Posted on

Нова година, спокойствие, баланс

Моля, представете се с няколко думи:

Иванина Анчева, психолог, обожавам да работя с хора, обичам да слушам джаз, да играя различни игри и да въртя пой от време на време.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Мисля, че беше на един рожден ден преди няколко години. Играта помага на хората не само да се докоснат един до друг, но и да научат нещо за себе си, да се вгледат в себе си, да се докоснат до нова и непозната своя страна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни?

Има нужда не само от механизъм как да слушаме, но и как да говорим за себе си. За да говориш за нещо, трябва да го познаваш, а ние често не се познаваме.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? 

С общи компании и приятели. Бих я използвала в работата си – групови тренинги, работа с деца. Структурирането на споделянето и изслушването много го улеснява и някак всичко е като игра.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Спомням си, че я играхме веднъж на една нова година.. и ми е останало усещането за спокойствие, баланс и точно това да се докоснеш до другия. Определено си мисля, че бих я ползвала по-често в бъдеще.

 

 

 

 

 

 

Posted on

Словото, автентичното общуване и красивите идеи

Моля, представете се с няколко думи

Казвам се Стелиян Славов, професионално работя като психолог в сферата на теоретичната и практическа психология. Привърженик съм на хуманистично и духовно ориентираните подходи за света и човека. От известно време се занимавам и с разпространяването на Психосинтеза, създаден от д-р Р. Асаджоли. Част съм от създателите на Сдружение „Вихъръ“ – пространство за култура и изкуство.

Вдъхновяват ме: словото; автентичното общуване; красивите идеи; човеците, работещи за едно по-добро бъдеще.

В какви моменти играете Дарплей?

До момента съм използвал Дарплей основно в работата си. Забелязвам, че работи както за ученици, така и за възрастни. Подходяща е и при игри за запознаване. Харесва ми, че повечето въпроси са от житейско естество и че са свързани с теми, които обикновено човек (за жалост) не подхваща в ежедневните си разговори.

През първите за България „Дни на Психосинтеза“, които организирахте в партньорство с Италианския културен институт, представихте творчеството и живота на д-р Асаджоли. Кое в неговата философия е важно за Вас и какво мислите за важността да се изслушваме?

Теорията и практиката на Психосинтеза дават възможност на човек да започне един пълноценен разговор със себе си, в който всеки може да заеме позицията на изслушващ и чуващ собствената си същност.

Това звучи много просто, дори безсмислено, но реално човек в ежедневието си рядко се заслушва в своите вътрешни мисли, чувства, копнежи и потребности. Ние често живеем на повърхността на своя Аз без да подозираме какви дълбочини и височини се крият в нашата душевност.

Това е като човек цял живот да не напуска къщата си, построена на брега на морето. Да не се е гмуркал в собствените си води, където обитават много чудати създания, наред със скрити съкровища. Или да не е изкачвал близките върхове, където може да погледне от птичи поглед към малките си проблеми и фалшив комфорт. Да не е усещал свежестта на височинния вятър или тишината в гърдите си.

Психосинтезът предлага на човек да се размърда, да впрегне сили и да изостави поне за миг сигурността на ежедневния си Аз. Да, в началото той ще се тревожи дали някоя вълна няма да унищожи тъй обичната му къщичка или пък злодей да не открадне някои от скъпоценностите му. Но рано или късно всеки един ще трябва да напусне убежището си, за да чуе наистина какви въпроси му е подготвил животът.

Ние грешно си мислим, когато казваме: „Човек задава въпроси на света, на които чака или търси отговор“ – тъкмо обратното – животът пита всеки един от нас „Какъв е твоят смисъл?“, „Накъде вървиш?“, „Какъв искаш да бъдеш?“ и чака търпеливо да им отговорим в ежедневието си. Но отговори човек може даде, само когато слуша, чува и се движи напред.

Дарплей предлага по прост начин нещо подобно – едновременно да прекрачиш през прага на комфорта си и да се заслушаш какво ти казва Другият, от срещуположния бряг. И когато се върнеш обратно при себе си, у дома – да си по-богат, усмихнат и спокоен. Дарплей може да помага за преодоляване на егоизма и невежеството, които все повече ни пречат днес.

