Posted on

Вълнуващо приключение

Здравейте, Силвия. Разкажете ни повече за себе си:

Казвам се Силвия Ганева, вече повече от 8 години се занимавам със… смях 🙂 Провеждам и разпространявам йога на смеха – практика, която ни дава възможност да се смеем искрено и чистосърдечно, без нуждата от шеги и вицове. Смехът заедно с другите хора ме зарежда, извисява и пречиства. Смятам, че игрите са чудесна възможност да се научат много полезни неща по приятен начин. Като деца ние притежаваме вродена мъдрост и изучаваме света чрез играта. За съжаление с годините губим част от тази мъдрост и забравяме да играем. А играта е много важен елемент от живота – хем за да учим нови неща, хем да се забавляваме и животът ни да бъде едно вълнуващо приключение. Същевременно, като възрастни ние имаме друг вид мъдрост и можем да играем осъзнато и да превърнем играта в такава, в която да печелят всички.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Научих за играта от Дени. Участвахме заедно в TEDx – платформа за споделяне на вдъхновяващи идеи. Помня първия път, в който играхме Дарплей с нея в една чайна. След първата минута аз бях казала всичко, което си мисля по принцип по темата. И после не можех да се сетя какво повече да кажа и в мислите ми настана вакуум : ) Тогава Дени започна да се смее и в останалите 2 минути просто се смяхме. Беше прекрасно преживяване!

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за ИЗСЛУШВАНЕ и защо?

Обикновено хората казват: защо ми е нужна структура, механизъм, метод за да говоря или да се смея? Е, аз смятам че определено имаме нужда, защото сме забравили как да го правим истински. Ние често слушаме само за да отговорим, а не за да разберем. Нямаме време. Слушайки човека отсреща, превъртаме в главата си мисли какво да кажем ние и дори не го изслушваме докрай. Затова игри като Дарплей са нужни, защото дават пространство, контекст, в който хората да могат да бъдат равнопоставени в разговора. Всеки да се почувства уважен, всеки да се почувства чут и да се почувства споделен. Не можеш да кажеш „Нямам 3 минути, за да те изслушам.“ Всеки има 3 минути.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играла съм Дарплей с различни групи хора – с приятели, с детски учителки, лекари, със случайни хора, с бизнес екипи, ползвам я при всяка възможност в център Фрейле, в който водя йога на смеха. Виждала съм колко са жадни хората за истинско общуване, за истинско споделяне. Вярвам, че да се научим да общуваме пълноценно и сърдечно е нещо, на което трябва да отделяме време и внимание.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Мислих известно време какво да напиша, но все ми се появява пред очите един образ, затова ще напиша за него. На един тийм билдинг, който водихме с Дени, имаше Дарплей игра. Хората в началото бяха леко дистанцирани, беше им трудно да се отпуснат и затова правихме с тях различни игри, включително и Дарплей. По време на Дарплей играта забелязах как по бузите на едната от жените се стичат сълзи. Помислих, че нещо я е разстроило, но тя каза: „Никога не съм се чувствала толкова изслушана“. Това бяха сълзи на благодарност, толкова искрени. Тя беше отворила сърцето си в този момент, беше забравила за маските, за ролите и беше себе си. Помня този образ и до днес, защото много ме докосна и той ми напомня какво всъщност е значението на тази игра – да вади от нас това, което наистина мислим, което наистина чувстваме, което наистина сме. И да го разкриваме на другите без страх, че ще ни осъдят, че ще ни игнорират или че ще ни прекъснат. Благодаря за всички мои срещи с тази игра, за прекрасните мигове на общуване чрез нея и на трите феички Дени, Ани и Руми за ентусиазма и чистотата, с която я разпространяват сред хората!

Posted on

Егото и изслушването

Моля, представете се с няколко думи… 

Здравейте! Казвам се Паскал Николов и съм електроинженер поддръжка на фотоволтаични (слънчеви) централи. Вярвам, че упоритата работа с правилната подготовка и вътрешната нагласа е ключът към успеха в нещата, които човек прави. В тази връзка, ако човек желае да бъде добър в общуването, преди всичко трябва да бъде добър слушател. Ето защо първата стъпка в случая – изслушване, е заложена в играта Дарплей и тук идва елементът на подготовката да изслушаш отсрещния човек. Второто е по-лесно: да си повтаряш: „Аз съм страхотен в общуването“.

Откъде научихте за Дарплей и какво казвате на Ваш познат/приятел, когато искате да му разкажете за нея и да го запалите да играе?

