Обявихме ДАРПЛЕЙ кръг в Търново на 17-ти март за всеки, който иска да играе. Беше събота и не знаехме кой ще дойде. Стана 4 ч. следобед и се звънна на входната врата. Беше Светлана с двете си момиченца, Никол и Ели, на 10 и 11 години. Дойдоха и още две приятелки, Светлана и Детелина. Нашето ДАРПЛЕЙ кръгче се заформи – четирима възрастни и две деца. Обяснихме накратко правилата и започнахме да си теглим по карта. Всеки си теглеше и говореше.
Първа беше Светлето, моята приятелка. Говори за Вярата, имаше 3 минути. Наблюдавах децата, те слушаха, не прекъсваха. Играеха за първи път. Понякога, когато възрастни играят, най-трудно им е да слушат и да не прекъсват. Тези две деца го правеха естествено.
Вървяхме по посока на часовниковата стрелка. След това бях аз, падна ми се карта за здравословния начин на живот. Беше ми много приятно да разсъждавам по нея. Децата слушаха, мислех си, че ще изгубят внимание, но не… те слушаха с интерес.
Дойде ред на Никол, тя е на 11 г. Падна й се въпрос за Любовта. Тя говореше спонтанно, без да се замисля, за Любовта между хората, между децата, в семейството. Майка й я слушаше с интерес. Ние също. След нея беше сестра й. Ели е различна, по-концентрирана и събрана. Тя говореше какво означава да живееш пълноценно в настоящето. Изненадах се колко подредени мисли и разсъждения в едно 10 годишно момиченце. Усещаше се сила и воля в изказа й. Мисля, че и майка им се изненада много приятно да чуе тези хубави мисли и разсъждения от двете си деца. Изслушваше ги с интерес и ги похвалваше в края. Преоткриваше ги сякаш. Те грейваха.
След първия кръг си теглихме нови въпроси и този път рисувахме отговора им и говорихме по картинките си. Забавно и визуално.
На излизане Ели и Никол казаха, че ДАРПЛЕЙ е най-хубавото, което им се беше случило тази събота. Аз попитах Ели кое й е харесало най-много в играта, тя каза, „Когато говорихме.“ Замислих се, колко ли е важно за едно дете да може да изрази спокойно какво мисли и да се почувства прието. Написаха на дъската „Аз обичам Darplay.“ Светлето и Детелина се усмихваха. И на мен ми беше хубаво.
Дени, 17.03.2018, Велико Търново
