Posted on

Дарплей с непознат в автобуса

Още когато направихме ДАРПЛЕЙ преди години, си мислехме колко би било приятно и свързващо непознати хора да играят. Да си теглят карта, да говорят, да споделят. И къде най-често се случва да седнеш до непознат за по-дълго време, заставен от обстоятелствата. Докато пътуваш, например или чакаш на някоя опашка. При пътуване е по-подходящо, защото е по-дълго и по-предразполагащо.

Преди години пътувах с автобус и на задната седалка седеше известен писател. Престраших се и му предложих да играем ДАРПЛЕЙ. Той ми отказа. Пътувахме към Габрово и явно имаше презентация на книга там. Предположих, че е искал да остане сам с мислите си. И това е окей. Искаше ми се да му покажа играта, да я преживее, да я сподели с хора и те да я играят. Но не се случи точно така.

Онзи ден обаче пътувах от София към Търново с автобус. До мен нямаше никой. Сложих си раничката да се разполага на съседната седалка и потънах в мислите си докато се редуваха картини през прозореца. Някъде около Ловеч автобусът спря и се качи възрастен господин на около 70 години с бастун. Беше с побеляла коса и очила. Мястото му беше до моето. Той се настани и му помогнах да си сложи колана. Обади се по телефона и по начина, по който се изразяваше, усетих интелекта му, изграждан през годините.  Заговори ме за времето, попита ме накъде пътувам, помисли, че съм студентка и това ме поласка. Разказах му за танцовия фестивал в Румъния, на който бях. Беше му интересно. На свой ред аз също го попитах това-онова. Оказа, се, че е художник и архитект. Очите му бяха сини и живи и много фокусирани.

Ръката ми сама посегна към раницата ми и извади торбичката с ДАРПЛЕЙ. Исках да му покажа нашата  игра за свързване и общуване. Предложих му да играем. Той прие с охота. Изтегли карта „Какво е страх и как се преодолява?“. Този въпрос ми се падаше за втори път този уикенд. Явно трябваше да говоря и да слушам за него. Първи беше възрастният господин. Впечатли ме начинът, по който говореше, спокойно и следеше времето си. Мисълта му течеше гладко. Разсъждаваше на глас и му беше приятно. В края на трите минути сам приключи. След това изслуша мен. Не ме прекъсваше. Беше един незабравим момент на уважение и свързване. Първата ми ДАРПЛЕЙ игра с непознат в автобус. Тази събота ще пътувам до Стара Загора с влак. Познайте какво ще имам в раницата.

Дени, 8.05.2018