За първи път с играта се запознах покрай приятелството ми с Деница, която ми разказа за играта и направихме една сесия в приятна обстановка и много голяма емоционална свързаност поради характера на играта. Когато искам да разкажа на мой приятел за играта, обикновено казвам, че ние българите много знаем и много приказваме, а не умеем да се изслушваме, но аз имам предложение да играем Дарплей, за да се научим да се изслушваме. Обикновено реакцията е следната: „Какво е толкова важно на изслушването?“

За да запази човек добрата си форма и добрите си отношения с хората, трябва да направи едно просто нещо – да си затваря устата навреме 🙂

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? 

Дарплей ми се играе в приятна компания, в сравнително тиха обстановка, за да може човек да чува отсрещния и мислите си. Харесвам Дарплей заради възможността да избягаш от обичайния разговор относно ежедневието ти. Чувството, когато говоря по въпросите и знам, че няма да бъда прекъснат, е страхотно, защото всеки знае, че времето не може да се върне, а ти имаш три минути, в които си господар и си свободен да изразиш себе си.

Какво е за Вас изслушването?

Изслушването за мен е една голяма вътрешна борба над моето его, защото има теми, по които съм доста запознат и човек винаги иска да изпъкне, дори и да бъде груб, като прекъсне отсрещния човек. Дарплей ме учи да смачкам егото си и да уважавам личното времево пространство от 3 минути и да мълча неподвластно на времето в пълна концентрация върху отсрещната страна, далеч от моето самодоволно и неуважително его.

Как Дарплей може да подобри общуването между хората според Вас?

В природата си има неоспорими закони като земното притегляне. Спъваш се и падаш на земята. Ако разгледаме правилата на Дарплей като неоспорими закони като „Изслушай. Помисли преди да говориш. Бъди себе си.“ със сигурност се подобрява общуването между хората, благодарение на „законовите“ рамки на играта.

Posted on

Дарплей с непознат в автобуса

Още когато направихме ДАРПЛЕЙ преди години, си мислехме колко би било приятно и свързващо непознати хора да играят. Да си теглят карта, да говорят, да споделят. И къде най-често се случва да седнеш до непознат за по-дълго време, заставен от обстоятелствата. Докато пътуваш, например или чакаш на някоя опашка. При пътуване е по-подходящо, защото е по-дълго и по-предразполагащо.

Преди години пътувах с автобус и на задната седалка седеше известен писател. Престраших се и му предложих да играем ДАРПЛЕЙ. Той ми отказа. Пътувахме към Габрово и явно имаше презентация на книга там. Предположих, че е искал да остане сам с мислите си. И това е окей. Искаше ми се да му покажа играта, да я преживее, да я сподели с хора и те да я играят. Но не се случи точно така.

Онзи ден обаче пътувах от София към Търново с автобус. До мен нямаше никой. Сложих си раничката да се разполага на съседната седалка и потънах в мислите си докато се редуваха картини през прозореца. Някъде около Ловеч автобусът спря и се качи възрастен господин на около 70 години с бастун. Беше с побеляла коса и очила. Мястото му беше до моето. Той се настани и му помогнах да си сложи колана. Обади се по телефона и по начина, по който се изразяваше, усетих интелекта му, изграждан през годините.  Заговори ме за времето, попита ме накъде пътувам, помисли, че съм студентка и това ме поласка. Разказах му за танцовия фестивал в Румъния, на който бях. Беше му интересно. На свой ред аз също го попитах това-онова. Оказа, се, че е художник и архитект. Очите му бяха сини и живи и много фокусирани.

Ръката ми сама посегна към раницата ми и извади торбичката с ДАРПЛЕЙ. Исках да му покажа нашата  игра за свързване и общуване. Предложих му да играем. Той прие с охота. Изтегли карта „Какво е страх и как се преодолява?“. Този въпрос ми се падаше за втори път този уикенд. Явно трябваше да говоря и да слушам за него. Първи беше възрастният господин. Впечатли ме начинът, по който говореше, спокойно и следеше времето си. Мисълта му течеше гладко. Разсъждаваше на глас и му беше приятно. В края на трите минути сам приключи. След това изслуша мен. Не ме прекъсваше. Беше един незабравим момент на уважение и свързване. Първата ми ДАРПЛЕЙ игра с непознат в автобус. Тази събота ще пътувам до Стара Загора с влак. Познайте какво ще имам в раницата.

Дени, 8.05.2018