Posted on

DARPLAY кръг с родители и деца

Обявихме ДАРПЛЕЙ кръг в Търново на 17-ти март за всеки, който иска да играе. Беше събота и не знаехме кой ще дойде.  Стана 4 ч. следобед и се звънна на входната врата. Беше Светлана с двете си момиченца, Никол и Ели, на 10 и 11 години. Дойдоха и още две приятелки, Светлана и Детелина. Нашето ДАРПЛЕЙ кръгче се заформи – четирима възрастни и две деца. Обяснихме накратко правилата и започнахме да си теглим по карта. Всеки си теглеше и говореше.

Първа беше Светлето, моята приятелка. Говори за Вярата, имаше 3 минути. Наблюдавах децата, те слушаха, не прекъсваха. Играеха за първи път. Понякога, когато възрастни играят, най-трудно им е да слушат и да не прекъсват. Тези две деца го правеха естествено.

Вървяхме по посока на часовниковата стрелка. След това бях аз, падна ми се карта за здравословния начин на живот. Беше ми много приятно да разсъждавам по нея. Децата слушаха, мислех си, че ще изгубят внимание, но не… те слушаха с интерес.

Дойде ред на Никол, тя е на 11 г. Падна й се въпрос за Любовта. Тя говореше спонтанно, без да се замисля, за Любовта между хората, между децата, в семейството. Майка й я слушаше с интерес. Ние също. След нея беше сестра й. Ели е различна, по-концентрирана и събрана. Тя говореше какво означава да живееш пълноценно в настоящето. Изненадах се колко подредени мисли и разсъждения в едно 10 годишно момиченце. Усещаше се сила и воля в изказа й. Мисля, че и майка им се изненада много приятно да чуе тези хубави мисли и разсъждения от двете си деца. Изслушваше ги с интерес и ги похвалваше в края. Преоткриваше ги сякаш. Те грейваха.

След първия кръг си теглихме нови въпроси и този път рисувахме отговора им и говорихме по картинките си. Забавно и визуално.

 

На излизане Ели и Никол казаха, че ДАРПЛЕЙ е най-хубавото, което им се беше случило тази събота. Аз попитах Ели кое й е харесало най-много в играта, тя каза, „Когато говорихме.“ Замислих се, колко ли е важно за едно дете да може да изрази спокойно какво мисли и да се почувства прието. Написаха на дъската „Аз обичам Darplay.“ Светлето и Детелина се усмихваха. И на мен ми беше хубаво.

 

Дени, 17.03.2018, Велико Търново

Posted on

Философски колоквиум във Велико Търново

Велико Търново. 21-ви, 22-ри и 23-ти март. 3 дни философи от разнообразни страни – Испания, Братислава, Полша, Америка, Япония, Австрия, Индия и България, събрани на философски колоквиум. Всеки с тема, която представяше и дискусия след това. Шапката на колоквиума „Глобално мислене, локално съществуване“ беше доста гостоприемна за интересни презентации. Моята беше на тема „ДАРПЛЕЙ – да изградиш общност от различия.“

Фокусът беше ИЗСЛУШВАНЕТО като свързваща спойка между хората, които могат да имат различни мнения и гледни точки. И всички те искат да споделят, да чуят мислите си на глас и да получат приемане и място за съществуване. Различните гледни точки са богатство и излезли наяве, те формират парченца от един по-голям пъзел. В центъра е една идея, една карта от ДАРПЛЕЙ. И тя чака да бъде огряна, развита. Различните мнения на хората, които играят, са просто различни ъгли, от които хвърляме светлина на нея. Допълват се и я осветяват по-пълно. Така идеята расте, обогатява се от хората, и те създават общност около себе си, основана на приемане, разбиране и уважение.

За това говорих около 10 минути изправена пред погледите на професори, доценти, преподаватели и студенти по философия на високо международно ниво. Чувствах се леко притеснена от това, че презентацията ми може би не е на тяхното академично ниво. Но пък имах много страст в себе си и горях във всичко, което излизаше от устата ми.

Преди мен беше една индийка, тя говореше за важността на чувствата, да ги наблюдаваме и да анализираме как се чувстваме при правене на различни дейности. След това съветваше да медитираме и да осъзнаем какво всъщност ни е приятно да правим в Живота, какво ни мотивира. Вдъхнових се от посланието й, взех една топка и я пуснах в аудиторията. Помолих всеки да каже как се чувства и какво го прави щастлив. Беше спонтанно и приятно. За 5 минути всички споделихме, чухме се. Индивидуалното чувство и „щастие“ беше прието и ние изградихме малка общност. И да, общността е къща, в основата е смисълът, конструкцията се държи от емоциите.

В края трима от преподавателите искаха да си вземат игра за да играят със своите студенти. Единият от тях, японецът Томо, каза, че ще играе с тях на „философското“ кафе, които си организират в Токио. ДАРПЛЕЙ отива в Токио!!!

