В обществото

Детска занималня Ято Слънца

***

Можете да прочете статия от Росица Николова в Ladyzone, тук.

Вижте статия за Дарплей във “Вестник Живот и Здраве“!

Тук можете да прочетете статия в ЕНТЕЛЕГЕНТНО

***

На 19-ти ноември 2011 Дарплей се проведе с участниците в Националния пациентски форум на АПОЗ за 2011 г. В програмата бяха включени основни дейности от „Академия за Нова здравна култура”. Вижте отзиви от Дарплей ТУК.

***

Дарплей гостува на Военномедицинска Академия, София, 21.10.2011

…..

Дарплей проведе тийм билдинг във Велинград със сто медицински сестри по програма “”Думите лекуват” към АПОЗ, месец май 2011! Можете да прочетете и отзиви!

……

Тук можете да прочетете статия по повод участието на Darplay в Клуб “Спри и помисли” по покана на Майк Рам, за която искрено му благодарим.

***

11. 10. 2010

Играта атакува участниците с неочаквани проблеми и възбужда трескава мисловна дейност и в същото време изисква от тях да могат да изкажат мислите си подредено и в определено време.  Подходяща е за развиване на интелектуалните способности.

Райко Трифонов, математик

***************

Отговори на въпроса “как се чувствам след играта?” – юни 2010

– Забавно ми е.

– Много добре. Спокойна и усмихната. Мисля, че това ще помогне на презентационните ми умения. Говорих свободно пред непознати хора. Беше много приятно.

– Много приятно, обичам да слушам и тази игра ми дава тази възможност да научавам повече за другите. Малко ме притесняват 3 мин да говоря аз – понякога са ми много.

– Оживен, заинтересуван, по-уверен в общуването с непознати.

– По-усмихнат, по-хармоничен и интересното е, че когато отговарях на въпросите осъзнах и си отговорих на самия себе си на нещата, които още не бях осъзнал.

– Чувствам се супер, заредена с енергия. Доста се забавлявах. Получих друга гледна точка върху въпрос, който ме вълнува. Харесва ми, че за 3 минути може да говориш всичко без да те прекъсват. Благодаря ви.

– Чувствам се прекрасно! Разбрах колко е важно да изслушваш другите, а също че имам нужда да се упражнявам да се изказвам пред публика от непознати …

– „Забавлявах се.”

– „Приятно – обогатен и с още няколко гледни точки.”

– „Това е чудна игра и се чувствам щастлив, че я играх.”

– „Освободен, превъзбуден, свързан с останалите, обогатен.”

– „Развеселена.”

– „Спокоен, замислен, леко притеснен, приятно ми е – топло чувство.”

– „Страхотно, успях да развия няколко тези, за което обикновено нямам време.”

– „Отпуснато освежен, ободрено, понякога ентусиазирано ободрен – това зависи от самите участници и въпроси. Искам пак да отида на това място – така се чувствам.”

„Лично за мен най-ценното нещо в тази игра е възможността на човек да се изяви, да се изразява, да се види в светлина, в която не се е поглеждал досега. Да се отърси от някои предразсъдъци за себе си – например не мога да се изразявам, не мога да комуникирам с други хора, не мога да изслушвам и т.н.”

***************

“В играта бих искал да има въпроси от тип катарзис “Честен или решителен”?  Провокативни въпроси.  Би било добре да има телевизионно предаване за да може да се въведе като мода.  Да има много силна медийна кампания.

Би могло да се въведе играта да се играе в деня на прошката например в цяла България.  Всички да играят игри.  Семейни игри.

За да се създаде магия може да се определи точно колко свещи трябва да има например.

За младите хора, например 17-18 годишни трябва да й се създаде подходяща аура – на пречистваща, те да знаят, че трябва веднъж да минат през това – да говорят, да вербализират по-трудни в личен план въпроси.

Могат да се изследват влиянието й върху мозъка и сърцето с помощта на EEG, EKG, MEG, PET”.

Николай, студент по психология

***************

“В училище го виждам приложимо, така децата много леко, приятно и като на игра ще си научават уроците без да го чувстват като задължение, а по-скоро като вид игра.

В училище този вид комуникация ще е най-приложим и е най-подходящ – даже за деца от 1-ви и 2-ри клас”.

Неда, журналист

***************

“Може в едно голямо училище да се проследи развитието, като се тръгне и се върви, от предучилищните групи, начален учител, прогимназията и се стигне чак до 12-ти клас.

