Posted on

Чуваемост и приемане за всеки

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Ирена Хаджиева, от Велико Търново и съм фамилен и брачен психолог.

Обичам разговорите с хора, книгите, музиката. Вдъхновение намирам всеки ден в различни неща – може да е в казана дума, чута история, снимка, звук или движение.

Важно ми е общуването, отношенията и смисъла.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

За Дарплей научих от Деница. Неуморна е в нейната мисия да разпространява идеята на Дарплей. Помислих си, че играта би била добър инструмент в практиката ми. И това беше правилно решение.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Още от детските си години установих, че разговорите с хората ме зареждат. Постепенно осъзнах, че не всички хора с лекота общуват помежду си, затова се зарадвах, когато видях, че играта Дарплей е съсредоточила усилията си в тази сфера от човешкото съществуване.

Днес всички говорят, от всякъде ни атакуват реклами и послания – билбордове, телевизия и радио, заливат ни непрекъснато и понякога не остава време да се изслушваме. А всеки иска да бъде чут и приет. Идеята на Дарплей да дадеш толкова време на другия да изкаже мисълта си, колкото и на себе си е чудесна.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Първо я играх със съпруга ми, имах нужда да се ориентирам по-добре в нея. Той е човекът, с когото мога да споделя всичко. Знаех, че дори началното объркване, което бих могла да имам (като при всяко ново нещо, което правя) на него няма да му изглежда странно.

Играла съм я с клиенти, особено с такива, които смятат, че имат комуникационни проблеми.

За така наречените „недоброволни клиенти“ (които са дошли, защото техен близък иска да бъдат „лекувани“, а не защото те самите смятат, че имат проблем) също съм я използвала като начало на разговор и намаляване на напрежението.

Ползвала съм я и при хора, които са в потиснато, мрачно настроение. Някои от тях имат нежелание да влизат в контакт, не искат да общуват с никого. Но някои от въпросите в играта успяват да докоснат нещо в душата им, да предизвикат ума им, да решат да отговорят.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

При мен дойде възрастна жена, доведена от сина си. Съпругът й беше починал година по-рано. Тя приемаше множество лекарства по повод редицата заболявания, които имаше. Синът й беше силно притеснен за нея, защото тя не искала да говори и да се храни.

Беше трудно начало, отговаряше ми едносрично и не ме поглеждаше. Минаха десетина минути, в които се опитвах да вляза в контакт с нея и тогава ми хрумна да извадя Дарплей. Споделих й, че понякога не ми се общува с другите и я попитах дали и тя е имала такива моменти. Последва потвърдително кимане, затова я попитах дали и сега е един от тези моменти.

Ново кимане.

Казах й, че понякога обичам да разглеждам тези карти и да си измислям приказки по въпросите, които са написани на тях, а после да ги разказвам на децата си. Тази дума „деца“ беше първият повод за малко по-дълъг разговор между нас. Тя имаше внуци, които живеят на друг континент. Не ги беше виждала на живо, само по скайп. Когато са били малки, им е разказвала приказки по скайпа, но сега те са пораснали и нямат много време за бъбрене с баба.

Поканих я да изтегли въпрос от картите и тя не много ентусиазирано изтегли една. Случи се „За какво си струва да се бориш?“. Пясъчният часовник отброяваше времето, но тя не говореше. Предложих да започна аз и в рамките на оставащото време й разказах за моята борба. След това й казах, че сега е неин ред и обърнах отново пясъчния часовник. Така научих, че тя има мечта да остави на внуците си умението да правят най-вкусните гозби, които може да прави. Изпитва силен страх, че ще си отиде от този свят без да го е направила, поради голямото разстояние, на което те живеят. Един много важен детайл в нейната история беше, че има внучка и от сина си, която живее заедно с нея и тя вече е отлична майсторка на баници. Оказа се, че изпитва огромно чувство на вина, защото е научила само нея на готварското изкуство, а онези деца в чуждата страна никога няма да знаят какво означава българска вита баница.

Песъчинките в часовника бяха изтекли много преди да приключи този разказ. И двете бяхме спрели да го наблюдаваме. Когато спря да говори, тя въздъхна облекчено и каза, че досега не е споделяла с никого тези свои мисли. Не искала да обиди никого, а пък и „кой ли иска да слуша старите хора“. Беше стигнала до заключението, че сигурно ще се опита по скайп да ги учи да готвят по същия начин, по който им е разказвала приказки.

Безспорно има и други начини да се започне разговор между хората. Често нямаме нужда от пясъчни часовници, които да отмерват колко време говори единият и колко другият. Рядко се случва да ни е необходимо някой да ни задава тема за разговор (както го правят картите). Но когато имаш тези инструменти в ръцете си – защо да не ги използваш?

Posted on

Словото, автентичното общуване и красивите идеи

Моля, представете се с няколко думи

Казвам се Стелиян Славов, професионално работя като психолог в сферата на теоретичната и практическа психология. Привърженик съм на хуманистично и духовно ориентираните подходи за света и човека. От известно време се занимавам и с разпространяването на Психосинтеза, създаден от д-р Р. Асаджоли. Част съм от създателите на Сдружение „Вихъръ“ – пространство за култура и изкуство.

Вдъхновяват ме: словото; автентичното общуване; красивите идеи; човеците, работещи за едно по-добро бъдеще.

В какви моменти играете Дарплей?

До момента съм използвал Дарплей основно в работата си. Забелязвам, че работи както за ученици, така и за възрастни. Подходяща е и при игри за запознаване. Харесва ми, че повечето въпроси са от житейско естество и че са свързани с теми, които обикновено човек (за жалост) не подхваща в ежедневните си разговори.