Вечерта отидохме на механа. Томо извади картите и започна да ни пита какво мислим по тези ДАРПЛЕЙ въпроси. Беше толкова хубаво. Почувствах тих екстаз, споделяхме един смисъл. Смисъла на Въпросите и Изслушването. Янтра спокойно течеше на 100 метра под нас, обляна от светлините на прекрасно Търново.

Дени, 23-ти март 2018

Posted on

Енергия от хората за хората

Отидох във Варна по покана на един приятел на име Оги Карам. Той харесва играта и иска да организира събития с Дарплей във Варна. Искаше да види на живо как се води такова събитие. „Чудесен повод да представя играта и да я преживеем заедно“, си казах.

Обожавам да играя Дарплей с непознати. През годините съм играла със стотици хора и тези 3 минути отварят врата и се открива един нов свят. Интересен, богат и красив. Вярвам че Дарплей прави света по-добър и свързан. И искам тя да бъде в живота ни, всеки ден и навсякъде.

Отидох с автобус. Взех си двупосочен билет от Велико Търново до Варна. Събитието беше в Социалната чайна. Намерих я лесно. Влязох и ме посрещна едно много мило момче. Предложи ми чай. Видях и останалите момчета, които работят там. Имаха престилки, на които пишеше TeaHouse и отношението им беше топлокато чая, който сервираха.

Видях на практика как Социалната чайна изпълнява своята мисия да подкрепя млади хора от проблемна социална или семейна среда, като им създава възможност за независим начин на живот. Започват работа, учат нови неща, заети са, срещат се с хора.

Всички бяха много мили и отзивчиви и очите им светеха, като говорех с тях. Единият свиреше на пиано, другият харесваше историята, третият по време на играта сподели, че иска да се занимава с подобни социални проекти. В сърцето му гореше огън.

Бях силно впечатлена от общуването си с тях. Виждах ги за първи път, а сякаш ги познавах отдавна.

Малко след 19 ч. се събрахме около 20 човека и започнахме. Разказах им за играта, как и защо сме я създали, за експеримента с изслушването при двойки, които са имали семейни проблеми. Поговорихме си за чувствата и какво ни спира да споделяме. След това си подавахме една топка и всеки казваше как се казва и как се чувства: „напрегнат“, „спокоен“, „изморен“, „любопитен“, „развълнуван“, „сънен“.  Някои споделиха, че се чувстват изморени и спонтанно ми хрумна да направим няколко упражнения по смях в началото. От 7 години водя сесии по йога на смеха и от опит знам големия ефект на малките и смешни упражнения по смях. Станахме, наредихме се в кръгче и се посмяхме. Изморените бяха качили нивото с „една идея“ след 5 минути смях. От смеха тялото се насища с кислород. Идеален момент за Дарплей.

Изтеглихме си картончета и се разпределихме по масите. На картончетата имаше указания кой на коя маса е и какъв е редът на говорене. Първият кръг е най-труден. Една карта Дарплей и четири мнения по нея. Изслушване без прекъсване. Ако не си свикнал да говориш и ти се наложи да говориш 3 минути по дадена тема, може да ти се стори трудно да запълниш времето. По време на първия кръг в групата, в която бях, си помагахме с допълнителни въпроси, ако човекът, който говореше, имаше нужда. Тя постепенно отпадна при другите 3 кръга.

Сменяхме местата и темите за говорене общо 4 пъти. Играхме четири кръга. На всеки кръг нова маса, други хора, друго споделяне. Най-хубавото на Дарплей е, че можеш да си кажеш всичко. И си прав. И в края на играта разбираш, че всички са прави. Просто имат различни гледни точки по една тема. Така тя се разширява, става по-жива и близка до теб.

Завършихме отново наредени всички в кръг със споделяне. Топката премина през всеки. Нямаше уморени. Имаше трансформация. Най-споменаваните чувства бяха „зареден и обогатен“. Какво се беше случило с умората? Сякаш се беше превърнала в светлина… в енергия, излъчвана от хората и връщаща се при тях.  Изслушването беше ключът!

Дени, 10.02.2018 г., Варна

***

КАК се чувствате в края на играта и какво осъзнахте за себе си?

„Дарплей беше като един оазис за мен през този натоварен уикенд. Дойдох и просто спазвах правилата на играта. Говорих, следях времето и изслушах другите 3-ма души на масата. Дарплей ми помага да съм тук и сега.“

„Осъзнах, че страховете които имам, не са само мои, споделят се и от други хора. Това ме успокоява и ме кара да се чувствам по-свързана с тях.“

„Много ми допадна този формат със смяна на масите. Чувствам се заредена от другите хора. Осъзнах, че 3 минути са достатъчно време за да получиш богата информация от хората и да дадеш най-доброто от себе си.“

„Чувствам се отпочинала. В началото на играта се чувствах изморена, а сега от умората няма и следа.“

„Преди да дойдем мама ми обясни къде отиваме. По време на играта ми беше много приятно да изслушвам различните мнения на хората по една тема. Чух и ценни съвети.“

„Чувствам се разсънен. Научих много интересни факти и се заредих с положителна енергия.“

„След Дарплей осъзнах колко ми е трудно да изслушвам. Чувствах се свободна да изразя емоциите си, чувствам се облекчена, обогатена и заредена.“

„Чувствам се заредена. По време на играта споделях лични неща и съм благодарна на всички, които ме изслушаха.“

„Хем се позабавлях, хем си и починах, мога да преборя стреса за седмицата.“

„Осъзнах повече отколкото си мислех, че ще осъзная.“

„Чувствам се изслушана.