Ако има начин да се запишат и да се запазят, ще бъде много интересно един ден за децата да видят как са разсъждавали.  В процеса на израстване също ще им е много интересно да чуят гласовете си.

Играта развива и фантазните образи.  Едно дете си представя това, което говори.  Веднъж когато ги попитах “Какво е дъжда?” те казаха “Това са сълзите на облака, той плаче”.

Ива, учител

***************

“Може да бъде осъществена и в други часове, в рамките на 45 минути, не само в час на класния.  Учениците могат да съставят въпроси такива каквито ги интересуват и да се подготвят по тях.  Може да се осъществи в часовете по предмети при обобщителни, преговорни уроци. Децата биха могли сами да подготвят дадени въпроси, по даден раздел, по изучаван материал.

Учителят може да подготви един такъв модел.  Самите деца раждат страхотни идеи.

Може да се осъществи по всички предмети и да се включат закачки, награди.  Може да се направи като състезание по рисуване, моделиране.  Например, едно дете говори, другите рисуват.

Биха могли да играят два класа, но не под формата на състезание, а да се разместят децата, да се научат да работят заедно, да са приятели.  По този начин децата да се стимулират да мислят”.

Лили, учител

***************

За изслушването

Скоро бях на интересен семинар за метода „Общуване без агресия” на Маршал Розенберг. Семинарът провокира оживена дискусия и тогава ми направи впечатление как хората започнаха да говорят един през друг, без да се изслушват. Аз самата се усетих, че прекъсвам импулсивно няколко човека. Когато настъпи момент, в който всеки искаше да се изкаже, никой никого не слушаше и ставаше все по-шумно, аз се сетих за играта ДАРплей. Помислих си колко нужно е да се развива умението да слушаш, за което тя спомага.

На следващия ден се бяхме събрали една компания приятели и познати и аз се загледах как общуваме. Отново видях тази особеност: хората се прекъсваха взаимно, без да дават на другия правото да ползва своите 3, 2, дори и 1 минута време, в което да се изрази свободно. Всеки искаше да говори и никой нямаше търпението да слуша. Това в крайна сметка превръщаше на моменти разговора в монолози на говорещи сами на себе си хора. В тези моменти вместо да води до обмен на мисли, той сякаш ставаше борба за надмощие под мотото: „Млъкни малко и слушай аз да ти кажа!”

Вече няколко поредни съботи отивам в кафенето на ул. Шипка 6 да играем ДАРплей. Мисля, че най-силното в нея е пясъчният часовник, който дава на говорещия неговото неприкосновено време, в което всички го слушат. Резултатът от това е двупосочен: човек удовлетворява нуждата си от внимание и себеизразяване, а това му носи спокойствие и желание да изслуша другите с внимание. Така, според мен, докато играят ДАРплей, хората развиват в себе си по един чудесен начин умението да общуват.

Сабина Найденова, 03.12.2009

***************

Играта е чиста емпатия.  Всеки човек на Земята трябва да има това време за да говори това, което е важно за него.  Ако семействата свикнат да говорят по 1 въпрос по 3 минути вечерно време,  когато ядат заедно, това би им отнело само 9-12  минути.  Мисля, че биха се почувствали великолепно.

Всеки ден се влюбвам все повече и повече в играта.

Стоян Георгиев 1. 11. 2009

***************

“Като час при психолог.  Помага ти да опознаеш себе си и да вникнеш в себе си по-добре.  Например всички всеки ден изпитваме страх, но рядко говорим за него и как да го преодолеем.  Много добра за опознаване на приятели.  Не бих го нарекла игра, при игра нали има победител, по-скоро въпросник или лексикон.  Тук няма победител, което е хубаво, защото не се стремиш да побеждаваш някой, да се представяш пред някакво жури, а си истински себе си”.

Иванка Костадинова

***************

“Мен ми е интересно как ще отговорят на един и същ въпрос различни възрастови групи, защото ще се получат различни отговори в зависимост от житейския опит”.

Мария, журналист

***************

“Това е много хубава идея!  Особено, ако се почне в ранна детска възраст, например до 10 години, когато ще помогне на децата да изразят нестандартното в себе си, ще им помогне да изразяват своите мисли.

Особено ценен е игровият елемент, и по-точно това, че имаш ограничено време.  Когато имаш неограничено време, се обажда мързелът, а когато за кратко време, за няколко минути, се състредоточаваш и мислиш, се активират едновременно различни центрове в мозъка на човек.

