Posted on

8 март – една споделена женственост

Питагор е знаел, че числата имат послание, смисъл и значение. Изучавал ги е години наред. Осмицата е безкрай, символ на безвремието. Единствената цифра, която е затворена. А пък 8-ми март е празник на жената. Нима е случайно? Нима жената се зарежда от безкрайна и неизчерпаема енергия?

Това си говорихме с моите три приятелки, с които празнувахме снощи. Светланка ни организира, запази ни място в едно приятно заведение с приглушена светлина и старинни лампи. Дойдох последна, настаних се и попаднахме в един водовъртеж от разговори и споделяния. Бяхме седнали две по две, две въздушни и огнени стихии, пълни с истории за разказване.  След час разбъркани приказки Светланка извади Дарплей от дамската си чанта. Винаги я носи със себе си и играе винаги, когато може. Притихнахме. Всеки си изтегли карта и говори по нея. Слушахме. Ани играеше за първи път, вълнуваше се дали ще може да подреди и изкаже мислите си. Хареса й много. Шумното „А, У“ отстъпи място на една медитативна вълна, която се разля меко около нас.

Пуснаха нежна българска естрада. Завъртяхме едно кръгче. Искахме пак. Този път изтеглихме само една карта за всички. Падна се „ Виждам красота в…“. Всяка от нас говореше от душата си и красотата излезе от нея. Излезе по различен начин. И се разля наоколо. Момичетата от съседната маса се чудеха с какво се забавляваме така атрактивно. Показахме им играта. Искаха да опитат.

Детелина презентира ДАРПЛЕЙ с усмивка. „Това е най-яката игра. Възбужда мозъка ти.

С хубава българска музика като фон удоволствието расте. Храната и питието дори са по-вкусни. Времето спира. Усещаш безкрая….

Дени, 8.03.2018

Posted on

Да изиграеш мечтата си на сцена

В началото на годината направихме „Театрална работилница за мечти“ с актьора Стоян Борисов в центъра, който създадох в Търново, Къща на езиците ДАРПЛЕЙ. Името, разбира се, не е случайно. Когато играта Дарплей за спокойно говорене и изслушване е важна за теб, кръщаваш нещо значимо на нея. Пространството, в което творя, получи своето име през 2012 г.

Театралната работилница, на която Къщата беше домакин, се получи изключително интересно. Всеки трябваше да подготви и опише една своя мечта. Водещият ни вдъхнови със своята лична история, как от нищо е станал актьор, въпреки че семейството му е имало съвсем други очаквания и планове за него.

Бяхме 13 участници. Само трима си бяхме описали мечтата предварително. Но пък мечтите са заразни. Когато почнахме да си подаваме една мека, оранжева плетена топка, нещо се  отключи и ние сякаш се „запалвахме“ един от друг. Всеки разказа мечтата си. Всеки имаше мечта. Явно мечтите живеят на едно място и когато хората са в група, достъпът до тях е по-лесен.

След като бяха поканени да излязат, нашите плахи още мечти получиха сцена. Те можеха да оживеят на нея, все едно се случват. Тук и сега. Ти си сценаристът, режисьорът и продуцентът на собствения си филм  „Случването на твоята мечта“. И това е КАТАРЗИС.

Още Шекспир е казал, че светът е сцена и ние сме просто актьори на нея. И да, това ти звучи интересно като го прочетеш, но когато го ПРЕЖИВЕЕШ, вече всичко е различно. Ти си вътре във филма и го играеш! Ти се променяш, химията в тялото ти също!

За три часа пред нас ОЖИВЯХА 12 мечти, бяхме на конференция, организирана от фондация, в сервиз за коли, в дом за разказване на истории, на прослушване за актьорско майсторство, на семинар по емоционална интелигентност, в холистичен център, на Арбанаси, на представяне на книга, в ТИР към Скандинавските страни, на бизнес среща с различни издателства.

Толкова богат и пъстър свят, който оживя пред нас и ние играхме в него. Играхме мечтите си. Играхме своите мечти и помагахме в изиграването на мечтите на другите. Много се впечатлих от ентусиазма, с който се впускахме в ролите, когато помагахме на другите да преживеят мечтата си. Ние искрено искахме техният филм да стане!

А когато аз бях в главната роля и изиграх представянето на нашата игра DARPLAY на бизнес среща с представители от водещи европейски издателства изпитах огромно въодушевление. Толкова силна емоция, че това се случва и аз съм там. Ентусиазъм и благодарност към Стоян Борисов за създаването на този курс и провеждането му и на всички участници, че заедно играхме и подкрепихме мечтите си.

На другия ден направихме това видео с Оги след чаша чай. Той също беше част от курса за мечтите.  Бях много заредена от предния ден. Оги подходи много професионално относно интервюто, за което всички от Darplay сме му безкрайно благодарни.

