Posted on

Общуване, общност, общество

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Светла Иванова и съм на 46 години. Прекарах близо 30 години в робство на наркотиците. В момента съм втора година студентка по психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, смела, усмихната и свободна. Свободна съм да избирам как да продължа живота си и да поема отговорност за своите решения и последствията им. Опитвам се да науча нещичко от всеки един човек и ситуация, защото не смятам, че само личният опит може да бъде от полза.  Старая се, чрез моя опит и знания, да бъда в помощ на хора, желаещи да се измъкнат от оковите на зависимостта, така съм полезна и за тях, и за самата себе си.

Паралелно с това съм си поставила и едно много сериозно предизвикателство: упорито търся ефективни методи за превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи, тъй като явлението заема все по-застрашителни позиции в техния живот.

Аз смятам, че един от факторите водещи до употребата им, тук не говоря за експериментиращите тийнейджъри, това е друга тема, а за бягство от реалността и от себе си, се корени именно в нарушената комуникация на всички нива – деца, родители, учители, институции. Всеки има нужда да говори, но когато никой не иска да го чуе, идва страхът от самотата и отчуждението.

Аз обожавам природата, вдъхновява ме хармонията й. Във всяко едно нейно проявление се старая да откривам очарование и смисъл. Има и едно друго нещо, което работи безотказно, за да стопли и вдъхнови душата ми във всяка една ситуация и състояние, това е детската усмивка, приятният звук на детски говор и смях – ето това трябва да се научим да виждаме, да слушаме и да чуваме.

Книгите, движението и музиката са другите ми благотворни стихии. Това съм аз: светла Светла, просто човек, който обича живота.

Откъде научихте за Дарплей? 

За първи път се докоснах до Дарплей във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” на Четвъртата международна студентска конференция, чието мото беше: „Аз и другите: „Перспективи на общуването“. Полк. Невена Атанасова от Военния университет беше човекът, който ни  предложи да играем на една много интересна игра, която на практика да ни илюстрира колко необятно и богато е пространството на един от най-важните елементи на общуването, а именно това да изслушаш другия, без да съдиш, без да даваш оценки, без да го прекъсваш… Влюбих се! Имаше участници, които бяха изумени от собствените си разсъждения! Според мен, това е едно от предимствата да говориш и да знаеш, че ще бъдеш изслушан, докрай.

Смятам, че Дарплей трябва да присъства във всяко едно семейство, във всяко едно училище, да се превърне в част от забавлението на всяко едно парти, без значение възрастта на участниците. Тази игра, за мен, е животворно съкровище, защото истинският живот е в общуването.

Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване в наши дни и защо?

Човекът е социално животно, той е „осъден” да бъде социален. От самото начало на еволюцията ние, като вид, винаги сме живели в група – племена, кланове, общности и т.н. Думите общност, общество, общуване имат един корен. Няма как да имаме здраво общество, ако няма качествено общуване между членовете му. Няма как да се развиваме, израстваме и съществуваме, ако не си споделяме, не се подкрепяме и не се учим от историята и от опита.

Днес, за съжаление, много хора свързват общуването със социалните мрежи и телефонните разговори. Не отричам, че тези форми на комуникация имат и положителна страна, но има нещо особено тревожно и то идва от факта, че все повече хора, по една или друга причина, го предпочитат пред живия контакт. Моят личен опит с деца, засегнати от проблема с употребата на психоактивни вещества, сочи, че липсата на общуване, неумението да изслушаш човека срещу себе си, е един от водещите фактори, довели до такава употреба и ако не се коригира комуникацията в семейството, ако липсва СПОДЕЛЯНЕ, ИЗСЛУШВАНЕ и ПОДКРЕПА, в повечето случаи води до проблемна употреба и зависимост.

Разбира се, че има нужда от „механизъм” за изслушване, защото много често хората, в желанието си да изкажат или да наложат своето мнение, пропускат или дори грубо и критично отхвърлят съществуването на друга гледна точка. И в крайна сметка, замислете се, всички проблеми в личен и в глобален мащаб се зараждат именно, защото не се изслушваме, а интерпретираме собствените си виждания и очаквания във всяка една ситуация.

Замислете се, колко често в забързаното ни ежедневие чуваме: „Нали ме разбираш?”, но често под формата на риторичен въпрос. А дали наистина сме разбрани? Няма как да бъдеш в главата на другия, а да не говорим пък за тоталното различие между женския и мъжкия начин на мислене. Единственият начин за хармонични и здравословни взаимоотношения е в говоренето и изслушването.

И не на последно място, искам да кажа, че човек понякога просто спира да говори и да споделя, когато осъзнае, че не го слушат и… веригата на общуването е прекъсната. И какво ни остава? Една невербална комуникация между едни сърдити, наранени, обидени и гневни лица, често водеща до някакъв вид агресия. Аз не искам това! Аз искам да говорим, да се изслушваме и да се чуваме, да уважаваме мнението на другия.

Вярвате ли, че Дарплей може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Нямам търпение да направим играта част от времето ни за отмора, забавление и взаимно обогатяване. Категорично смятам, че тази игра може да донесе само положително развитие на общуването между хората от всички възрасти.  Бих я използвала във всеки един удобен момент, когато съм в компания и ако можех, бих я направила част от всяко едно семейство, училище, институция. От цялото си сърце ми се иска всички да прилагаме механизма на Дарплей, под една или друга форма в нашето ежедневие. Благодаря на създателките на играта.

Posted on

Споделянето е успокояване. Общуването е лек

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Маргарита Симеонова. Родител, учител, младежки работник, доброволец, нечовек. Част съм от няколко неправителствени организации и се опитвам да реализирам събития за деца и младежи. Една от целите ми през последните две години е да стимулирам родителите да прекарват повече време с децата си по време на ежедневните им занимания.

Времето никога не ми стига и всичко се случва на магия в последния момент. Вярвам, че ако не успея да осъществя едно нещо, то значи е време за друго – по-вълнуващо. Обичам природата, аромата на росна трева и хората, които се усмихват!

Какво Ви харесва в играта Дарплей?

Използвам играта при работата си с деца и младежи, а също така и със сина ми вкъщи. За мен Дарплей е любопитството в очите на слушателите, когато чакат с нетърпение и отнесения поглед на говорещите, когато се увлекат в собствения си свят от мисли и емоции.

Какво мислите за общуването и споделяне между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Ние вечно бързаме. Бързаме за работа, за училище, за сериала. И от цялото това бързане, често нямаме време да изслушаме самите себе си и да пообщуваме с вътрешното си аз, което също си има нужди. И както често забравяме за това вътре в нас, така забравяме, че и хората наколо имат нужди. Понякога нуждата е просто да споделят – болка, радост, тъга. Споделянето е успокояване. Общуването е лек.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играя Дарплей най-вече с младежи от страната и чужбина. Това, което често ми прави впечатление, е разнообразяването на речта при разговор на роден език и явно повишаване на уменията за говорене на чужд език.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Тригодишният ми син Ивайло отговаря на въпроса „Животът е …“

„Животът е бонбони и да скачам в локви.“