Posted on

Общуване, общност, общество

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Светла Иванова и съм на 46 години. Прекарах близо 30 години в робство на наркотиците. В момента съм втора година студентка по психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, смела, усмихната и свободна. Свободна съм да избирам как да продължа живота си и да поема отговорност за своите решения и последствията им. Опитвам се да науча нещичко от всеки един човек и ситуация, защото не смятам, че само личният опит може да бъде от полза.  Старая се, чрез моя опит и знания, да бъда в помощ на хора, желаещи да се измъкнат от оковите на зависимостта, така съм полезна и за тях, и за самата себе си.

Паралелно с това съм си поставила и едно много сериозно предизвикателство: упорито търся ефективни методи за превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи, тъй като явлението заема все по-застрашителни позиции в техния живот.

Аз смятам, че един от факторите водещи до употребата им, тук не говоря за експериментиращите тийнейджъри, това е друга тема, а за бягство от реалността и от себе си, се корени именно в нарушената комуникация на всички нива – деца, родители, учители, институции. Всеки има нужда да говори, но когато никой не иска да го чуе, идва страхът от самотата и отчуждението.

Аз обожавам природата, вдъхновява ме хармонията й. Във всяко едно нейно проявление се старая да откривам очарование и смисъл. Има и едно друго нещо, което работи безотказно, за да стопли и вдъхнови душата ми във всяка една ситуация и състояние, това е детската усмивка, приятният звук на детски говор и смях – ето това трябва да се научим да виждаме, да слушаме и да чуваме.

Книгите, движението и музиката са другите ми благотворни стихии. Това съм аз: светла Светла, просто човек, който обича живота.

Откъде научихте за Дарплей? 

За първи път се докоснах до Дарплей във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” на Четвъртата международна студентска конференция, чието мото беше: „Аз и другите: „Перспективи на общуването“. Полк. Невена Атанасова от Военния университет беше човекът, който ни  предложи да играем на една много интересна игра, която на практика да ни илюстрира колко необятно и богато е пространството на един от най-важните елементи на общуването, а именно това да изслушаш другия, без да съдиш, без да даваш оценки, без да го прекъсваш… Влюбих се! Имаше участници, които бяха изумени от собствените си разсъждения! Според мен, това е едно от предимствата да говориш и да знаеш, че ще бъдеш изслушан, докрай.

Смятам, че Дарплей трябва да присъства във всяко едно семейство, във всяко едно училище, да се превърне в част от забавлението на всяко едно парти, без значение възрастта на участниците. Тази игра, за мен, е животворно съкровище, защото истинският живот е в общуването.

Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване в наши дни и защо?

Човекът е социално животно, той е „осъден” да бъде социален. От самото начало на еволюцията ние, като вид, винаги сме живели в група – племена, кланове, общности и т.н. Думите общност, общество, общуване имат един корен. Няма как да имаме здраво общество, ако няма качествено общуване между членовете му. Няма как да се развиваме, израстваме и съществуваме, ако не си споделяме, не се подкрепяме и не се учим от историята и от опита.

Днес, за съжаление, много хора свързват общуването със социалните мрежи и телефонните разговори. Не отричам, че тези форми на комуникация имат и положителна страна, но има нещо особено тревожно и то идва от факта, че все повече хора, по една или друга причина, го предпочитат пред живия контакт. Моят личен опит с деца, засегнати от проблема с употребата на психоактивни вещества, сочи, че липсата на общуване, неумението да изслушаш човека срещу себе си, е един от водещите фактори, довели до такава употреба и ако не се коригира комуникацията в семейството, ако липсва СПОДЕЛЯНЕ, ИЗСЛУШВАНЕ и ПОДКРЕПА, в повечето случаи води до проблемна употреба и зависимост.

Разбира се, че има нужда от „механизъм” за изслушване, защото много често хората, в желанието си да изкажат или да наложат своето мнение, пропускат или дори грубо и критично отхвърлят съществуването на друга гледна точка. И в крайна сметка, замислете се, всички проблеми в личен и в глобален мащаб се зараждат именно, защото не се изслушваме, а интерпретираме собствените си виждания и очаквания във всяка една ситуация.

Замислете се, колко често в забързаното ни ежедневие чуваме: „Нали ме разбираш?”, но често под формата на риторичен въпрос. А дали наистина сме разбрани? Няма как да бъдеш в главата на другия, а да не говорим пък за тоталното различие между женския и мъжкия начин на мислене. Единственият начин за хармонични и здравословни взаимоотношения е в говоренето и изслушването.

И не на последно място, искам да кажа, че човек понякога просто спира да говори и да споделя, когато осъзнае, че не го слушат и… веригата на общуването е прекъсната. И какво ни остава? Една невербална комуникация между едни сърдити, наранени, обидени и гневни лица, често водеща до някакъв вид агресия. Аз не искам това! Аз искам да говорим, да се изслушваме и да се чуваме, да уважаваме мнението на другия.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Нямам търпение да направим играта част от времето ни за отмора, забавление и взаимно обогатяване. Категорично смятам, че тази игра може да донесе само положително развитие на общуването между хората от всички възрасти.  Бих я използвала във всеки един удобен момент, когато съм в компания и ако можех, бих я направила част от всяко едно семейство, училище, институция. От цялото си сърце ми се иска всички да прилагаме механизма на Дарплей, под една или друга форма в нашето ежедневие. Благодаря на създателките на играта.

Posted on

Дарплей на път

Пътувате ли често? С личната си кола или се и возите с други хора? Пътуването с непознати хора също е опция. Понякога ползвам групата за споделено пътуване, когато пътувам за София. Много често е било приятно и доста общително. Говориш си с хората, споделяте си, разказвате си.

Вчера пътувах с уникален човек. Млад, на 28 години. Той шофираше. Много ме вдъхнови. Създал е хранителен продукт, смесвайки няколко супер храни. Изключително здравословен микс, който дава енергия на тялото и ти помага да се чувстваш добре. Впечатли ме страстта му, търпението и постоянството му, с което го развива. Произвежда го, пакетира и разпространява. За няколко години е постигнал много и е вдъхновен от това. Разказваше ми за пътя си и нещата, през които е минал, в колата.

Аз го слушах с голям интерес, задавах въпроси, разпознавах нашата история с ДАРПЛЕЙ в неговата и постоянно правех паралели, връзки, аналогии. Говореше много, на задната седалка имаше още 2 момчета, които мълчаха през по-голямата част от времето. Едното на моменти се включваше, другото въобще не. Исках по някакъв начин да ги въвлека в разговора. Извадих ДАРПЛЕЙ играта от раницата си и им предложих да играем.

Изтегли карта от играта. Падна му се въпросът „България за мен е…“. Усетих как той говореше спонтанно и открито, мислите нахлуваха в главата му и виждаха бял свят. Беше ми така приятно да слушам и знаех, че това щеше да има край. 3 минути свобода на мислите ти и след това е следващият човек.

Нямах търпение да изслушам и момчетата на задната седалка. Исках да усетя техния вътрешен свят, да чуя мислите им. Забелязала съм, че хората, които не говорят много, имат всъщност много да кажат, ако им се даде пространство и възможност. И да, те говориха и ми беше така хубаво да ги чуя. Да ги усетя, да им дам вниманието си. Слязоха на Севлиево. Но чувството на свързаност остана.

Дени, 12.10.2018