Ами много просто. Спомняте ли си моменти, когато някоя песничка толкова ви харесва, мелодията, текста, че си я тананикате нон стоп.
И като си я тананикате ви става едно такова хубаво. И каквото и да стане не й забравяте текста и ви е лесно да се сетите за него. Защо става така? Защо ни е лесно да помним песнички?
…Защото ни харесват. Защото в тях има хармония, нещо, което резонира с нас, има чувство, емоция. И няма стрес. А един от най-бързите начини, чрез които мозъка прави връзки е емоционалния.
Когато сме вдъхновени, когато преживяваме нещо, което харесваме, то това попада в дългосрочната ни памет и няма как да го забравим. Това се случва когато пеем и разучаваме текста, чувстваме посланието й, танцуваме.
Всъщност когато сме в състояние на харесване на нещо, ние сякаш проправяме “каналче” до нашия мозък и нещата се приемат лесно, приятно, без усилие.
И нашия мозък сам прави връзките, които са нужни за запомняне на информацията. Не защото трябва , а защото му е приятно. Тези връзки се случват, когато е активирана емоцията и въображението не е ограничено.
Тогава човек/мозъкът му се чувства свободен да прави асоциации. А е доказано, че така работи паметта ни- чрез асоциации т.е намиране на връзки между различни неща.
