Posted on

Вълнуващо приключение

Здравейте, Силвия. Разкажете ни повече за себе си:

Казвам се Силвия Ганева, вече повече от 8 години се занимавам със… смях 🙂 Провеждам и разпространявам йога на смеха – практика, която ни дава възможност да се смеем искрено и чистосърдечно, без нуждата от шеги и вицове. Смехът заедно с другите хора ме зарежда, извисява и пречиства. Смятам, че игрите са чудесна възможност да се научат много полезни неща по приятен начин. Като деца ние притежаваме вродена мъдрост и изучаваме света чрез играта. За съжаление с годините губим част от тази мъдрост и забравяме да играем. А играта е много важен елемент от живота – хем за да учим нови неща, хем да се забавляваме и животът ни да бъде едно вълнуващо приключение. Същевременно, като възрастни ние имаме друг вид мъдрост и можем да играем осъзнато и да превърнем играта в такава, в която да печелят всички.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Научих за играта от Дени. Участвахме заедно в TEDx – платформа за споделяне на вдъхновяващи идеи. Помня първия път, в който играхме Дарплей с нея в една чайна. След първата минута аз бях казала всичко, което си мисля по принцип по темата. И после не можех да се сетя какво повече да кажа и в мислите ми настана вакуум : ) Тогава Дени започна да се смее и в останалите 2 минути просто се смяхме. Беше прекрасно преживяване!

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за ИЗСЛУШВАНЕ и защо?

Обикновено хората казват: защо ми е нужна структура, механизъм, метод за да говоря или да се смея? Е, аз смятам че определено имаме нужда, защото сме забравили как да го правим истински. Ние често слушаме само за да отговорим, а не за да разберем. Нямаме време. Слушайки човека отсреща, превъртаме в главата си мисли какво да кажем ние и дори не го изслушваме докрай. Затова игри като Дарплей са нужни, защото дават пространство, контекст, в който хората да могат да бъдат равнопоставени в разговора. Всеки да се почувства уважен, всеки да се почувства чут и да се почувства споделен. Не можеш да кажеш „Нямам 3 минути, за да те изслушам.“ Всеки има 3 минути.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играла съм Дарплей с различни групи хора – с приятели, с детски учителки, лекари, със случайни хора, с бизнес екипи, ползвам я при всяка възможност в център Фрейле, в който водя йога на смеха. Виждала съм колко са жадни хората за истинско общуване, за истинско споделяне. Вярвам, че да се научим да общуваме пълноценно и сърдечно е нещо, на което трябва да отделяме време и внимание.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Мислих известно време какво да напиша, но все ми се появява пред очите един образ, затова ще напиша за него. На един тийм билдинг, който водихме с Дени, имаше Дарплей игра. Хората в началото бяха леко дистанцирани, беше им трудно да се отпуснат и затова правихме с тях различни игри, включително и Дарплей. По време на Дарплей играта забелязах как по бузите на едната от жените се стичат сълзи. Помислих, че нещо я е разстроило, но тя каза: „Никога не съм се чувствала толкова изслушана“. Това бяха сълзи на благодарност, толкова искрени. Тя беше отворила сърцето си в този момент, беше забравила за маските, за ролите и беше себе си. Помня този образ и до днес, защото много ме докосна и той ми напомня какво всъщност е значението на тази игра – да вади от нас това, което наистина мислим, което наистина чувстваме, което наистина сме. И да го разкриваме на другите без страх, че ще ни осъдят, че ще ни игнорират или че ще ни прекъснат. Благодаря за всички мои срещи с тази игра, за прекрасните мигове на общуване чрез нея и на трите феички Дени, Ани и Руми за ентусиазма и чистотата, с която я разпространяват сред хората!

