Историята
Здравейте, aз съм Дени (Деница Александрова). Радвам се, че сега четете тези редове, защото мога да ви разкажа за историята на ДАРплей и как тя видя бял свят.
Идеята за тази игра ме споходи на 31 юли тази година, около 10 часа сутринта, докато отивах на работа. Тъкмо минавах покрай фонтана на Южния парк, когато видях в съзнанието си топката, часовника и листчетата с въпроси.
Почувствах такова въодушевление и еуфория, както може би сте чувствали и вие, когато ви е дошло супер просто решение на проблем, който сте имали дълго време.
То така си и беше – аз дълго време страдах от неразбирателство с много близък за мен човек, с който не можех да комуникирам себе си, защото той просто отказваше да ме чуе или просто защото аз не можех да изразя достатъчно добре себе си в разговора и все бях прекъсвана.
А така ми се искаше да му разкажа за мен, какво всъщност ме движеше в действията ми и ми даваше усещане за смисъл. Това обаче все не ми се отдаваше и така този тих конфликт, който всъщност идваше от липсата на изслушване, си оставаше и ми тежеше много.
И така, тогава на мен ми хрумна, че ако има игра, която ти дава безопасност и възможност да говориш и изразиш себе си без да бъдеш прекъсван за 3 мин, то тогава аз бих била много щастлива. Можеше да ми олекне и да не се тормозя повече.
От малка усещах, че мислите и чувствата, които минават през мен и начина, по който се отнасям към тях, са причина да се чувствам добре или зле. По-късно почнах да си мисля за тях като за живи същества, които имат нужда от внимание и уважение и онзи ден до фонтана ми хрумна, че тъжните и изморени лица на хората, които виждам на улицата, всъщност са отражение на техните мисли и чувства, които искат да излязат на повърхността, но някой им е сложил тапа и не ги пуска.
А те са ПОТОК, много силен поток, който не може и не бива да бъде спиран, защото чисто и просто това не е в неговата природа. А какво ли ще стане, ако почнем да се изслушаме, да чуваме чувствата и нуждите си зад думите си.
Какво ли ще стане, ако се задвижи потока на мисълта и чувствата и те си текат на воля, такива каквито са.
Не е ли природата на мислите да текат, на чувствата да се изразяват, а на човека да се радва. Ще се почувства ли човек радостен, ако пусне този поток?
Онзи ден до фонтана усетих, че ако човек освободи потока на мислите и чувствата си и те потекат навън, няколко прекрасни неща му се случват:
Първо, той изразява себе си!
Второ, той се чувства по-добре, защото споделя.
Трето, другият човек, който слуша, може да чуе и оттам да разбере неща, които иначе не би могъл, по простата причина, че досега не е слушал.
И четвърто, след като този, който говори, каже и този, който слуша, чуе, двамата души се свързват. И тогава имаме общуване, има общност, има нещо общо.
И какво излезе – че изслушването е ключът. 3 минути вършат чудеса. Изумих се от простотата на този акт, но не беше ли казал някой, че най-великите неща са и най-прости. Нужно е само да ги пробваме. Аз бих ви изслушала, изслушайте се и вие. Приятна игра!
Здравейте, aз съм Руми (Румяна Кънчева).
Продължавам разказа на Дени с малко фактология.
Края на юли месец Дени (Деница Александрова) се разхожда в парка и визира едно решение на човешките питания. Като плод на досегашния й житейски опит.
Дени вижда решението под формата на игра с въпроси, по които всеки събеседник, свободно, без да бъде прекъсван от другите, се изказва по даден въпрос в рамките на три минути. Говорещият държи топка в ръка – добър метод за осъзнаване на говорещия като център на разговора.
Дени споделя своята идея с Ани (Анна Кънчева). Аз и Ани работим от три години по няколко проекта, свързани с образование и учене на чужди езици.
Началото на август заминаваме за село. Ани ми разказва идеята. Идеята започва да се развива. Минава през размяна на sms-и с Дени. Три развълнувани момичета. Няколко дни по-късно започвам да пиша въпроси на малки картончета, с Ани интензивно разменяме sms-и с нови въпроси. Раждат се въпроси като „Искам да се науча да…”, „Какво е страх, как се преодолява?”
Имаме първата игра ДАР. 27 бели картончета с въпроси, надписани с червен химикал. Играя тестовия вариант с мои близки и приятели. Те са във възторг от играта.
Дени, Ани и аз (ДАР) сме част от една нишка без начало и край. С играта, която играем, се променяме, израстваме, учим се да говорим и да изслушваме пълноценно. Опознаваме хората и доброто в тях. Когато човек играе тази игра, той дава най-доброто от себе си. Играейки с любимите хора, които ни заобикалят, пак откриваме в тях неизследвани богатства.
На 03-ти Септември тази година създаваме сайта www.darplay.com
Там събираме игри с нови въпроси и впечатления. Там сме включили и следните мисли:
“Емпатията е разбиране и уважаване на онова, което другите преживяват. Според китайския философ Чуанг Цу истинската емпатия означава да слушаме с цялото си същество:
“Да чуваш с ушите си е едно. Да разбереш чутото – това вече е друго. Но когато слушаш с душата си, не зависиш от никое възприятие, нито от слуха, нито от разума. Този вид изслушване изисква да изпразниш сетивата си. И когато това се случи, тогава цялото ти същество е готово да слуша. И тогава пряко улавяш онова, което е пред теб, което не може да бъде чуто с ушите и не може да бъде разбрано с ума” ….
Една будистка мъдрост описва точно тази способност: “Не просто прави нещо. Присъствай!”