Ами за всички нас. Малки и големи, които искаме да общуваме на различни езици ( и български) и това да ни радва. Да ни въодушевява, ентусиазира, да искаме да пуснем думите, нещата, които напират в нас.
Всеки е учил някакъв език, някога си, било в училище, било в школи. Това е супер. Традиционно се учи по учебник, пише се по дъска, преписват се думи, правят се упражнения – трупа се къде активно, къде пасивно база данни от думи и думички, които за съжаление няма къде да се освободят, да оживеят.
Да си представим, че съм изкарала курс по английски/испански/френски някъде, по еди коя си система, знам доста думички, които стоят полуспящи в главата ми, аз имам нужда да ги събудя, да ги вкарам в действие, да правя неща с тях. Имам нужда да ги изява… да си ги ползвам в разговор, споделяне, игра, ситуация.
А не да се смущавам.
Какъв смисъл има да знаеш наизуст числата от 1 до 10 и да не можеш да смяташ с тях.
Затова направихме тази Къща на Езиците – място, където позволяваме на Думите да излязат и им даваме живот. Без усещане за грешки и стрес. С помощта на любими песни, музиканти, рисуване, театрални игри, йога, танци. Вкарвайки Движение, Емоция и Въображение.