Posted on

Егото и изслушването

Моля, представете се с няколко думи… 

Здравейте! Казвам се Паскал Николов и съм електроинженер поддръжка на фотоволтаични (слънчеви) централи. Вярвам, че упоритата работа с правилната подготовка и вътрешната нагласа е ключът към успеха в нещата, които човек прави. В тази връзка, ако човек желае да бъде добър в общуването, преди всичко трябва да бъде добър слушател. Ето защо първата стъпка в случая – изслушване, е заложена в играта Дарплей и тук идва елементът на подготовката да изслушаш отсрещния човек. Второто е по-лесно: да си повтаряш: „Аз съм страхотен в общуването“.

Откъде научихте за Дарплей и какво казвате на Ваш познат/приятел, когато искате да му разкажете за нея и да го запалите да играе?

За първи път с играта се запознах покрай приятелството ми с Деница, която ми разказа за играта и направихме една сесия в приятна обстановка и много голяма емоционална свързаност поради характера на играта. Когато искам да разкажа на мой приятел за играта, обикновено казвам, че ние българите много знаем и много приказваме, а не умеем да се изслушваме, но аз имам предложение да играем Дарплей, за да се научим да се изслушваме. Обикновено реакцията е следната: „Какво е толкова важно на изслушването?“

За да запази човек добрата си форма и добрите си отношения с хората, трябва да направи едно просто нещо – да си затваря устата навреме 🙂

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? 

Дарплей ми се играе в приятна компания, в сравнително тиха обстановка, за да може човек да чува отсрещния и мислите си. Харесвам Дарплей заради възможността да избягаш от обичайния разговор относно ежедневието ти. Чувството, когато говоря по въпросите и знам, че няма да бъда прекъснат, е страхотно, защото всеки знае, че времето не може да се върне, а ти имаш три минути, в които си господар и си свободен да изразиш себе си.

Какво е за Вас изслушването?

Изслушването за мен е една голяма вътрешна борба над моето его, защото има теми, по които съм доста запознат и човек винаги иска да изпъкне, дори и да бъде груб, като прекъсне отсрещния човек. Дарплей ме учи да смачкам егото си и да уважавам личното времево пространство от 3 минути и да мълча неподвластно на времето в пълна концентрация върху отсрещната страна, далеч от моето самодоволно и неуважително его.

Как Дарплей може да подобри общуването между хората според Вас?

В природата си има неоспорими закони като земното притегляне. Спъваш се и падаш на земята. Ако разгледаме правилата на Дарплей като неоспорими закони като „Изслушай. Помисли преди да говориш. Бъди себе си.“ със сигурност се подобрява общуването между хората, благодарение на „законовите“ рамки на играта.

Posted on

Приятели на Дарплей – Светлана Николова

Моля, представете се с няколко думи (с какво се занимавате, какво Ви вдъхновява и е важно за Вас)

Казвам се Светлана Николова. Аз съм социален психолог и предучилищен и начален педагог. Значимите неща в този свят всъщност не са нещата, а отношенията между хората. Това е ѝ причината, поради която играта Дарплей ме плени от момента, който успях да я почувствам. Вдъхновението, което черпя всекидневно, идва от силната ми вяра, че животът е чудесен приятел на човека, стига да умее да го цени.

Откъде научихте за Дарплей?

Радвам се да споделя своето виждане за тази невероятна „игра“ Darplay, наричам я игра, но всъщност е нещо много по-дълбоко. Ще започна от самото начало, случи се така, че през есента на 2015 г. се запознах с едно много мило момиче на име Деница, една от създателките на играта. Тя ми показа играта и започна да ми разказва с толкова плам, за предимствата, които има играта. Сподели ми, че чрез нея човек се научава не само да общува с хората свободно, но може да се отпусне да говори на някой от 5-те езика, които са включени в картите, разбира се чрез упражнения и постоянство.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъснат?

Още отначало ми стана любопитно. Каква е тази игра?! И реших да я взема с цел изучаване на език, но се случи  нещо друго. Отначало започнах да си я играя сама, когато имах малко свободно време. В момента, в който изтеглях даден въпрос, започвах да разсъждавам, изпитвах силно желание да наблюдавам мислите си, изказани на глас. Наблюдавах и как реагираше тялото ми, на изказани от мен определени думи и какви емоции ме връхлитаха при изтичането им. След това чувството на удоволствие идваше всеки път, когато започнах да я играя със събеседник. Ставаше ми все по-интересно и важно да наблюдавам как реагират околните.

