Моля, представете се с няколко думи (с какво се занимавате, какво Ви вдъхновява и е важно за Вас)

Казвам се Светлана Николова. Аз съм социален психолог и предучилищен и начален педагог. Значимите неща в този свят всъщност не са нещата, а отношенията между хората. Това е ѝ причината, поради която играта Дарплей ме плени от момента, който успях да я почувствам. Вдъхновението, което черпя всекидневно, идва от силната ми вяра, че животът е чудесен приятел на човека, стига да умее да го цени.

Откъде научихте за Дарплей?

Радвам се да споделя своето виждане за тази невероятна „игра“ Darplay, наричам я игра, но всъщност е нещо много по-дълбоко. Ще започна от самото начало, случи се така, че през есента на 2015 г. се запознах с едно много мило момиче на име Деница, една от създателките на играта. Тя ми показа играта и започна да ми разказва с толкова плам, за предимствата, които има играта. Сподели ми, че чрез нея човек се научава не само да общува с хората свободно, но може да се отпусне да говори на някой от 5-те езика, които са включени в картите, разбира се чрез упражнения и постоянство.

В какви моменти лично на Вас Ви се играе Дарплей? Какво харесвате в нея?  Как се чувствате като говорите по въпрос и знаете, че няма да бъдете прекъснат?

Още отначало ми стана любопитно. Каква е тази игра?! И реших да я взема с цел изучаване на език, но се случи  нещо друго. Отначало започнах да си я играя сама, когато имах малко свободно време. В момента, в който изтеглях даден въпрос, започвах да разсъждавам, изпитвах силно желание да наблюдавам мислите си, изказани на глас. Наблюдавах и как реагираше тялото ми, на изказани от мен определени думи и какви емоции ме връхлитаха при изтичането им. След това чувството на удоволствие идваше всеки път, когато започнах да я играя със събеседник. Ставаше ми все по-интересно и важно да наблюдавам как реагират околните.

Започнах да я прилагам и с малки групи,  така разбрах уникалността на ума и различната потребност при всеки един от нас. Имаше такива, които слушаха и чакаха с нетърпение своя ред, имаше и такива, които се притесняваха от този факт, но винаги желаеха отново да повторят играта.

Къде и с кого играете най-често? Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Започнах да прилагам играта в практиката си с клиенти, колеги, приятели, познати. Случвало ми се е да я играя в парка с непознати, а най-голямо щастие ми е доставяло, когато я играех с децата, голяма забава.

Последно се сещам за едно дете на 10 г., казваше се Анна. Толкова много разбрах от това момиченце, че дълго след това размишлявах. Още ми е пред очите… беше толкова щастлива, че има възможност да мисли, разсъждава и изказва всичко, което знае без някой да я прекъсне или поучава. Просто говори и говори. Очите на това дете ставаха все по-светещи, а гласът все по-уверен в думите, които казваше. Запомних, че на въпроса „Животът е …“ тя направи накрая едно обобщение „Животът, това е начин на живот, всеки сам избира, но най-добър е здравословният начин на живот, за това обаче е нужно да има човек силна воля.“ А на въпроса “Учителят за мен е…“ толкова бързо ми изстреля „Това е човек, който може да изслушва“ и продължи…

Толкова малка, а говори толкова мъдро. Докосна ме силно и ме замисли за начина, по който общуваме в днешно време. Казах си, колко много би могла да помогне Дарплей на хората в ежедневието им, само чрез обръщане на една карта и 3-минутно време за изслушване. Това е игра, която развива личността и й помага да придобие увереност и стремеж за живота.

Вярвам, че всеки който играе, ще разбере силата на мисълта си и ще бъде вдъхновен за бъдещето.