Здравейте, Силвия. Разкажете ни повече за себе си:

Казвам се Силвия Ганева, вече повече от 8 години се занимавам със… смях 🙂 Провеждам и разпространявам йога на смеха – практика, която ни дава възможност да се смеем искрено и чистосърдечно, без нуждата от шеги и вицове. Смехът заедно с другите хора ме зарежда, извисява и пречиства. Смятам, че игрите са чудесна възможност да се научат много полезни неща по приятен начин. Като деца ние притежаваме вродена мъдрост и изучаваме света чрез играта. За съжаление с годините губим част от тази мъдрост и забравяме да играем. А играта е много важен елемент от живота – хем за да учим нови неща, хем да се забавляваме и животът ни да бъде едно вълнуващо приключение. Същевременно, като възрастни ние имаме друг вид мъдрост и можем да играем осъзнато и да превърнем играта в такава, в която да печелят всички.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

Научих за играта от Дени. Участвахме заедно в TEDx – платформа за споделяне на вдъхновяващи идеи. Помня първия път, в който играхме Дарплей с нея в една чайна. След първата минута аз бях казала всичко, което си мисля по принцип по темата. И после не можех да се сетя какво повече да кажа и в мислите ми настана вакуум : ) Тогава Дени започна да се смее и в останалите 2 минути просто се смяхме. Беше прекрасно преживяване!

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за ИЗСЛУШВАНЕ и защо?

Обикновено хората казват: защо ми е нужна структура, механизъм, метод за да говоря или да се смея? Е, аз смятам че определено имаме нужда, защото сме забравили как да го правим истински. Ние често слушаме само за да отговорим, а не за да разберем. Нямаме време. Слушайки човека отсреща, превъртаме в главата си мисли какво да кажем ние и дори не го изслушваме докрай. Затова игри като Дарплей са нужни, защото дават пространство, контекст, в който хората да могат да бъдат равнопоставени в разговора. Всеки да се почувства уважен, всеки да се почувства чут и да се почувства споделен. Не можеш да кажеш „Нямам 3 минути, за да те изслушам.“ Всеки има 3 минути.

Къде и с кого сте играли или играете Дарплей? Вярвате ли, че тя може да подобри общуването в наши дни и къде бихте я ползвали?

Играла съм Дарплей с различни групи хора – с приятели, с детски учителки, лекари, със случайни хора, с бизнес екипи, ползвам я при всяка възможност в център Фрейле, в който водя йога на смеха. Виждала съм колко са жадни хората за истинско общуване, за истинско споделяне. Вярвам, че да се научим да общуваме пълноценно и сърдечно е нещо, на което трябва да отделяме време и внимание.

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Мислих известно време какво да напиша, но все ми се появява пред очите един образ, затова ще напиша за него. На един тийм билдинг, който водихме с Дени, имаше Дарплей игра. Хората в началото бяха леко дистанцирани, беше им трудно да се отпуснат и затова правихме с тях различни игри, включително и Дарплей. По време на Дарплей играта забелязах как по бузите на едната от жените се стичат сълзи. Помислих, че нещо я е разстроило, но тя каза: „Никога не съм се чувствала толкова изслушана“. Това бяха сълзи на благодарност, толкова искрени. Тя беше отворила сърцето си в този момент, беше забравила за маските, за ролите и беше себе си. Помня този образ и до днес, защото много ме докосна и той ми напомня какво всъщност е значението на тази игра – да вади от нас това, което наистина мислим, което наистина чувстваме, което наистина сме. И да го разкриваме на другите без страх, че ще ни осъдят, че ще ни игнорират или че ще ни прекъснат. Благодаря за всички мои срещи с тази игра, за прекрасните мигове на общуване чрез нея и на трите феички Дени, Ани и Руми за ентусиазма и чистотата, с която я разпространяват сред хората!