„Играта беше много вдъхновяваща за мен. Осъзнах, че много ми се говори и сега си мисля да си направя блог.“

Posted on

За сродните души

Има хора, с които ме среща животът и след тези срещи се усещам по-пълна, по-богата и споделена.

С Ганка се запознах миналото лято. Ходихме заедно да гледаме playback theatre в Габрово. Бяхме четирима души в колата и говорихме един през друг. Направи ми впечатление, че е много умна и е постигнала много в професионалното си развитие. На 34 г. е, а вече беше преподавател в университет в Абу Даби. Изразяваше се много добре и някак авторитетно. Разменихме си фб и дотам. Сега по Коледа обаче ми писа. Беше в Търново за няколко дни. Предложи да се видим. Искаше да си вземе една игра Darplay и да я пробва със студентите си. Много се зарадвах нашето „българско духовно чудо“ да стигне до Арабския свят и да доближи световете на хората, които я играят.

Видяхме се с Ганка и си намерихме топло и уютно местенце за нашата среща уж набързо. Има хора, с които вярвате в едни неща, зове ви един глас и ви е нужно едно чайче за да го откриете.

Сякаш преди да слезем на Земята и двете сме били на едно клонче от по-голямо дърво, хранили са ни едни сокове и сега във вените ни тече една страст.

Чувството е неповторимо. Гледаш другия и виждаш себе си. Като в огледало, и не можеш да спреш да се усмихваш. Бях й донесла Darplay. Обясних й как се играе. Предложих й да опитаме. Изтеглих си карта. Беше „Намирам смисъл във…“. И двете говорихме по нея. Ганка имаше толкова много да каже. Имаше толкова много неща, в които виждаше смисъл. За мен беше екстаз да слушам. Вдъхновението винаги е заразно. Когато някой гори, огънят топли и теб.

След това тя си изтегли карта „ Бих направила филм за…“. Говорихме по нея. Човешкият мозък е уникален събирач на идеи, сърцето ги отсява сякаш и сценариите за филми оживяват. А този елементарен жест на изслушване и приемане на идеите на другия е толкова даряващ и свързващ. Ние играехме и се свързвахме, а светлината от нас се изливаше.

Незабравима вечер. И двете имахме срещи след това. И двете закъсняхме.

Благодаря ти, Джиджи.

Дени, 29 декември 2017

Posted on

Велико Търново, Дарплей в пространство за културни и социални събития, ТАМ

Отидох 15 минути по-рано в ТАМ. Поръчах си горещ шоколад на бара и се заговорих с един познат. Наскоро беше гледал един филм на Майкъл Мур и разпалено ми разказа за него. Тайничко си пожелах да играем Darplay заедно в една група, имаше толкова много да каже.

Помолих да намалят музиката, застанах в центъра и започнах да разказвам за нашата игра Darplay, за моята лична история, за болката, творението, създаването на Darplay, стотиците хора, с които сме играли и безбройните ползи от спокойното говорене и изслушване.

Попитах присъстващите кой иска да играе. 12 човека вдигнаха ръка, някои от тях доста плахо. В началото на играта едно от момичетата ми сподели, че доста се притеснява да говори пред хора и затова е дошла. Помислих си, какъв ли товар може да падне от нея за един час след няколко кръга Darplay. Товар, събиран с години.

Разпределихме се на три маси. Бях приготвила листчета с букви и номера за фасилитиране и ред на говорене. Първият кръг беше най-труден. По една карта на маса. Всеки говори по нея. При някои отговорите идваха лесно, при други едва едва, но това беше окей, ние просто присъствахме и подкрепяхме човека, който беше на ред.

След първия кръг сякаш падна стена. Самият акт на изслушване и приемане се оказа лечебен. Сменихме масите, говорихме пред други хора, изслушвахме се с тях. Нови гледни точки и ти се намираш в тях. Доближават се световете ни.

Трета смяна. Имаш чувството, че някои от хората ги познаваш отдавна. На втория кръг споменах, че искам да се науча да свиря на китара. На третия вече имах учител. Бързо се случват нещата. Някои от хората си взеха игра и тръгнаха някак успокоени, други останаха да си говорят. Аз си тръгнах пълна и доволна от споделянето и изслушването. Януари продължаваме с Darplay игра в ТАМ.

Дени, 18 декември 2017