През първите за България „Дни на Психосинтеза“, които организирахте в партньорство с Италианския културен институт, представихте творчеството и живота на д-р Асаджоли. Кое в неговата философия е важно за Вас и какво мислите за важността да се изслушваме?

Теорията и практиката на Психосинтеза дават възможност на човек да започне един пълноценен разговор със себе си, в който всеки може да заеме позицията на изслушващ и чуващ собствената си същност.

Това звучи много просто, дори безсмислено, но реално човек в ежедневието си рядко се заслушва в своите вътрешни мисли, чувства, копнежи и потребности. Ние често живеем на повърхността на своя Аз без да подозираме какви дълбочини и височини се крият в нашата душевност.

Това е като човек цял живот да не напуска къщата си, построена на брега на морето. Да не се е гмуркал в собствените си води, където обитават много чудати създания, наред със скрити съкровища. Или да не е изкачвал близките върхове, където може да погледне от птичи поглед към малките си проблеми и фалшив комфорт. Да не е усещал свежестта на височинния вятър или тишината в гърдите си.

Психосинтезът предлага на човек да се размърда, да впрегне сили и да изостави поне за миг сигурността на ежедневния си Аз. Да, в началото той ще се тревожи дали някоя вълна няма да унищожи тъй обичната му къщичка или пък злодей да не открадне някои от скъпоценностите му. Но рано или късно всеки един ще трябва да напусне убежището си, за да чуе наистина какви въпроси му е подготвил животът.

Ние грешно си мислим, когато казваме: „Човек задава въпроси на света, на които чака или търси отговор“ – тъкмо обратното – животът пита всеки един от нас „Какъв е твоят смисъл?“, „Накъде вървиш?“, „Какъв искаш да бъдеш?“ и чака търпеливо да им отговорим в ежедневието си. Но отговори човек може даде, само когато слуша, чува и се движи напред.

Дарплей предлага по прост начин нещо подобно – едновременно да прекрачиш през прага на комфорта си и да се заслушаш какво ти казва Другият, от срещуположния бряг. И когато се върнеш обратно при себе си, у дома – да си по-богат, усмихнат и спокоен. Дарплей може да помага за преодоляване на егоизма и невежеството, които все повече ни пречат днес.

Posted on

Приятели на Дарплей – Светлана Николова

Моля, представете се с няколко думи (с какво се занимавате, какво Ви вдъхновява и е важно за Вас)

Казвам се Светлана Николова. Аз съм социален психолог и предучилищен и начален педагог. Значимите неща в този свят всъщност не са нещата, а отношенията между хората. Това е ѝ причината, поради която играта Дарплей ме плени от момента, който успях да я почувствам. Вдъхновението, което черпя всекидневно, идва от силната ми вяра, че животът е чудесен приятел на човека, стига да умее да го цени.

Откъде научихте за Дарплей?

Радвам се да споделя своето виждане за тази невероятна „игра“ Darplay, наричам я игра, но всъщност е нещо много по-дълбоко. Ще започна от самото начало, случи се така, че през есента на 2015 г. се запознах с едно много мило момиче на име Деница, една от създателките на играта. Тя ми показа играта и започна да ми разказва с толкова плам, за предимствата, които има играта. Сподели ми, че чрез нея човек се научава не само да общува с хората свободно, но може да се отпусне да говори на някой от 5-те езика, които са включени в картите, разбира се чрез упражнения и постоянство.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъснат?

Още отначало ми стана любопитно. Каква е тази игра?! И реших да я взема с цел изучаване на език, но се случи  нещо друго. Отначало започнах да си я играя сама, когато имах малко свободно време. В момента, в който изтеглях даден въпрос, започвах да разсъждавам, изпитвах силно желание да наблюдавам мислите си, изказани на глас. Наблюдавах и как реагираше тялото ми, на изказани от мен определени думи и какви емоции ме връхлитаха при изтичането им. След това чувството на удоволствие идваше всеки път, когато започнах да я играя със събеседник. Ставаше ми все по-интересно и важно да наблюдавам как реагират околните.

Започнах да я прилагам и с малки групи,  така разбрах уникалността на ума и различната потребност при всеки един от нас. Имаше такива, които слушаха и чакаха с нетърпение своя ред, имаше и такива, които се притесняваха от този факт, но винаги желаеха отново да повторят играта.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Започнах да прилагам играта в практиката си с клиенти, колеги, приятели, познати. Случвало ми се е да я играя в парка с непознати, а най-голямо щастие ми е доставяло, когато я играех с децата, голяма забава.

Последно се сещам за едно дете на 10 г., казваше се Анна. Толкова много разбрах от това момиченце, че дълго след това размишлявах. Още ми е пред очите… беше толкова щастлива, че има възможност да мисли, разсъждава и изказва всичко, което знае без някой да я прекъсне или поучава. Просто говори и говори. Очите на това дете ставаха все по-светещи, а гласът все по-уверен в думите, които казваше. Запомних, че на въпроса „Животът е …“ тя направи накрая едно обобщение „Животът, това е начин на живот, всеки сам избира, но най-добър е здравословният начин на живот, за това обаче е нужно да има човек силна воля.“ А на въпроса “Учителят за мен е…“ толкова бързо ми изстреля „Това е човек, който може да изслушва“ и продължи…

Толкова малка, а говори толкова мъдро. Докосна ме силно и ме замисли за начина, по който общуваме в днешно време. Казах си, колко много би могла да помогне Дарплей на хората в ежедневието им, само чрез обръщане на една карта и 3-минутно време за изслушване. Това е игра, която развива личността и й помага да придобие увереност и стремеж за живота.

Вярвам, че всеки който играе, ще разбере силата на мисълта си и ще бъде вдъхновен за бъдещето.