Започнах да я прилагам и с малки групи,  така разбрах уникалността на ума и различната потребност при всеки един от нас. Имаше такива, които слушаха и чакаха с нетърпение своя ред, имаше и такива, които се притесняваха от този факт, но винаги желаеха отново да повторят играта.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Започнах да прилагам играта в практиката си с клиенти, колеги, приятели, познати. Случвало ми се е да я играя в парка с непознати, а най-голямо щастие ми е доставяло, когато я играех с децата, голяма забава.

Последно се сещам за едно дете на 10 г., казваше се Анна. Толкова много разбрах от това момиченце, че дълго след това размишлявах. Още ми е пред очите… беше толкова щастлива, че има възможност да мисли, разсъждава и изказва всичко, което знае без някой да я прекъсне или поучава. Просто говори и говори. Очите на това дете ставаха все по-светещи, а гласът все по-уверен в думите, които казваше. Запомних, че на въпроса „Животът е …“ тя направи накрая едно обобщение „Животът, това е начин на живот, всеки сам избира, но най-добър е здравословният начин на живот, за това обаче е нужно да има човек силна воля.“ А на въпроса “Учителят за мен е…“ толкова бързо ми изстреля „Това е човек, който може да изслушва“ и продължи…

Толкова малка, а говори толкова мъдро. Докосна ме силно и ме замисли за начина, по който общуваме в днешно време. Казах си, колко много би могла да помогне Дарплей на хората в ежедневието им, само чрез обръщане на една карта и 3-минутно време за изслушване. Това е игра, която развива личността и й помага да придобие увереност и стремеж за живота.

Вярвам, че всеки който играе, ще разбере силата на мисълта си и ще бъде вдъхновен за бъдещето.

Posted on

8 март – една споделена женственост

Питагор е знаел, че числата имат послание, смисъл и значение. Изучавал ги е години наред. Осмицата е безкрай, символ на безвремието. Единствената цифра, която е затворена. А пък 8-ми март е празник на жената. Нима е случайно? Нима жената се зарежда от безкрайна и неизчерпаема енергия?

Това си говорихме с моите три приятелки, с които празнувахме снощи. Светланка ни организира, запази ни място в едно приятно заведение с приглушена светлина и старинни лампи. Дойдох последна, настаних се и попаднахме в един водовъртеж от разговори и споделяния. Бяхме седнали две по две, две въздушни и огнени стихии, пълни с истории за разказване.  След час разбъркани приказки Светланка извади Дарплей от дамската си чанта. Винаги я носи със себе си и играе винаги, когато може. Притихнахме. Всеки си изтегли карта и говори по нея. Слушахме. Ани играеше за първи път, вълнуваше се дали ще може да подреди и изкаже мислите си. Хареса й много. Шумното „А, У“ отстъпи място на една медитативна вълна, която се разля меко около нас.

Пуснаха нежна българска естрада. Завъртяхме едно кръгче. Искахме пак. Този път изтеглихме само една карта за всички. Падна се „ Виждам красота в…“. Всяка от нас говореше от душата си и красотата излезе от нея. Излезе по различен начин. И се разля наоколо. Момичетата от съседната маса се чудеха с какво се забавляваме така атрактивно. Показахме им играта. Искаха да опитат.

Детелина презентира ДАРПЛЕЙ с усмивка. „Това е най-яката игра. Възбужда мозъка ти.

С хубава българска музика като фон удоволствието расте. Храната и питието дори са по-вкусни. Времето спира. Усещаш безкрая….

Дени, 8.03.2018

Posted on

Енергия от хората за хората

Отидох във Варна по покана на един приятел на име Оги Карам. Той харесва играта и иска да организира събития с Дарплей във Варна. Искаше да види на живо как се води такова събитие. „Чудесен повод да представя играта и да я преживеем заедно“, си казах.