Получава се една тренировка на мозъка и особено, ако се прави често и регулярно ще има добър успех.

Задавайки по този начин въпроси, особено на малки деца, биха могли да се развият наблюдателните им способности.  Като питаш някого за нещо, той трябва да се опита да си припомни такава случка, която е наблюдавал, и то внимателно, защото качествено да умееш да наблюдаваш е много важно, така опознаваш света, опознавайки и себе си.

Като умееш да наблюдаваш и да познаваш по-добре нещата, можеш да намираш по-правилни решения от ситуациите, в които те поставя живота.  Може ти самият по-пълноценно да се развиваш, да се насочиш да правиш нещата така както ти искаш.

Изключително важно е на една ранна възраст да знаеш какво искаш да правиш, какъв искаш да станеш.

С насочващи въпроси може да се формира …”

Севда, счетоводител

***************

Играта мобилизира мозъка!”  Експериментът, който ти си направи с мен, ми показа, че ти ми тренираш мозъка.  Чрез игра, по един елегантен, игрови метод.  В началото мислех, че три минути са малко, после реших, че са много, сега виждам, че са достатъчни.  Хората или мънкат или говорят прекалено обстоятелствено, но умението да говориш по същество и да изложиш дадена теза в рамките на три минути е много важно за нас.  За нашето общество.  И това умение е необходимо да се тренира като:

1) мозъчна атака, в която водещи са емоцията и житейския опит и

2) с предварителна подготовка, която ми дава възможност в рамките на три минути да представя нови знания, за които аз ще съм прочела, ще съм се потрудила.

Много е хубава идеята и е много нужна на нашето общество…”

Надя, икономист

***************

“Играта ми помага да чуя себе си и да подредя мислите си.  Аз самата понякога имам периоди на депресия и тогава посещавам психолог.  Срещите при психолога ми помагат да подредя мислите си.  Играта прави същото”.

Диана

***************

Мисля, че играта един ден ще бъде развита като клон в психологията, като терапия.

Като човек, който се интересува много от психология и има нужда да допринесе за развитието на обществото, бих желал освен това един ден да създам фондация, която да се занимава със социални дейности, да се занимавам с играта.  Бих желал да играя с други хора по 2-3 часа на ден и да обучавам хора за работа с нея.

Не знам дали това ще трябва да бъдат дипломирани психолози, аз самият не съм завършил психология, но много бих искал играта да се включи в общуването между хората.  Вярвам, че играта отговаря едновременно на няколко човешки нужди.

Хората имат голяма необходимост да бъде проявен интерес към техния вътрешен свят и когато това не се случва, те се затварят в себе си.  Хората имат голяма необходимост да споделят идеите, които ги вълнуват.

С помощта на играта те ще могат да се научат на друг вид общуване.  Този вид общуване ще включи въпроси, които те искат да им бъдат задавани.  Също така ще се изключат елементи като правенето на забележки, даването на съвети и други, които аз самият също се улавям, че правя, тъй като съм виждал такива модели на общуване.

Стоян Георгиев 1. 10. 2009

***************

“Емпатията е разбиране и уважаване на онова, което другите преживяват.  Според китайския философ Чуанг Цу истинската емпатия означава да слушаме с цялото си същество:

“Да чуваш с ушите си е едно.  Да разбереш чутото – това вече е друго.  Но когато слушаш с душата си, не зависиш от никое възприятие, нито от слуха, нито от разума.

Този вид изслушване изисква да изпразниш сетивата си.  И когато това се случи, тогава цялото ти същество е готово да слуша.  И тогава пряко улавяш онова, което е пред теб, което не може да бъде чуто с ушите и не може да бъде разбрано с ума” ….

Присъствието, което емпатията изисква, е трудно за поддържане. “Способността да отдаваме вниманието си на страдащия е много рядко и трудно нещо.  То е почти като чудо.  То е чудо!” – твърди френската писателка Симон Вейл.

“Повечето от онези, които си мислят, че притежават тази способност, я нямат”.

Вместо емпатия обикновено сме склонни да даваме съвети, да успокояваме или да разказваме за собственото си положение или чувства.

Вместо това емпатията изисква да обърнем цялото си внимание към посланието на другия човек.  Да му предоставим времето и пространството, които са му нужни, за да се изрази и да се почувства изслушан и разбран.

Една будистка мъдрост описва точно тази способност: “Не просто прави нещо.  Присъствай!”

“Общуване без агресия – Седма Глава – Да изслушваме с емпатия ” – Маршал Розенберг