Дени, 18.01.2018, Велико Търново

Posted on

11 години по-късно

По празниците се случват интересни срещи. От само себе си ли си или ние ги предизвикваме, не знам. Навярно задвижваме невидими нишки и те ни срещат. Не бях виждала Миленчето от 11 години. Учихме заедно в Математическата гимназия в Търново, сядахме на един чин години наред. Бяхме близки приятелки, смеехме се много. След като тя се омъжи и отиде да живее в Испания, не се виждахме вече. Имаше семейство и две деца. Някак си загубихме връзка. Сега по Коледа тя ми писа да се видим. Зарадвах се. Да видиш приятелка след толкова време е така вълнуващо. Разбрахме се да се видим в една сладкарничка.

Отидох първа и намерих маса да се настаним. Мислех си как ли се е променила за това време. Тя дойде, влезе и видях усмивката й. Беше си същата. Радостна и по детски истинска. Тя никак не се беше променила. Седнахме една срещу друга и потънахме в разговор. Искахме да си кажем толкова неща. Питахме се какво ли не и си отговаряхме честно и искрено както едно време. Все едно не бяха минали 11 години. Гледахме се в очите и въпросите се нижеха един след друг. Разказвахме си детайли от живота си, кой къде е и какво прави.  Увлечени не усетихме времето. Повече от половин час тя не стана да си поръча нищо.

По едно време отиде да си вземе чай. През това време аз извадих играта Darplay. Исках да споделя моето вдъхновение и смисъл с приятелката ми от училище. Показах й ги. Обясних й простите правила на говорене и изслушване без прекъсване. Оказа се, че й двете не сме били изслушвани като деца, никой не ни е питал какво мислим и чувстваме. И ето, че сега след толкова години можеше да си дадем това, от което имаме нужда. Миленчето си изтегли карта „Мечтая да се науча да…“. Искаше да си помисли какво ще каже. Да си се подготви. Започна да говори. Чудеше се дали се справя добре. Аз само я слушах и окуражително й се усмихвах. След това аз си изтеглих карта. Тя слушаше. После тя изтегли нова карта „Съдя ли себе си и другите?“. Двете говорихме по нея. Darplay е като просветление отвътре. Осъзнаваш неща и подаряваш това осъзнаване на другия. Магия, която се случва лесно и без усилие.

Почувствах, че искам да й подаря една игра. Вечерта тя ми прати снимка как е играла с цялото семейство. Не са спрели докато не говорят по всичките карти.

Дени, 30.12.2017

Posted on

Виждам красота в…

Имах среща с една моя приятелка. Не се бяхме виждали от месец и половина и бяхме зажаднели да си говорим.  Имаме си хубаво споделяне с нея, меко и топло, с разбиране и съпреживяване. В сладкарничката се оказаха и едни наши приятели от групата по народни танци, гаджета.  Момчето го виждах за първи път. Неочаквана среща. Седнахме на една маса, те си поръчаха горещ шоколад, от онези богатите със сметана и захарни пръчици отгоре. Разкош, дори да го гледаш само пак се разтапяш.

Почнахме да си говорим някакви общи неща, за Коледа, кой къде ще ходи, празниците, подаръци. Картите Darplay бяха на масата. Исках да ги покажа на моята приятелка. Предложих на всички да играем, да си изтеглим карта и да си поразсъждаваме 3 минути на глас и да се изслушаме. Момчето попита дали има победители, казах му, че няма и че всеки печели, защото го изслушват. Съгласи се да играе.

Бях първа, май винаги съм първа, защото си говоря спонтанно и хората се успокояват, че няма страшно и че и те могат. Падна ми се картата за здравословния начин на живот и аз си говорих за различни малки начини, по които можеш да радваш тялото си, беше ми супер приятно и си се изненадвах откъде ми идват всички тези мисли.

След това момчето на масата изтегли „Виждам красота в….“. Ах, времето спря за мен. Човек, който виждам за първи път говореше за Красотата. За красотата в малките, прости неща, нещата, които ти се случват всеки ден, за красотата, която ни спасява. За изкуството и несъвършенствата, които ни помагат да видим красивото отвъд тях. Поток от красота от непознат. Слушах и не мигах, потънах в този монолог. Свързвах се… с един човек.

Неговата приятелка след това изтегли картата „ Любовта е…“. И тя не знаеше какво ще каже, просто започна и 3 минути не спря. Вдъхновяваше се от мислите си и ги пускаше да оживяват на глас. Вдъхновяваше и мен. Усетих, че и приятелят й я слуша с интерес, а са заедно от години, преоткриват се.

Момичето, с което имах среща, изтегли въпроса „Бих направила филм за…“ и така се въодушеви и ни разказа цял сценарий за филм. Виждаше детайлите, филмът беше пред очите й. Вълнението ме завладя и мен.

Дарплей в 12 минути, невидими нишки между нас и едно остатъчно чувство на споделеност.

Дени, 20.12.17 г.