Вие сте нарисували илюстрациите към две от приказките в детската книга „Шепа случки за доброто“ – „Капката вода“ и „Малкото чадърче“. Какво е за Вас водата? Какво асоциирате с нея? Казват, че водата символизира адаптивността, как се чувствахте докато рисувате капката вода?

Водата е начало, живот, чистота, безкрайност, магична материя.

Стилистиката на капката е леко наивна. Чисто по детски тя е разказана в прости форми без контур и ограничения. В представите ми това е историята, която най-лесно би стигнала от най-малкия до най-големия читател.

За коя от двете приказки направихте първо илюстрациите? С коя приказка започнахте?

Първо илюстрирах „чадърчето“. Първата история, която прочетох. Още помня емоцията, която ми донесе срещата с тези текстове. Бях впечатлена колко леко вървят, колко ясно изплуваха образите в главата ми, колко непринудено станах близка с героите.

Образите ни въздействат на емоционално ниво. Как избрахте цветовата гама в приказките?

Цветовете си идват сами, тях никой не ги е канил. Отново всичко е на емоционално ниво, това е срещата на читател и текст. Магия!

Подред ли рисувахте илюстрациите според сюжета?

Да. Текстът носи ритъм и ключови ситуации. Той те води и определя акцентите, илюстрациите.

Коя от репликите или сцените от приказките остави най-ярък спомен у Вас, след като ги прочетохте за първи път?

Не са  конкретни. Харесвам как добродетелите на героите са извлечени от чистотата на деската наивност. Героите разбират света като деца, носят тяхната емоционалност без да анализират, без да чакат изгода, похвала, поощрение… без задни мисли и предразсъдъци.

Нещо, което ние губим в годините на израстване. Хората го наричат опит, аз му казвам обременяване. Децата живеят за тук и сега, без да мислят за последиците. Ние живеем за последиците и за това живеем в постоянен страх и стрес.

Кои илюстрации от световната класика приказки са Ви любими?

Много са! Ще трябва да многословнича за всеки по отделно.

Всяка илюстрация носи послание, вътрешна емоционалност. Няма илюстрации, които не харесваме, има такива които не разбираме. Ценете труда на хората, дори да изглежда незначителен. Това време е отделено за вас.

Как решихте да се занимавате професионално с илюстрации? Как започнахте?

Имам да пиша толкова много по този въпрос… а трябва да го събера в две изречения.
Детство, наивност, безкрайност, приятелство, бягство, минало, бъдеще, надежда, тъга, неразбиране, човечност, живот, цел, вселена, болка, инат, себеизразяване, доверие, цел…

Това е. Надявам се всеки да намери своята котва, която да го държи в спокойни води.

Снимки: Мелина-Елина Бондокова

Мелина е завършила анимация в София. Тя е илюстратор на книги и комикси. Създава късометражни анимационни филми, някои от които участват на различни фестивали у нас, в Румъния, Италия и Великобритания и се радват на признание и успех. Работи активно като един от основателите на Креативно студио Павилион.

Снимки: личен архив