За нас

Деница завършва английска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. От години преподава английски език и по-скоро би го описала като помагане на хора да придобият умения на този език. Харесва работата си и я върши с желание. Според нея има много интересни начини, които могат да внесат забавление, когато човек учи и самото учене да се превръща в игра и забавление. Деница е участвала като доброволец в международни проекти, свързани с екология в страната и чужбина и работа с деца в неравностойно положение. От 2010 година тя е сертифициран преподавател по метода сугестопедия на проф. д-р. Лозанов.

Анна Кънчева е преводач на американския посланик, 2002-2007, към Посолство на САЩ в България, носител на Почетна награда за заслуги от Държавен департамент, Съединени американски щати “за нейните отлични преводачески умения и последователно превъзходно представяне при улесняването на комуникацията на Посланика с правителството и народа на България”. В свободното си време рисува и пише стихове.  Има издадена стихосбирка “Чисто вълнение”. През 2013 излиза новата й книга “Всичко, което мислиш”. В момента подготвя издаването на “Акт за раждане”.

Румяна учи в 91-ва Немска езикова гимназия в София, което е предпоставка за заминаването й в Германия. Там живее 4 години и завършва социология и публична администрация в Университет Констанц, магистър по бизнес администрация по съвместна програма на ТУ София и ФОМ Есен, Германия.

Съмишленици от екипа на Дарплей:

***

P1010425

Здравейте, aз съм Дени (Деница Александрова). Радвам се, че сега четете тези редове, защото мога да ви разкажа за историята на ДАРплей и как тя видя бял свят.

Идеята за тази игра ме споходи на 31-ви юли 2009г., около 10 часа сутринта, докато отивах на работа. Тъкмо минавах покрай фонтана на Южния парк, когато видях в съзнанието си часовника и листчетата с въпроси.

Почувствах такова въодушевление и еуфория, както може би сте чувствали и вие, когато ви е дошло супер просто решение на проблем, който сте имали дълго време.

То така си и беше – аз дълго време страдах от неразбирателство с много близък за мен човек, с който не можех да комуникирам себе си, защото той просто отказваше да ме чуе или просто защото аз не можех да изразя достатъчно добре себе си в разговора и все бях прекъсвана.

А така ми се искаше да му разкажа за мен, какво всъщност ме движеше в действията ми и ми даваше усещане за смисъл. Това обаче все не ми се отдаваше и така този тих конфликт, който всъщност идваше от липсата на изслушване, си оставаше и ми тежеше много.

И така, тогава на мен ми хрумна, че ако има игра, която ти дава безопасност и възможност да говориш и изразиш себе си без да бъдеш прекъсван за 3 мин, то тогава аз бих била много щастлива. Можеше да ми олекне и да не се тормозя повече.

От малка усещах, че мислите и чувствата, които минават през мен и начина, по който се отнасям към тях, са причина да се чувствам добре или зле. По-късно почнах да си мисля за тях като за живи същества, които имат нужда от внимание и уважение и онзи ден до фонтана ми хрумна, че тъжните и изморени лица на хората, които виждам на улицата, всъщност са отражение на техните мисли и чувства, които искат да излязат на повърхността, но някой им е сложил тапа и не ги пуска.

А те са ПОТОК, много силен поток, който не може и не бива да бъде спиран, защото чисто и просто това не е в неговата природа. А какво ли ще стане, ако почнем да се изслушаме, да чуваме чувствата и нуждите си зад думите си.

Какво ли ще стане, ако се задвижи потока на мисълта и чувствата и те си текат на воля, такива каквито са.

Не е ли природата на мислите да текат, на чувствата да се изразяват, а на човека да се радва. Ще се почувства ли човек радостен, ако пусне този поток?

Онзи ден до фонтана усетих, че ако човек освободи потока на мислите и чувствата си и те потекат навън, няколко прекрасни неща му се случват:

Първо, той изразява себе си!

Второ, той се чувства по-добре, защото споделя.

Трето, другият човек, който слуша, може да чуе и оттам да разбере неща, които иначе не би могъл, по простата причина, че досега не е слушал.

И четвърто, след като този, който говори, каже и този, който слуша, чуе, двамата души се свързват. И тогава имаме общуване, има общност, има нещо общо.

И какво излезе – че  изслушването е ключът. 3 минути вършат чудеса. Изумих се от простотата на този акт, но не беше ли казал някой, че най-великите неща са и най-прости. Нужно е само да ги пробваме. Аз бих ви изслушала, изслушайте се и вие. Приятна игра!

Здравейте, aз съм Руми (Румяна Кънчева).

Продължавам разказа на Дени с малко фактология.

Края на юли месец Дени (Деница Александрова) се разхожда в парка и визира едно решение на човешките питания. Като плод на досегашния й житейски опит.

Дени вижда решението под формата на игра с въпроси, по които всеки събеседник, свободно, без да бъде прекъсван от другите, се изказва по даден въпрос в рамките на три минути. Говорещият държи топка в ръка – добър метод за осъзнаване на говорещия като център на разговора.

Дени споделя своята идея с Ани (Анна Кънчева). Аз и Ани работим от три години по няколко проекта, свързани с образование и учене на чужди езици.

Началото на август заминаваме за село. Ани ми разказва идеята. Идеята започва да се развива. Минава през размяна на sms-и с Дени. Три развълнувани момичета. Няколко дни по-късно започвам да пиша въпроси на малки картончета, с Ани интензивно разменяме sms-и с нови въпроси. Раждат се въпроси като „Искам да се науча да…”, „Какво е страх, как се преодолява?”

Имаме първата игра ДАР. 27 бели картончета с въпроси, надписани с червен химикал. Играя тестовия вариант с мои близки и приятели. Те са във възторг от играта.

Дени, Ани и аз (ДАР) сме част от една нишка без начало и край. С играта, която играем, се променяме, израстваме, учим се да говорим и да изслушваме пълноценно. Опознаваме хората и доброто в тях. Когато човек играе тази игра, той дава най-доброто от себе си. Играейки с любимите хора, които ни заобикалят, пак откриваме в тях неизследвани богатства.

На 03-ти Септември тази година създаваме сайта www.darplay.com

Тук събираме игри с нови въпроси и впечатления. Тук сме включили и следните мисли:

“Емпатията е разбиране и уважаване на онова, което другите преживяват. Според китайския философ Чуанг Цу истинската емпатия означава да слушаме с цялото си същество:

“Да чуваш с ушите си е едно. Да разбереш чутото – това вече е друго. Но когато слушаш с душата си, не зависиш от никое възприятие, нито от слуха, нито от разума. Този вид изслушване изисква да изпразниш сетивата си. И когато това се случи, тогава цялото ти същество е готово да слуша. И тогава пряко улавяш онова, което е пред теб, което не може да бъде чуто с ушите и не може да бъде разбрано с ума” ….

Една будистка мъдрост описва точно тази способност: “Не просто прави нещо. Присъствай!”