Posted on

Дарплей на път

Пътувате ли често? С личната си кола или се и возите с други хора? Пътуването с непознати хора също е опция. Понякога ползвам групата за споделено пътуване, когато пътувам за София. Много често е било приятно и доста общително. Говориш си с хората, споделяте си, разказвате си.

Вчера пътувах с уникален човек. Млад, на 28 години. Той шофираше. Много ме вдъхнови. Създал е хранителен продукт, смесвайки няколко супер храни. Изключително здравословен микс, който дава енергия на тялото и ти помага да се чувстваш добре. Впечатли ме страстта му, търпението и постоянството му, с което го развива. Произвежда го, пакетира и разпространява. За няколко години е постигнал много и е вдъхновен от това. Разказваше ми за пътя си и нещата, през които е минал, в колата.

Аз го слушах с голям интерес, задавах въпроси, разпознавах нашата история с ДАРПЛЕЙ в неговата и постоянно правех паралели, връзки, аналогии. Говореше много, на задната седалка имаше още 2 момчета, които мълчаха през по-голямата част от времето. Едното на моменти се включваше, другото въобще не. Исках по някакъв начин да ги въвлека в разговора. Извадих ДАРПЛЕЙ играта от раницата си и им предложих да играем.

Изтегли карта от играта. Падна му се въпросът „България за мен е…“. Усетих как той говореше спонтанно и открито, мислите нахлуваха в главата му и виждаха бял свят. Беше ми така приятно да слушам и знаех, че това щеше да има край. 3 минути свобода на мислите ти и след това е следващият човек.

Нямах търпение да изслушам и момчетата на задната седалка. Исках да усетя техния вътрешен свят, да чуя мислите им. Забелязала съм, че хората, които не говорят много, имат всъщност много да кажат, ако им се даде пространство и възможност. И да, те говориха и ми беше така хубаво да ги чуя. Да ги усетя, да им дам вниманието си. Слязоха на Севлиево. Но чувството на свързаност остана.

Дени, 12.10.2018

Posted on

Словото, автентичното общуване и красивите идеи

Моля, представете се с няколко думи

Казвам се Стелиян Славов, професионално работя като психолог в сферата на теоретичната и практическа психология. Привърженик съм на хуманистично и духовно ориентираните подходи за света и човека. От известно време се занимавам и с разпространяването на Психосинтеза, създаден от д-р Р. Асаджоли. Част съм от създателите на Сдружение „Вихъръ“ – пространство за култура и изкуство.

Вдъхновяват ме: словото; автентичното общуване; красивите идеи; човеците, работещи за едно по-добро бъдеще.

В какви моменти играете Дарплей?

До момента съм използвал Дарплей основно в работата си. Забелязвам, че работи както за ученици, така и за възрастни. Подходяща е и при игри за запознаване. Харесва ми, че повечето въпроси са от житейско естество и че са свързани с теми, които обикновено човек (за жалост) не подхваща в ежедневните си разговори.

През първите за България „Дни на Психосинтеза“, които организирахте в партньорство с Италианския културен институт, представихте творчеството и живота на д-р Асаджоли. Кое в неговата философия е важно за Вас и какво мислите за важността да се изслушваме?

Теорията и практиката на Психосинтеза дават възможност на човек да започне един пълноценен разговор със себе си, в който всеки може да заеме позицията на изслушващ и чуващ собствената си същност.

Това звучи много просто, дори безсмислено, но реално човек в ежедневието си рядко се заслушва в своите вътрешни мисли, чувства, копнежи и потребности. Ние често живеем на повърхността на своя Аз без да подозираме какви дълбочини и височини се крият в нашата душевност.

Това е като човек цял живот да не напуска къщата си, построена на брега на морето. Да не се е гмуркал в собствените си води, където обитават много чудати създания, наред със скрити съкровища. Или да не е изкачвал близките върхове, където може да погледне от птичи поглед към малките си проблеми и фалшив комфорт. Да не е усещал свежестта на височинния вятър или тишината в гърдите си.

Психосинтезът предлага на човек да се размърда, да впрегне сили и да изостави поне за миг сигурността на ежедневния си Аз. Да, в началото той ще се тревожи дали някоя вълна няма да унищожи тъй обичната му къщичка или пък злодей да не открадне някои от скъпоценностите му. Но рано или късно всеки един ще трябва да напусне убежището си, за да чуе наистина какви въпроси му е подготвил животът.

Ние грешно си мислим, когато казваме: „Човек задава въпроси на света, на които чака или търси отговор“ – тъкмо обратното – животът пита всеки един от нас „Какъв е твоят смисъл?“, „Накъде вървиш?“, „Какъв искаш да бъдеш?“ и чака търпеливо да им отговорим в ежедневието си. Но отговори човек може даде, само когато слуша, чува и се движи напред.

Дарплей предлага по прост начин нещо подобно – едновременно да прекрачиш през прага на комфорта си и да се заслушаш какво ти казва Другият, от срещуположния бряг. И когато се върнеш обратно при себе си, у дома – да си по-богат, усмихнат и спокоен. Дарплей може да помага за преодоляване на егоизма и невежеството, които все повече ни пречат днес.