Posted on

Общуването е възможно

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Кольо Марински, на 33 години, работя в сферата на металообработването. Вдъхновяват ме природата, изкуствата, историята и чистите по душа хора.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Разбрах за Дарплей от Дени – една от създателките. Тя е изключително топъл, усмихнат и харизматичен човек, който ме кара да се чувствам в свои води, когато съм в нейната компания.

Дарплей ме грабна най-вече с идеята да общуваш свободно, да бъдеш изслушан и като цяло – свободно да изразиш себе си. По този начин освобождаваш душата и тялото си от излишния стрес и напрежение.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Те са две изключително важни неща. Но за съжаление общуването е силно нарушено, а споделянето в 90% от случаите е мъка, тъга или някаква тревога. Тоест, ние споделяме повече лоши неща и търсим съчувствието на хората. Проблемът се корени именно в липсата на общуване очи в очи – вербална комуникация, зрителен контакт, докосване. Живеем в 21 век, в ерата на високите технологии, които макар да улесняват връзките между хората, те ни отдалечават един от друг. Бавно и сигурно. Превръщат ни в енергийни вампири и ни държат в капана на един измислен и виртуален свят.

Разбира се, че е нужен механизъм, който да накара хората отново да повярват, че общуването е възможно и без интернет. Но интернет е само малка част от причините довели до липсата на общуване.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Дарплей играх за първи път при усмихнатия ангел Дени! Отначало бях скептичен, но още след първия въпрос аз започнах да говоря, да чувствам, да се усмихвам. Защо? Ами защото бях сред хора, сред една приятелска аудитория, с която си говорихме за малките прости неща в живота. Дарплей ми помогна да превъзмогна бариерите в общуването ми с околните, да преодолея страха, че няма да бъда разбран правилно, защото в едни 3 минути, аз говоря свободно, без да ме прекъсват.

Разбира се, че горещо препоръчвам Дарплей! Бих играл навсякъде, при всяка възможност, с познати или непознати. Направете го и вие! Сега!

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Бях на поход от Велико Търново в златните гори между Боженци, Дряново и Трявна. Разходката беше чудесна. Имаше около 300 човека. Вървяхме, говорихме си, разказвахме си всякакви истории, пяхме на една голяяяма поляна, където бяхме спрели за почивка. Походът беше, дълъг и изморителен, но това нямаше грам никакво значение, защото красотите които видяхме и моментите прекарани заедно, бяха по-скъпи дори от злато. Вървяхме бавно, събирахме жълъди, с които ще се засеят нови фиданки, а те превръщайки се в нови дъбови дръвчета, да заемат своето място в гората. Накратко, включихме се в инициатива, чиято цел е да спасим гората. Но, знаете ли какво стана? Аз забравих, че нося смартфон в себе си. Забравих за социалните мрежи, а батерията на телефона ми издържа през целия ден. Причината: Бях в компанията на страхотни хора и сред дивно красива природа!

Привечер, стигнахме град Трявна. Една част от хората си тръгна с по-ранния влак към Търново, но ние решихме да останем и да пием по чаша топъл чай. Кои бяхме ние? Аз, Дени, Момчил и още един приятен мъж, Илиян. Дени извади картите Дарплей и играта, започна. Въпросът изтегли Момчил. И знаете ли, какъв беше той? „Природата е….“ – какво съвпадение, а? Поговорихме си хубаво за природата, а и не само. За връзката на човека с природата, вярата и семейните ценности. Но голямата награда след всичко това беше, че намерих нови и интересни приятели.

Posted on

Прекрасни умове

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Момчил Цонев и съм видео оператор. Вдъхновява ме природата, както и „топлите хора“.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

За играта научих лично от една от създателките й – Дени.  Един от слънчевите хора в сивотата край нас. Играта ме грабна с идеята си, преди всичко. Общуването, изслушването…. време за теб, както и за събеседника, в което чуваемостта е неизбежна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Общуването и споделянето… да, живеем в такъв етап от човешката цивилизация, че те биват пренебрегнати, или поне в цялостния и истински смисъл на двете понятия. Причините са много, различни и не на последно място – комплексни. Като започнем от забързания начин на живот, минем през стресовите ситуации в работата, новите начини за комуникация в ерата на електронните устройства.. рязко изсмукват желанието и възможността за реални контакти, изолирайки ни, колкото и да ни изглежда обратното.

Да, намирам тази игра за един макар и плах опит за завръщане към доброто старо общуване, разбира се не в класическия му вид, но все пак на фона на гореспоменатото, определено е крачка напред. Колкото до нуждата от подобни „помощни колела“ в човешкото общуване – бих нарекъл нуждата крещяща!

Къде и с кого играете Дарплей?

Къде и с кого? Основно практикувам с Деница (слънцето, което споменах по горе, помните ли?) Да, няма как да отрека, че тази игра е нещо като барометър за това… кой си, къде си… достатъчно любопитен ли си за чуждото мнение… искаш ли да се отвориш за човека отсреща и да споделиш дори и понякога съкровени твои мисли… А ЗАЩО НЕ?

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Да, де факто това бе и първата ми игра. Бях физически изморен, но с жаден ум от похода, на който се запознахме с Дени и компания. Седнахме в една сладкарничка в Трявна и изтеглих първата карта, случайно или не, в края на този ден… картата бе: „Природата е…“. Започнахме да споделяме. За по-опитните пясъчното часовниче беше кратък отрязък от време… за мен звучеше стресиращо, но с времето разбрах, че все по-малко искам да поглеждам към него. Чух прекрасни умове… и сякаш отново повярвах… в иначе поразклатената ми вяра в днешния ЧОВЕК.

P.S. Колкото и банално да звучи това… Христо Стоичков беше казал преди доста години нещо от сорта на: „…Койт’ играй – пИчели, койт’ нИ играй – нИ пИчели…“ .

Играйте „ДАРПЛЕЙ“ – удовлетворение (печалбата) е гарантирана. Никога не знаеш колко ценен човек може да стои до теб, ако не общуваш с него, нали така?