Обожавам да играя Дарплей с непознати. През годините съм играла със стотици хора и тези 3 минути отварят врата и се открива един нов свят. Интересен, богат и красив. Вярвам че Дарплей прави света по-добър и свързан. И искам тя да бъде в живота ни, всеки ден и навсякъде.

Отидох с автобус. Взех си двупосочен билет от Велико Търново до Варна. Събитието беше в Социалната чайна. Намерих я лесно. Влязох и ме посрещна едно много мило момче. Предложи ми чай. Видях и останалите момчета, които работят там. Имаха престилки, на които пишеше TeaHouse и отношението им беше топлокато чая, който сервираха.

Видях на практика как Социалната чайна изпълнява своята мисия да подкрепя млади хора от проблемна социална или семейна среда, като им създава възможност за независим начин на живот. Започват работа, учат нови неща, заети са, срещат се с хора.

Всички бяха много мили и отзивчиви и очите им светеха, като говорех с тях. Единият свиреше на пиано, другият харесваше историята, третият по време на играта сподели, че иска да се занимава с подобни социални проекти. В сърцето му гореше огън.

Бях силно впечатлена от общуването си с тях. Виждах ги за първи път, а сякаш ги познавах отдавна.

Малко след 19 ч. се събрахме около 20 човека и започнахме. Разказах им за играта, как и защо сме я създали, за експеримента с изслушването при двойки, които са имали семейни проблеми. Поговорихме си за чувствата и какво ни спира да споделяме. След това си подавахме една топка и всеки казваше как се казва и как се чувства: „напрегнат“, „спокоен“, „изморен“, „любопитен“, „развълнуван“, „сънен“.  Някои споделиха, че се чувстват изморени и спонтанно ми хрумна да направим няколко упражнения по смях в началото. От 7 години водя сесии по йога на смеха и от опит знам големия ефект на малките и смешни упражнения по смях. Станахме, наредихме се в кръгче и се посмяхме. Изморените бяха качили нивото с „една идея“ след 5 минути смях. От смеха тялото се насища с кислород. Идеален момент за Дарплей.

Изтеглихме си картончета и се разпределихме по масите. На картончетата имаше указания кой на коя маса е и какъв е редът на говорене. Първият кръг е най-труден. Една карта Дарплей и четири мнения по нея. Изслушване без прекъсване. Ако не си свикнал да говориш и ти се наложи да говориш 3 минути по дадена тема, може да ти се стори трудно да запълниш времето. По време на първия кръг в групата, в която бях, си помагахме с допълнителни въпроси, ако човекът, който говореше, имаше нужда. Тя постепенно отпадна при другите 3 кръга.

Сменяхме местата и темите за говорене общо 4 пъти. Играхме четири кръга. На всеки кръг нова маса, други хора, друго споделяне. Най-хубавото на Дарплей е, че можеш да си кажеш всичко. И си прав. И в края на играта разбираш, че всички са прави. Просто имат различни гледни точки по една тема. Така тя се разширява, става по-жива и близка до теб.

Завършихме отново наредени всички в кръг със споделяне. Топката премина през всеки. Нямаше уморени. Имаше трансформация. Най-споменаваните чувства бяха „зареден и обогатен“. Какво се беше случило с умората? Сякаш се беше превърнала в светлина… в енергия, излъчвана от хората и връщаща се при тях.  Изслушването беше ключът!

Дени, 10.02.2018 г., Варна

***

КАК се чувствате в края на играта и какво осъзнахте за себе си?

