фб и дотам. Сега по Коледа обаче ми писа. Беше в Търново за няколко дни. Предложи да се видим. Искаше да си вземе една игра Darplay и да я пробва със студентите си. Много се зарадвах нашето „българско духовно чудо“ да стигне до Арабския свят и да доближи световете на хората, които я играят.

Видяхме се с Ганка и си намерихме топло и уютно местенце за нашата среща уж набързо. Има хора, с които вярвате в едни неща, зове ви един глас и ви е нужно едно чайче за да го откриете.

Сякаш преди да слезем на Земята и двете сме били на едно клонче от по-голямо дърво, хранили са ни едни сокове и сега във вените ни тече една страст.

Чувството е неповторимо. Гледаш другия и виждаш себе си. Като в огледало, и не можеш да спреш да се усмихваш. Бях й донесла Darplay. Обясних й как се играе. Предложих й да опитаме. Изтеглих си карта. Беше „Намирам смисъл във…“. И двете говорихме по нея. Ганка имаше толкова много да каже. Имаше толкова много неща, в които виждаше смисъл. За мен беше екстаз да слушам. Вдъхновението винаги е заразно. Когато някой гори, огънят топли и теб.

След това тя си изтегли карта „ Бих направила филм за…“. Говорихме по нея. Човешкият мозък е уникален събирач на идеи, сърцето ги отсява сякаш и сценариите за филми оживяват. А този елементарен жест на изслушване и приемане на идеите на другия е толкова даряващ и свързващ. Ние играехме и се свързвахме, а светлината от нас се изливаше.

Незабравима вечер. И двете имахме срещи след това. И двете закъсняхме.

Благодаря ти, Джиджи.

Дени, 29 декември 2017

Posted on

Велико Търново, Дарплей в пространство за културни и социални събития, ТАМ

Отидох 15 минути по-рано в ТАМ. Поръчах си горещ шоколад на бара и се заговорих с един познат. Наскоро беше гледал един филм на Майкъл Мур и разпалено ми разказа за него. Тайничко си пожелах да играем Darplay заедно в една група, имаше толкова много да каже.

Помолих да намалят музиката, застанах в центъра и започнах да разказвам за нашата игра Darplay, за моята лична история, за болката, творението, създаването на Darplay, стотиците хора, с които сме играли и безбройните ползи от спокойното говорене и изслушване.

Попитах присъстващите кой иска да играе. 12 човека вдигнаха ръка, някои от тях доста плахо. В началото на играта едно от момичетата ми сподели, че доста се притеснява да говори пред хора и затова е дошла. Помислих си, какъв ли товар може да падне от нея за един час след няколко кръга Darplay. Товар, събиран с години.

Разпределихме се на три маси. Бях приготвила листчета с букви и номера за фасилитиране и ред на говорене. Първият кръг беше най-труден. По една карта на маса. Всеки говори по нея. При някои отговорите идваха лесно, при други едва едва, но това беше окей, ние просто присъствахме и подкрепяхме човека, който беше на ред.

След първия кръг сякаш падна стена. Самият акт на изслушване и приемане се оказа лечебен. Сменихме масите, говорихме пред други хора, изслушвахме се с тях. Нови гледни точки и ти се намираш в тях. Доближават се световете ни.

Трета смяна. Имаш чувството, че някои от хората ги познаваш отдавна. На втория кръг споменах, че искам да се науча да свиря на китара. На третия вече имах учител. Бързо се случват нещата. Някои от хората си взеха игра и тръгнаха някак успокоени, други останаха да си говорят. Аз си тръгнах пълна и доволна от споделянето и изслушването. Януари продължаваме с Darplay игра в ТАМ.

Дени, 18 декември 2017