Posted on

11 години по-късно

По празниците се случват интересни срещи. От само себе си ли си или ние ги предизвикваме, не знам. Навярно задвижваме невидими нишки и те ни срещат. Не бях виждала Миленчето от 11 години. Учихме заедно в Математическата гимназия в Търново, сядахме на един чин години наред. Бяхме близки приятелки, смеехме се много. След като тя се омъжи и отиде да живее в Испания, не се виждахме вече. Имаше семейство и две деца. Някак си загубихме връзка. Сега по Коледа тя ми писа да се видим. Зарадвах се. Да видиш приятелка след толкова време е така вълнуващо. Разбрахме се да се видим в една сладкарничка.

Отидох първа и намерих маса да се настаним. Мислех си как ли се е променила за това време. Тя дойде, влезе и видях усмивката й. Беше си същата. Радостна и по детски истинска. Тя никак не се беше променила. Седнахме една срещу друга и потънахме в разговор. Искахме да си кажем толкова неща. Питахме се какво ли не и си отговаряхме честно и искрено както едно време. Все едно не бяха минали 11 години. Гледахме се в очите и въпросите се нижеха един след друг. Разказвахме си детайли от живота си, кой къде е и какво прави.  Увлечени не усетихме времето. Повече от половин час тя не стана да си поръча нищо.

По едно време отиде да си вземе чай. През това време аз извадих играта Darplay. Исках да споделя моето вдъхновение и смисъл с приятелката ми от училище. Показах й ги. Обясних й простите правила на говорене и изслушване без прекъсване. Оказа се, че й двете не сме били изслушвани като деца, никой не ни е питал какво мислим и чувстваме. И ето, че сега след толкова години можеше да си дадем това, от което имаме нужда. Миленчето си изтегли карта „Мечтая да се науча да…“. Искаше да си помисли какво ще каже. Да си се подготви. Започна да говори. Чудеше се дали се справя добре. Аз само я слушах и окуражително й се усмихвах. След това аз си изтеглих карта. Тя слушаше. После тя изтегли нова карта „Съдя ли себе си и другите?“. Двете говорихме по нея. Darplay е като просветление отвътре. Осъзнаваш неща и подаряваш това осъзнаване на другия. Магия, която се случва лесно и без усилие.

Почувствах, че искам да й подаря една игра. Вечерта тя ми прати снимка как е играла с цялото семейство. Не са спрели докато не говорят по всичките карти.

Дени, 30.12.2017

Posted on

Виждам красота в…

Имах среща с една моя приятелка. Не се бяхме виждали от месец и половина и бяхме зажаднели да си говорим.  Имаме си хубаво споделяне с нея, меко и топло, с разбиране и съпреживяване. В сладкарничката се оказаха и едни наши приятели от групата по народни танци, гаджета.  Момчето го виждах за първи път. Неочаквана среща. Седнахме на една маса, те си поръчаха горещ шоколад, от онези богатите със сметана и захарни пръчици отгоре. Разкош, дори да го гледаш само пак се разтапяш.

Почнахме да си говорим някакви общи неща, за Коледа, кой къде ще ходи, празниците, подаръци. Картите Darplay бяха на масата. Исках да ги покажа на моята приятелка. Предложих на всички да играем, да си изтеглим карта и да си поразсъждаваме 3 минути на глас и да се изслушаме. Момчето попита дали има победители, казах му, че няма и че всеки печели, защото го изслушват. Съгласи се да играе.

Бях първа, май винаги съм първа, защото си говоря спонтанно и хората се успокояват, че няма страшно и че и те могат. Падна ми се картата за здравословния начин на живот и аз си говорих за различни малки начини, по които можеш да радваш тялото си, беше ми супер приятно и си се изненадвах откъде ми идват всички тези мисли.

След това момчето на масата изтегли „Виждам красота в….“. Ах, времето спря за мен. Човек, който виждам за първи път говореше за Красотата. За красотата в малките, прости неща, нещата, които ти се случват всеки ден, за красотата, която ни спасява. За изкуството и несъвършенствата, които ни помагат да видим красивото отвъд тях. Поток от красота от непознат. Слушах и не мигах, потънах в този монолог. Свързвах се… с един човек.

Неговата приятелка след това изтегли картата „ Любовта е…“. И тя не знаеше какво ще каже, просто започна и 3 минути не спря. Вдъхновяваше се от мислите си и ги пускаше да оживяват на глас. Вдъхновяваше и мен. Усетих, че и приятелят й я слуша с интерес, а са заедно от години, преоткриват се.

Момичето, с което имах среща, изтегли въпроса „Бих направила филм за…“ и така се въодушеви и ни разказа цял сценарий за филм. Виждаше детайлите, филмът беше пред очите й. Вълнението ме завладя и мен.

Дарплей в 12 минути, невидими нишки между нас и едно остатъчно чувство на споделеност.

Дени, 20.12.17 г.