Пътувате ли често? С личната си кола или се и возите с други хора? Пътуването с непознати хора също е опция. Понякога ползвам групата за споделено пътуване, когато пътувам за София. Много често е било приятно и доста общително. Говориш си с хората, споделяте си, разказвате си.

Вчера пътувах с уникален човек. Млад, на 28 години. Той шофираше. Много ме вдъхнови. Създал е хранителен продукт, смесвайки няколко супер храни. Изключително здравословен микс, който дава енергия на тялото и ти помага да се чувстваш добре. Впечатли ме страстта му, търпението и постоянството му, с което го развива. Произвежда го, пакетира и разпространява. За няколко години е постигнал много и е вдъхновен от това. Разказваше ми за пътя си и нещата, през които е минал, в колата.

Аз го слушах с голям интерес, задавах въпроси, разпознавах нашата история с ДАРПЛЕЙ в неговата и постоянно правех паралели, връзки, аналогии. Говореше много, на задната седалка имаше още 2 момчета, които мълчаха през по-голямата част от времето. Едното на моменти се включваше, другото въобще не. Исках по някакъв начин да ги въвлека в разговора. Извадих ДАРПЛЕЙ играта от раницата си и им предложих да играем.

Изтегли карта от играта. Падна му се въпросът „България за мен е…“. Усетих как той говореше спонтанно и открито, мислите нахлуваха в главата му и виждаха бял свят. Беше ми така приятно да слушам и знаех, че това щеше да има край. 3 минути свобода на мислите ти и след това е следващият човек.

Нямах търпение да изслушам и момчетата на задната седалка. Исках да усетя техния вътрешен свят, да чуя мислите им. Забелязала съм, че хората, които не говорят много, имат всъщност много да кажат, ако им се даде пространство и възможност. И да, те говориха и ми беше така хубаво да ги чуя. Да ги усетя, да им дам вниманието си. Слязоха на Севлиево. Но чувството на свързаност остана.

Дени, 12.10.2018