Posted on

Общуването е възможно

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Кольо Марински, на 33 години, работя в сферата на металообработването. Вдъхновяват ме природата, изкуствата, историята и чистите по душа хора.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Разбрах за Дарплей от Дени – една от създателките. Тя е изключително топъл, усмихнат и харизматичен човек, който ме кара да се чувствам в свои води, когато съм в нейната компания.

Дарплей ме грабна най-вече с идеята да общуваш свободно, да бъдеш изслушан и като цяло – свободно да изразиш себе си. По този начин освобождаваш душата и тялото си от излишния стрес и напрежение.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Те са две изключително важни неща. Но за съжаление общуването е силно нарушено, а споделянето в 90% от случаите е мъка, тъга или някаква тревога. Тоест, ние споделяме повече лоши неща и търсим съчувствието на хората. Проблемът се корени именно в липсата на общуване очи в очи – вербална комуникация, зрителен контакт, докосване. Живеем в 21 век, в ерата на високите технологии, които макар да улесняват връзките между хората, те ни отдалечават един от друг. Бавно и сигурно. Превръщат ни в енергийни вампири и ни държат в капана на един измислен и виртуален свят.

Разбира се, че е нужен механизъм, който да накара хората отново да повярват, че общуването е възможно и без интернет. Но интернет е само малка част от причините довели до липсата на общуване.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Дарплей играх за първи път при усмихнатия ангел Дени! Отначало бях скептичен, но още след първия въпрос аз започнах да говоря, да чувствам, да се усмихвам. Защо? Ами защото бях сред хора, сред една приятелска аудитория, с която си говорихме за малките прости неща в живота. Дарплей ми помогна да превъзмогна бариерите в общуването ми с околните, да преодолея страха, че няма да бъда разбран правилно, защото в едни 3 минути, аз говоря свободно, без да ме прекъсват.

Разбира се, че горещо препоръчвам Дарплей! Бих играл навсякъде, при всяка възможност, с познати или непознати. Направете го и вие! Сега!

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Бях на поход от Велико Търново в златните гори между Боженци, Дряново и Трявна. Разходката беше чудесна. Имаше около 300 човека. Вървяхме, говорихме си, разказвахме си всякакви истории, пяхме на една голяяяма поляна, където бяхме спрели за почивка. Походът беше, дълъг и изморителен, но това нямаше грам никакво значение, защото красотите които видяхме и моментите прекарани заедно, бяха по-скъпи дори от злато. Вървяхме бавно, събирахме жълъди, с които ще се засеят нови фиданки, а те превръщайки се в нови дъбови дръвчета, да заемат своето място в гората. Накратко, включихме се в инициатива, чиято цел е да спасим гората. Но, знаете ли какво стана? Аз забравих, че нося смартфон в себе си. Забравих за социалните мрежи, а батерията на телефона ми издържа през целия ден. Причината: Бях в компанията на страхотни хора и сред дивно красива природа!

Привечер, стигнахме град Трявна. Една част от хората си тръгна с по-ранния влак към Търново, но ние решихме да останем и да пием по чаша топъл чай. Кои бяхме ние? Аз, Дени, Момчил и още един приятен мъж, Илиян. Дени извади картите Дарплей и играта, започна. Въпросът изтегли Момчил. И знаете ли, какъв беше той? „Природата е….“ – какво съвпадение, а? Поговорихме си хубаво за природата, а и не само. За връзката на човека с природата, вярата и семейните ценности. Но голямата награда след всичко това беше, че намерих нови и интересни приятели.

Posted on

Пеша до Трявна и Дарплей за финал с торта

Калин е от хората, които истински ме вдъхновяват. Запознах се с него през 2014 г. Тогава тъкмо се беше върнал от Америка и направи TarnovoRuns. Оттогава не спира да организира събития за спорт и движение, тренировки на открито, веломафии, йога и всичко е безплатно.

Калин има страст – ДВИЖЕНИЕТО, ЗДРАВЕТО и хората. Виждам я в очите му и това е много силно. Залива, вдъхновява, пречиства.

Вчера, събота, той организира поход – „Златните гори на Балкана“,  еднодневно пътешествие на крак и влак от Търново през Боженци до Трявна и обратно. Толкова пълен ден. Прибрах се в 22:30 вкъщи и ако не чувствах никаква умора в тялото, бих тръгнала пак, такъв вътрешен адреналин и тиха еуфория ме обливаха от чудния ден. Бяхме 265 души от различни краища на България. Аз на такъв поход с толкова хора не бях ходила.

Срещата ни беше на гарата в 8:30. Купувахме си билети. Влакът дойде и ние го изпълнихме целия. Бяхме един до друг. Прави в купетата, отвън, навсякъде.  Бях чувала, че така пътуват в Индия. Сега го видях и на живо. Слънцето нежно галеше лицата ни. Краят на октомври ни готвеше топла и шарена изненада и никой не мрънкаше. Слязохме на Царева ливада и поехме по пътеката към Боженци. Едно момиче ни раздаде народни и популярни наши песни, разпечатани на А4 да пеем по полянките. И така и стана, вървяхме, играхме на асоциации по пътя с непознати хора, събирахме жълъди за засаждане на гора, спирахме, играхме хора, хапвахме.

Времето минаваше неусетно, някъде към 14:00 следобед излязохме на една голяма поляна, голяма като селски стадион с наклон надолу, пръснахме се по нея и налягахме по меката трева. Калин носеше малка колонка, пусна музика и пяхме. „Хубава си, моя горо“ и „Една българска роза“ огласяха Балкана и слънцето пак нежно галеше лицата ни. Не ми се тръгваше от таз поляна, но имахме още ходене до Боженци.

По пътя се запознах с хора от Казанлък, Търговище, Варна и Русе. И всички бяха дошли специално за похода, някои станали в 4:00 сутринта за да стигнат навреме. В Боженци ядохме боб и качамак. И тръгнахме по баира нагоре към Трявна. Жълто зелени и оранжеви килими от листа се стелеха под краката ни. Вървяхме като в приказка. Есента ни се откриваше в пълната си прелест. В Трявна бяхме към 19:00. Изпуснахме първия влак. Повечето се прибраха към Търново с него. Ние бяхме четирима души, които не си давахме зор с вървенето и искахме да се наградим за хубавия ден и многото ходене.

Намерихме местенце да хапнем тортички.  Имахме два два часа до следващия влак и предложих на моите приятели да играем ДАРПЛЕЙ. Те се съгласиха и първата карта, която се падна беше „Природата е…“. Има ли въобще нещо случайно? Всеки имаше да каже толкова много. Продължихме да играем и във влака на път за Търново. Мислех си, колко добре, че играта беше в мен. Една чудесна възможност да чуеш всеки и всеки да чуе себе си… след като слънцето нежно е галило лицето ти и топлило сърцето ти през деня.

 

Дени, 28.10 2018 г.

Боженци/Трявна