Прекрасни умове

Моля, представете се с няколко думи:

Казвам се Момчил Цонев и съм видео оператор. Вдъхновява ме природата, както и „топлите хора“.

Откъде научихте за Дарплей? Какво Ви харесва в нея?

За играта научих лично от една от създателките й – Дени.  Един от слънчевите хора в сивотата край нас. Играта ме грабна с идеята си, преди всичко. Общуването, изслушването…. време за теб, както и за събеседника, в което чуваемостта е неизбежна.

Какво мислите за общуването и споделянето между хората в наши дни? Има ли нужда от „механизъм“ за изслушване и защо?

Общуването и споделянето… да, живеем в такъв етап от човешката цивилизация, че те биват пренебрегнати, или поне в цялостния и истински смисъл на двете понятия. Причините са много, различни и не на последно място – комплексни. Като започнем от забързания начин на живот, минем през стресовите ситуации в работата, новите начини за комуникация в ерата на електронните устройства.. рязко изсмукват желанието и възможността за реални контакти, изолирайки ни, колкото и да ни изглежда обратното.

Да, намирам тази игра за един макар и плах опит за завръщане към доброто старо общуване, разбира се не в класическия му вид, но все пак на фона на гореспоменатото, определено е крачка напред. Колкото до нуждата от подобни „помощни колела“ в човешкото общуване – бих нарекъл нуждата крещяща!

Къде и с кого играете Дарплей?

Къде и с кого? Основно практикувам с Деница (слънцето, което споменах по горе, помните ли?) Да, няма как да отрека, че тази игра е нещо като барометър за това… кой си, къде си… достатъчно любопитен ли си за чуждото мнение… искаш ли да се отвориш за човека отсреща и да споделиш дори и понякога съкровени твои мисли… А ЗАЩО НЕ?

Имате ли вдъхновяваща история с играта, която бихте искали да споделите?

Да, де факто това бе и първата ми игра. Бях физически изморен, но с жаден ум от похода, на който се запознахме с Дени и компания. Седнахме в една сладкарничка в Трявна и изтеглих първата карта, случайно или не, в края на този ден… картата бе: „Природата е…“. Започнахме да споделяме. За по-опитните пясъчното часовниче беше кратък отрязък от време… за мен звучеше стресиращо, но с времето разбрах, че все по-малко искам да поглеждам към него. Чух прекрасни умове… и сякаш отново повярвах… в иначе поразклатената ми вяра в днешния ЧОВЕК.

P.S. Колкото и банално да звучи това… Христо Стоичков беше казал преди доста години нещо от сорта на: „…Койт’ играй – пИчели, койт’ нИ играй – нИ пИчели…“ .

Играйте „ДАРПЛЕЙ“ – удовлетворение (печалбата) е гарантирана. Никога не знаеш колко ценен човек може да стои до теб, ако не общуваш с него, нали така?