Posted on

Прекрасни умове

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Момчил Цонев и съм видео оператор. Вдъхновява ме природата, както и „топлите хора“.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

За играта научих лично от една от създателките й – Дени.  Един от слънчевите хора в сивотата край нас. Играта ме грабна с идеята си, преди всичко. Общуването, изслушването…. време за теб, както и за събеседника, в което чуваемостта е неизбежна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Общуването и споделянето… да, живеем в такъв етап от човешката цивилизация, че те биват пренебрегнати, или поне в цялостния и истински смисъл на двете понятия. Причините са много, различни и не на последно място – комплексни. Като започнем от забързания начин на живот, минем през стресовите ситуации в работата, новите начини за комуникация в ерата на електронните устройства.. рязко изсмукват желанието и възможността за реални контакти, изолирайки ни, колкото и да ни изглежда обратното.

Да, намирам тази игра за един макар и плах опит за завръщане към доброто старо общуване, разбира се не в класическия му вид, но все пак на фона на гореспоменатото, определено е крачка напред. Колкото до нуждата от подобни „помощни колела“ в човешкото общуване – бих нарекъл нуждата крещяща!

Къде и с кого играете Дарплей?

Къде и с кого? Основно практикувам с Деница (слънцето, което споменах по горе, помните ли?) Да, няма как да отрека, че тази игра е нещо като барометър за това… кой си, къде си… достатъчно любопитен ли си за чуждото мнение… искаш ли да се отвориш за човека отсреща и да споделиш дори и понякога съкровени твои мисли… А ЗАЩО НЕ?

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Да, де факто това бе и първата ми игра. Бях физически изморен, но с жаден ум от похода, на който се запознахме с Дени и компания. Седнахме в една сладкарничка в Трявна и изтеглих първата карта, случайно или не, в края на този ден… картата бе: „Природата е…“. Започнахме да споделяме. За по-опитните пясъчното часовниче беше кратък отрязък от време… за мен звучеше стресиращо, но с времето разбрах, че все по-малко искам да поглеждам към него. Чух прекрасни умове… и сякаш отново повярвах… в иначе поразклатената ми вяра в днешния ЧОВЕК.

P.S. Колкото и банално да звучи това… Христо Стоичков беше казал преди доста години нещо от сорта на: „…Койт’ играй – пИчели, койт’ нИ играй – нИ пИчели…“ .

Играйте „ДАРПЛЕЙ“ – удовлетворение (печалбата) е гарантирана. Никога не знаеш колко ценен човек може да стои до теб, ако не общуваш с него, нали така?

Posted on

Пеша до Трявна и Дарплей за финал с торта

Калин е от хората, които истински ме вдъхновяват. Запознах се с него през 2014 г. Тогава тъкмо се беше върнал от Америка и направи TarnovoRuns. Оттогава не спира да организира събития за спорт и движение, тренировки на открито, веломафии, йога и всичко е безплатно.

Калин има страст – ДВИЖЕНИЕТО, ЗДРАВЕТО и хората. Виждам я в очите му и това е много силно. Залива, вдъхновява, пречиства.

Вчера, събота, той организира поход – „Златните гори на Балкана“,  еднодневно пътешествие на крак и влак от Търново през Боженци до Трявна и обратно. Толкова пълен ден. Прибрах се в 22:30 вкъщи и ако не чувствах никаква умора в тялото, бих тръгнала пак, такъв вътрешен адреналин и тиха еуфория ме обливаха от чудния ден. Бяхме 265 души от различни краища на България. Аз на такъв поход с толкова хора не бях ходила.

Срещата ни беше на гарата в 8:30. Купувахме си билети. Влакът дойде и ние го изпълнихме целия. Бяхме един до друг. Прави в купетата, отвън, навсякъде.  Бях чувала, че така пътуват в Индия. Сега го видях и на живо. Слънцето нежно галеше лицата ни. Краят на октомври ни готвеше топла и шарена изненада и никой не мрънкаше. Слязохме на Царева ливада и поехме по пътеката към Боженци. Едно момиче ни раздаде народни и популярни наши песни, разпечатани на А4 да пеем по полянките. И така и стана, вървяхме, играхме на асоциации по пътя с непознати хора, събирахме жълъди за засаждане на гора, спирахме, играхме хора, хапвахме.

Времето минаваше неусетно, някъде към 14:00 следобед излязохме на една голяма поляна, голяма като селски стадион с наклон надолу, пръснахме се по нея и налягахме по меката трева. Калин носеше малка колонка, пусна музика и пяхме. „Хубава си, моя горо“ и „Една българска роза“ огласяха Балкана и слънцето пак нежно галеше лицата ни. Не ми се тръгваше от таз поляна, но имахме още ходене до Боженци.

По пътя се запознах с хора от Казанлък, Търговище, Варна и Русе. И всички бяха дошли специално за похода, някои станали в 4:00 сутринта за да стигнат навреме. В Боженци ядохме боб и качамак. И тръгнахме по баира нагоре към Трявна. Жълто зелени и оранжеви килими от листа се стелеха под краката ни. Вървяхме като в приказка. Есента ни се откриваше в пълната си прелест. В Трявна бяхме към 19:00. Изпуснахме първия влак. Повечето се прибраха към Търново с него. Ние бяхме четирима души, които не си давахме зор с вървенето и искахме да се наградим за хубавия ден и многото ходене.

Намерихме местенце да хапнем тортички.  Имахме два два часа до следващия влак и предложих на моите приятели да играем ДАРПЛЕЙ. Те се съгласиха и първата карта, която се падна беше „Природата е…“. Има ли въобще нещо случайно? Всеки имаше да каже толкова много. Продължихме да играем и във влака на път за Търново. Мислех си, колко добре, че играта беше в мен. Една чудесна възможност да чуеш всеки и всеки да чуе себе си… след като слънцето нежно е галило лицето ти и топлило сърцето ти през деня.

