Велико Търново. 21-ви, 22-ри и 23-ти март. 3 дни философи от разнообразни страни – Испания, Братислава, Полша, Америка, Япония, Австрия, Индия и България, събрани на философски колоквиум. Всеки с тема, която представяше и дискусия след това. Шапката на колоквиума „Глобално мислене, локално съществуване“ беше доста гостоприемна за интересни презентации. Моята беше на тема „ДАРПЛЕЙ – да изградиш общност от различия.“
Фокусът беше ИЗСЛУШВАНЕТО като свързваща спойка между хората, които могат да имат различни мнения и гледни точки. И всички те искат да споделят, да чуят мислите си на глас и да получат приемане и място за съществуване. Различните гледни точки са богатство и излезли наяве, те формират парченца от един по-голям пъзел. В центъра е една идея, една карта от ДАРПЛЕЙ. И тя чака да бъде огряна, развита. Различните мнения на хората, които играят, са просто различни ъгли, от които хвърляме светлина на нея. Допълват се и я осветяват по-пълно. Така идеята расте, обогатява се от хората, и те създават общност около себе си, основана на приемане, разбиране и уважение.
За това говорих около 10 минути изправена пред погледите на професори, доценти, преподаватели и студенти по философия на високо международно ниво. Чувствах се леко притеснена от това, че презентацията ми може би не е на тяхното академично ниво. Но пък имах много страст в себе си и горях във всичко, което излизаше от устата ми.
Преди мен беше една индийка, тя говореше за важността на чувствата, да ги наблюдаваме и да анализираме как се чувстваме при правене на различни дейности. След това съветваше да медитираме и да осъзнаем какво всъщност ни е приятно да правим в Живота, какво ни мотивира. Вдъхнових се от посланието й, взех една топка и я пуснах в аудиторията. Помолих всеки да каже как се чувства и какво го прави щастлив. Беше спонтанно и приятно. За 5 минути всички споделихме, чухме се. Индивидуалното чувство и „щастие“ беше прието и ние изградихме малка общност. И да, общността е къща, в основата е смисълът, конструкцията се държи от емоциите.
В края трима от преподавателите искаха да си вземат игра за да играят със своите студенти. Единият от тях, японецът Томо, каза, че ще играе с тях на „философското“ кафе, които си организират в Токио. ДАРПЛЕЙ отива в Токио!!!
Вечерта отидохме на механа. Томо извади картите и започна да ни пита какво мислим по тези ДАРПЛЕЙ въпроси. Беше толкова хубаво. Почувствах тих екстаз, споделяхме един смисъл. Смисъла на Въпросите и Изслушването. Янтра спокойно течеше на 100 метра под нас, обляна от светлините на прекрасно Търново.
Дени, 23-ти март 2018