„Дарплей беше като един оазис за мен през този натоварен уикенд. Дойдох и просто спазвах правилата на играта. Говорих, следях времето и изслушах другите 3-ма души на масата. Дарплей ми помага да съм тук и сега.“

„Осъзнах, че страховете които имам, не са само мои, споделят се и от други хора. Това ме успокоява и ме кара да се чувствам по-свързана с тях.“

„Много ми допадна този формат със смяна на масите. Чувствам се заредена от другите хора. Осъзнах, че 3 минути са достатъчно време за да получиш богата информация от хората и да дадеш най-доброто от себе си.“

„Чувствам се отпочинала. В началото на играта се чувствах изморена, а сега от умората няма и следа.“

„Преди да дойдем мама ми обясни къде отиваме. По време на играта ми беше много приятно да изслушвам различните мнения на хората по една тема. Чух и ценни съвети.“

„Чувствам се разсънен. Научих много интересни факти и се заредих с положителна енергия.“

„След Дарплей осъзнах колко ми е трудно да изслушвам. Чувствах се свободна да изразя емоциите си, чувствам се облекчена, обогатена и заредена.“

„Чувствам се заредена. По време на играта споделях лични неща и съм благодарна на всички, които ме изслушаха.“

„Хем се позабавлях, хем си и починах, мога да преборя стреса за седмицата.“

„Осъзнах повече отколкото си мислех, че ще осъзная.“

„Чувствам се изслушана.

„Играта беше много вдъхновяваща за мен. Осъзнах, че много ми се говори и сега си мисля да си направя блог.“

Posted on

„Говорящ вестник“ на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Мездра

Здравейте! Бихте ли ни казали няколко думи за себе си?

Казвам се Цветана Трифонова и съм учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Мездра повече от 30 години, а от 13 – ръководител на така наречения „Говорящ вестник“. За всяко издание на вестника каним по един специален гост, с когото учениците разговарят по различни теми, свързани с неговото основно занимание или хоби.

Какви са темите на вашия „Говорящ вестник“?

Темите са различни като „Когато светците маршируват“, „Между земята и небето“, „Макар да е жилаво злото, у човека все пак побеждава доброто“, „Уелс моя страна, България – моя съдба“, „С мирис на тамян и босисек“, „Дарплей – игра за пълноценно говорене и изслушване“, „Българинът Хайтов“.

А кои са били ваши гости?

Гости са ни били Жени Божилова-Хайтова, Мира Добрева, отец Боян Саръев, Николай Петков, Мадлен Алгафари, Тити Папазов, Радой Ралин, Леда Милева, шеф Ангелов, Станислава Цалова, проф. Анелия Клисарова, Явор Хайтов, Янко Лозанов и други достойни за уважение личности. Щастливи сме, че и вие посетихте нашето училище.

Почти винаги след всяко „издание“ на „Говорящ вестник“ има и продължение. Така по покана на гостите ние посетихме БНТ, където видяхме истинска апаратна, истинско студио и се потопихме в атмосферата на предаването „Отблизо с Мира“, посетихме българския Парламент, гостувахме на проф. Клисарова в МОН, на Станислава Цалова в bTV, на Захари Миленков в БНР.

Откога играете Дарплей?

След вълнуващата среща с екипа на Дарплей вече повече от седем години играем тази игра за пълноценно общуване. Кога по-често, кога по-рядко, но винаги с желание и интерес. Децата се привързаха към пясъчното часовниче, което отмерва само и единствено тяхното време, в което имат възможност да споделят своите мисли и преживявания честно и без страх, че някой след приключването на играта ще им се подиграва за споделеното. Просто спазват правилата.

Дарплейският си опит споделихме на среща във Видин с учители по български език и литература от област Враца през 2017 г, пред директори на всички областни училища, пред представители на МОН. С нетърпение и истинско вълнение очакваме новата среща с нашите Дарчета.

Близо десет години получаваме и в-к „Китай днес“ от Съветника на културните въпроси към Китайското посолство, а „Ловецът на мълнии“ Златан Димитров е нашият фотографски консултант.

Срещи с история, откровени разговори, гостувания, игри – ето това е нашата емоционална визитка, наречена „Говорящ вестник“.

Цветана, днес ние ви благодарим за това специално за нас интервю и желаем на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Мездра много творческо вдъхновение и здраве на всички деца, техните родители и вашия сплотен колектив.

Публикуваме с вълнение видеото от посещението на Дарплей в Мездра.