 

Дени, 28.10 2018 г.

Боженци/Трявна

Posted on

Общуване, общност, общество

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Светла Иванова и съм на 46 години. Прекарах близо 30 години в робство на наркотиците. В момента съм втора година студентка по психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, смела, усмихната и свободна. Свободна съм да избирам как да продължа живота си и да поема отговорност за своите решения и последствията им. Опитвам се да науча нещичко от всеки един човек и ситуация, защото не смятам, че само личният опит може да бъде от полза.  Старая се, чрез моя опит и знания, да бъда в помощ на хора, желаещи да се измъкнат от оковите на зависимостта, така съм полезна и за тях, и за самата себе си.

Паралелно с това съм си поставила и едно много сериозно предизвикателство: упорито търся ефективни методи за превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи, тъй като явлението заема все по-застрашителни позиции в техния живот.

Аз смятам, че един от факторите водещи до употребата им, тук не говоря за експериментиращите тийнейджъри, това е друга тема, а за бягство от реалността и от себе си, се корени именно в нарушената комуникация на всички нива – деца, родители, учители, институции. Всеки има нужда да говори, но когато никой не иска да го чуе, идва страхът от самотата и отчуждението.

Аз обожавам природата, вдъхновява ме хармонията й. Във всяко едно нейно проявление се старая да откривам очарование и смисъл. Има и едно друго нещо, което работи безотказно, за да стопли и вдъхнови душата ми във всяка една ситуация и състояние, това е детската усмивка, приятният звук на детски говор и смях – ето това трябва да се научим да виждаме, да слушаме и да чуваме.

Книгите, движението и музиката са другите ми благотворни стихии. Това съм аз: светла Светла, просто човек, който обича живота.

Откъде научихте за Дарплей? 

За първи път се докоснах до Дарплей във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” на Четвъртата международна студентска конференция, чието мото беше: „Аз и другите: „Перспективи на общуването“. Полк. Невена Атанасова от Военния университет беше човекът, който ни  предложи да играем на една много интересна игра, която на практика да ни илюстрира колко необятно и богато е пространството на един от най-важните елементи на общуването, а именно това да изслушаш другия, без да съдиш, без да даваш оценки, без да го прекъсваш… Влюбих се! Имаше участници, които бяха изумени от собствените си разсъждения! Според мен, това е едно от предимствата да говориш и да знаеш, че ще бъдеш изслушан, докрай.

Смятам, че Дарплей трябва да присъства във всяко едно семейство, във всяко едно училище, да се превърне в част от забавлението на всяко едно парти, без значение възрастта на участниците. Тази игра, за мен, е животворно съкровище, защото истинският живот е в общуването.

Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване в наши дни и защо?

Човекът е социално животно, той е „осъден” да бъде социален. От самото начало на еволюцията ние, като вид, винаги сме живели в група – племена, кланове, общности и т.н. Думите общност, общество, общуване имат един корен. Няма как да имаме здраво общество, ако няма качествено общуване между членовете му. Няма как да се развиваме, израстваме и съществуваме, ако не си споделяме, не се подкрепяме и не се учим от историята и от опита.

Днес, за съжаление, много хора свързват общуването със социалните мрежи и телефонните разговори. Не отричам, че тези форми на комуникация имат и положителна страна, но има нещо особено тревожно и то идва от факта, че все повече хора, по една или друга причина, го предпочитат пред живия контакт. Моят личен опит с деца, засегнати от проблема с употребата на психоактивни вещества, сочи, че липсата на общуване, неумението да изслушаш човека срещу себе си, е един от водещите фактори, довели до такава употреба и ако не се коригира комуникацията в семейството, ако липсва СПОДЕЛЯНЕ, ИЗСЛУШВАНЕ и ПОДКРЕПА, в повечето случаи води до проблемна употреба и зависимост.

Разбира се, че има нужда от „механизъм” за изслушване, защото много често хората, в желанието си да изкажат или да наложат своето мнение, пропускат или дори грубо и критично отхвърлят съществуването на друга гледна точка. И в крайна сметка, замислете се, всички проблеми в личен и в глобален мащаб се зараждат именно, защото не се изслушваме, а интерпретираме собствените си виждания и очаквания във всяка една ситуация.

Замислете се, колко често в забързаното ни ежедневие чуваме: „Нали ме разбираш?”, но често под формата на риторичен въпрос. А дали наистина сме разбрани? Няма как да бъдеш в главата на другия, а да не говорим пък за тоталното различие между женския и мъжкия начин на мислене. Единственият начин за хармонични и здравословни взаимоотношения е в говоренето и изслушването.

И не на последно място, искам да кажа, че човек понякога просто спира да говори и да споделя, когато осъзнае, че не го слушат и… веригата на общуването е прекъсната. И какво ни остава? Една невербална комуникация между едни сърдити, наранени, обидени и гневни лица, често водеща до някакъв вид агресия. Аз не искам това! Аз искам да говорим, да се изслушваме и да се чуваме, да уважаваме мнението на другия.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Нямам търпение да направим играта част от времето ни за отмора, забавление и взаимно обогатяване. Категорично смятам, че тази игра може да донесе само положително развитие на общуването между хората от всички възрасти.  Бих я използвала във всеки един удобен момент, когато съм в компания и ако можех, бих я направила част от всяко едно семейство, училище, институция. От цялото си сърце ми се иска всички да прилагаме механизма на Дарплей, под една или друга форма в нашето ежедневие. Благодаря на създателките на играта.