Posted on

Диалог през сърцето – Калин Георгиев

Какво Ви дава професията на психолог?

Като психолог имам удоволствието и честта да се докосвам до вселената, която всеки един човек Е! Пристъпвайки с уважение и внимание, ми се открива един дълбок и съкровен свят, който може да е объркан, неясен, непознат, но който същевременно носи огромен потенциал за движение, развитие, промяна. Пътят навътре и навън, към себе си и другите, макар понякога да е труден и тежък – ме вдъхновява и радва.

Вдъхновява ме силата, която всеки носи, когато осветлява своята душевност. Радва ме отдъхването, когато нещо си е намерило мястото. В този смисъл „психолог“ за мен не е просто професия, а най-вече призвание. Призвание да бъдеш с човека в болка и радост, в слабост и сила, докато способността да продължи сам не ни раздели 🙂

Кои са едни от най-големите предизвикателства пред съвременния човек в света, в който живеем?

Две ми се открояват най-много – съзнателност и смелост. Съзнателност да преборим собственото си невежество, арогантност и ограничения (или липсата на такива). Смелост да се изправим пред собствените си страхове и болки. И тогава наистина ще видим, че в обединението е силата. Но първата стъпка не е навън, а навътре според мен – приобщаване, свързване и интегриране на отчуждените ни части. С две думи – оцелостяване на Аза. И в това оцелостяване ще намерим своя център и мир със себе си.

Вие се занимавате с телесна осъзнатост (Somatic Mindfulness). Как помага това на хората? Разкажете ни повече.

За западния човек, който е предимно в главата, тялото остава на доста заден план. И когато е стресиран или емоционално объркан например, мислите и емоциите оставят своя отпечатък под формата на телесни усещания като тежест, свиване, стягане, напрежение в корема, гърдите, гърлото, главата, мускулите и други части. Забързани в ежедневието, ние забравяме, че това са сигнали на нервната система, чиято цел е да ни помогне, като на първо място насочва вниманието ни.

Забравили сме също, че тялото ни носи потенциала да се самолекува, самовъзстановява, възобновява. С телесната съзнателност всъщност се учим как да активираме саморегулацията на нервната система при справянето с психосоматични симптоми. Освен това въплътяваме съзнателността, което ни прави по-спокойни, присъстващи, заземени, центрирани, балансирани.

Как се промени общуването между хората в последните години според Вас?

Последните години ежедневието ни е толкова динамично, че тази забързаност определено влияе негативно върху общуването с другите. Често се очаква да разбираме и да ни разбират, защото уж използваме общ език. Не се интересуваме какво точно другият е разбрал, а често докато слушаме всъщност сме основно в собствения си смисъл за нещата. Разминаването, което следва, често е повод за конфликти на междуличностно, дори на световно ниво.

Някак си не намираме времето да поискаме обратна връзка, нито намираме енергията да изслушаме. Пропускаме, че с всеки важен и значим за нас човек е нужно ДА СЕ УЧИМ да комуникираме! Да потърсим, уеднаквим, разберем смисъла и значението на езика, който ползваме, както вербално, така и невербално. Да даваме пространство и внимание. Освен да чуваме, също да слушаме.

Какво мислите за играта Дарплей и за силата на изслушването?

Дарплей има потенциала да ни научи на качествена комуникация. Да ни свърже с другия/другите по един лек и приятен начин. Да ни даде така нужното усещане, че сме почувствани и видяни. Да надскочим собствените си притеснения и ограничения, като например „няма какво ценно да кажа“, „няма да ме разберат“, „никой не ме чува“ и т.н.

Да отдаваме това, което наричам „качествено внимание“ – внимание, освободено от оценки, осъждане, анализи, коментари. Така бихме могли да усилим тази съзнателност, която на запад наричат „майндфулнес“. С други думи – да слушаме медитативно.

Както казва Антъни де Мело – два са пътищата да се пробудим – чрез страдание и слушане. С Дарплей избирате втория!