Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Маргарита Симеонова. Родител, учител, младежки работник, доброволец, нечовек. Част съм от няколко неправителствени организации и се опитвам да реализирам събития за деца и младежи. Една от целите ми през последните две години е да стимулирам родителите да прекарват повече време с децата си по време на ежедневните им занимания.

Времето никога не ми стига и всичко се случва на магия в последния момент. Вярвам, че ако не успея да осъществя едно нещо, то значи е време за друго – по-вълнуващо. Обичам природата, аромата на росна трева и хората, които се усмихват!

Какво Ви харесва в играта Дарплей?

Използвам играта при работата си с деца и младежи, а също така и със сина ми вкъщи. За мен Дарплей е любопитството в очите на слушателите, когато чакат с нетърпение и отнесения поглед на говорещите, когато се увлекат в собствения си свят от мисли и емоции.

Какво мислите за общуването и споделяне между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Ние вечно бързаме. Бързаме за работа, за училище, за сериала. И от цялото това бързане, често нямаме време да изслушаме самите себе си и да пообщуваме с вътрешното си аз, което също си има нужди. И както често забравяме за това вътре в нас, така забравяме, че и хората наколо имат нужди. Понякога нуждата е просто да споделят – болка, радост, тъга. Споделянето е успокояване. Общуването е лек.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играя Дарплей най-вече с младежи от страната и чужбина. Това, което често ми прави впечатление, е разнообразяването на речта при разговор на роден език и явно повишаване на уменията за говорене на чужд език.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Тригодишният ми син Ивайло отговаря на въпроса „Животът е …“

„Животът е бонбони и да скачам в локви.“