Какво Ви дава професията на психолог?

Като психолог имам удоволствието и честта да се докосвам до вселената, която всеки един човек Е! Пристъпвайки с уважение и внимание, ми се открива един дълбок и съкровен свят, който може да е объркан, неясен, непознат, но който същевременно носи огромен потенциал за движение, развитие, промяна. Пътят навътре и навън, към себе си и другите, макар понякога да е труден и тежък – ме вдъхновява и радва.

Вдъхновява ме силата, която всеки носи, когато осветлява своята душевност. Радва ме отдъхването, когато нещо си е намерило мястото. В този смисъл „психолог“ за мен не е просто професия, а най-вече призвание. Призвание да бъдеш с човека в болка и радост, в слабост и сила, докато способността да продължи сам не ни раздели 🙂

Кои са едни от най-големите предизвикателства пред съвременния човек в света, в който живеем?

Две ми се открояват най-много – съзнателност и смелост. Съзнателност да преборим собственото си невежество, арогантност и ограничения (или липсата на такива). Смелост да се изправим пред собствените си страхове и болки. И тогава наистина ще видим, че в обединението е силата. Но първата стъпка не е навън, а навътре според мен – приобщаване, свързване и интегриране на отчуждените ни части. С две думи – оцелостяване на Аза. И в това оцелостяване ще намерим своя център и мир със себе си.

Вие се занимавате с телесна осъзнатост (Somatic Mindfulness). Как помага това на хората? Разкажете ни повече.

За западния човек, който е предимно в главата, тялото остава на доста заден план. И когато е стресиран или емоционално объркан например, мислите и емоциите оставят своя отпечатък под формата на телесни усещания като тежест, свиване, стягане, напрежение в корема, гърдите, гърлото, главата, мускулите и други части. Забързани в ежедневието, ние забравяме, че това са сигнали на нервната система, чиято цел е да ни помогне, като на първо място насочва вниманието ни.

Забравили сме също, че тялото ни носи потенциала да се самолекува, самовъзстановява, възобновява. С телесната съзнателност всъщност се учим как да активираме саморегулацията на нервната система при справянето с психосоматични симптоми. Освен това въплътяваме съзнателността, което ни прави по-спокойни, присъстващи, заземени, центрирани, балансирани.

Как се промени общуването между хората в последните години според Вас?

Последните години ежедневието ни е толкова динамично, че тази забързаност определено влияе негативно върху общуването с другите. Често се очаква да разбираме и да ни разбират, защото уж използваме общ език. Не се интересуваме какво точно другият е разбрал, а често докато слушаме всъщност сме основно в собствения си смисъл за нещата. Разминаването, което следва, често е повод за конфликти на междуличностно, дори на световно ниво.

Някак си не намираме времето да поискаме обратна връзка, нито намираме енергията да изслушаме. Пропускаме, че с всеки важен и значим за нас човек е нужно ДА СЕ УЧИМ да комуникираме! Да потърсим, уеднаквим, разберем смисъла и значението на езика, който ползваме, както вербално, така и невербално. Да даваме пространство и внимание. Освен да чуваме, също да слушаме.

Какво мислите за играта Дарплей и за силата на изслушването?

Дарплей има потенциала да ни научи на качествена комуникация. Да ни свърже с другия/другите по един лек и приятен начин. Да ни даде така нужното усещане, че сме почувствани и видяни. Да надскочим собствените си притеснения и ограничения, като например „няма какво ценно да кажа“, „няма да ме разберат“, „никой не ме чува“ и т.н.

Да отдаваме това, което наричам „качествено внимание“ – внимание, освободено от оценки, осъждане, анализи, коментари. Така бихме могли да усилим тази съзнателност, която на запад наричат „майндфулнес“. С други думи – да слушаме медитативно.

Както казва Антъни де Мело – два са пътищата да се пробудим – чрез страдание и слушане. С Дарплей избирате втория!